Определение № 40658 от 03.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40658 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛСЕВЕР САЛИ като разгледа докладваното от ГЮЛСЕВЕР САЛИ Гражданско дело № 20261110132623 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 130, вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба вх. №339970/30.10.2026 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. А. П. на основание чл. 422, вр. Чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по Заповед за изпълнение 482/10.07.2026 по описа на Районен съд – Левски.

Съдът след като се запозна с настоящото дело и материалите по електронно заповедно дело №764/2026 по описа на Районен съд – Левски намира за установено следното:

Районен съд – Левски е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Топлофикация София“ ЕАД на 10.07.2026г. След извършена проверка по реда на чл. 411 ГПК районният съд е издал Заповед за изпълнение №482/10.07.2026. На длъжника е изпратено съобщение за връчване на заповедта на гр. София, ул. „Елисавета Багряна“, № 17, вх. „1", ап. 1, който адрес съвпада с адреса на топлоснабдения имот. Това съобщение е върнато в цялост, като връчителят е отбелязал, че на ул. „Елисавета Багряна“ няма номер 17.

Следващо съобщение е изпратено на установения по делото от заповедния съд настоящ адрес, съвпадащ с постоянния на длъжника, а именно – гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 329, вх. „3“, ет.6, ап. 71, който адрес е потвърден и след служебна справка от настоящия исков съд. Съобщението е върнато в цялост, като в разписката, попълнена от връчителя, е посочено, че адресът е посетен на 04.08.2026 и лицето не е открито. Извършена е служебна справка от заповедния съд за установяване на работодател за връчване по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, но такъв не е установен, предвид на което е указано да се залепи уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено уведомление на 26.09.2026 г., като на длъжника е указано, че ако в двуседмичен срок не се яви в канцеларията на съда на бул. „Цар Борис III” 54 да получи книжата по делото, 1 те ще се считат за редовно връчени и ще бъдат приложени по делото. На разписка от 26.09.2026 г. е отразено, че адресът е посетен на 21.08.2026 г.;

31.08.2026 г. и 26.09.2026 г. (почивен ден) в различно часово време и че лицето не живее на този адрес и съседите не познават длъжника.

Видно от електронно заповедно дело длъжникът не се е явил в указания му срок и е изпълнена процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК и следва да се приеме, че издадената заповед за изпълнение №482/10.07.2026 по описа на Районен съд – Левски е влязла в сила, тъй като в законоустановения срок не е подадено възражение по чл. 414 ГПК или чл. 414а ГПК. Разпоредбата на чл. 416 ГПК предвижда, че когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. В случай, че заповедният съд е стигнал до различни изводи, то същият би следвало да извърши преценка за извършване на допълнителни действия за редовно връчване на книжата по делото на длъжника.

Следва да се посочи, че исковият съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка по чл. 130 ГПК относно допустимостта на предявените искове и когато бъде установено, че издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, за ищеца липсва правен интерес за предявяване на установителен иск. Целта както на исковото, така и на заповедното производство, е кредиторът да бъде снабден с изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК, съгласно което подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела. Следователно в настоящия случай се установява, че е налице годно изпълнително основание, а именно влязла в сила заповед за изпълнение, което изключва възможността за същото искане и на същото основание да се води второ производство – исково.

На следващо място съдът намира, че не са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК за предявяване на установителни искове. Разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК предвижда, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си при наличие на следните кумулативни предпоставки, а именно: 1./ когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и 2./ връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин 3./ и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Видно от електронното заповедно дело такива данни не са събрани от връчителя от конкретен източник.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че 2 образуваното дело следва да бъде прекратено като преждевременно образувано, а подадената искова молба следва да бъде върната на ищеца.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №32623 по описа на Софийския районен съд за 2026 година.

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх.

№339970/30.10.2026 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. А. П. на основание чл. 422, вр. Чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по Заповед за изпълнение 482/10.07.2026 по описа на Районен съд – Левски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на ищеца.

След влизане в сила на определението препис от същото да се изпрати на Районен съд – Левски за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3