Решение № 423 от 21.09.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Ловеч, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20264310100777 по описа за 2026 година

Производството е за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба, подадена от Б. С. Б. ***, действащ чрез пълномощника си адв.В. С. от АК-гр.София против „Фератум България“ЕООД, ЕИК :

200599406, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 3“, ул.“Александър Малинов“№51, бл.0, вх.“А“, ет.9, ап.офис 20, представлявано от Управителите Д.

В. Н. и И. В. В., с която предявява иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.21 от ЗПК срещу „Фератум България“ЕООД, ЕИК : 200599406, с който моли ответникът да бъде осъден да върне на доверителя му сумата от 287,35 евро (двеста осемдесет и седем евро и тридесет и пет евроцента), представляваща сумата над чистата стойност на кредита по Договор №1261171 за предоставяне на потребителски кредит, (наричан за краткост „Договор за кредит"), сключен на 16.05.2023 год. между „Фератум България" ЕООД, ЕИК : 200599406, в качеството му на кредитор и доверителя му Б. С. Б., ЕГН : **********, в качеството му на кредитополучател, платена без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Счита иска за допустим и основателен по следните съображения :

I.Относно Решение №506 от 03.11.2025 год. по гр. дело №918/2025 год. по описа на Районен съд - Ловеч. С Решение №506 от 03.11.2025 год. по гр. дело № 918/2025 год. по описа на Районен съд - Ловеч съдът уважил предявения от доверителя му иск за прогласяване нищожност на Договор №1261171 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.05.2023 год.

Позовава се на Закона за потребителския кредит, съгласно който когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност по договора 1 за кредит, е в размер на 900 лева.

II.Относно връщане на платеното над чистата стойност на главницата по Договор №1261171 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.05.2023 год. Видно от изложеното в т.I от настоящата искова молба, между страните безспорно е установено, че Договор №1261171 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.05.2023 год. е нищожен. По Договорът за потребителски кредит е платена сума в размер на 1 462,00 лева, което се установява от приложеното към настоящата искова молба извлечения от банкова сметка на Б. С. Б. за периода от 02.08.2023 год. до 02.08.2023 год., видно от което, доверителят му е заплатил сумата от 800,00 лева, както и от Разписка №0500019562657663 от 21.08.2023 год. за сумата 662,00 лева.

Следователно доверителят му е надплатила сумата от 562,00 лева или 287,35 евро по нищожния Договор за потребителски кредит. Тази сума подлежи на връщане като платена без основание.

Твърди, че в практиката си Върховния касационен съд трайно приема, че : „В хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен."

Предвид гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да осъди „Фератум България"ЕООД, ЕИК : 200599406, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост", ж.к. „Младост 3", ул.“Александър Малинов"№51, бл.0, вх.“А“, ет.9, ап. офис 20, представлявано от Управителите Д. В. Н. и И. В. В. да заплати на Б. С. Б., ЕГН-**********, с настоящ адрес : *** сумата 287,35 евро, представляваща сумата над чистата стойност на кредита по Договор №1261171 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.05.2023 год., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението.

Моли съда да присъди в полза на доверителя му направените по делото разноски.

В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от страна на ответника „Фератум България"ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Г., в който последната от името на доверителя си изразява становище, че след преценка на твърденията и доказателствата, приложени към исковата молба, дружеството – ответник не оспорва предявения иск и го признава изцяло, тъй като изложените факти отговарят на действителното правно и фактическо положение.

Относно съдебно-деловодните разноски счита, че са налице основанията на чл.78, ал.2 от ГПК и възразява срещу евентуално искане за разноски от страна на ищеца, тъй като не са налице основания за това. Алтернативно, ако все пак съдът прецени, че трябва да бъдат присъдени такива разноски, моли същите да бъдат намалени поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК и с оглед практиката на Съда да Европейския съюз, според която разноските по съдебния процес не трябва да препятстват достъпа до правосъдие.

Моли съдът да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на100,00 евро, съгласно минималните размери по Наредба №1/2004 год., Приложение №1.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично. Не се явява и 2 процесуалния му представител адв.В. С.. Последният обаче сезира съда с писмена молба вх.

№8783/29.06.2026 год., в която от името на доверителя си, изрично заявява, че желае постановяване на съдебно решение при признание на иска. По отношение на съдебно-деловодните разноски заявява, че в отговора на исковата молба ответникът твърди, че на доверителя му не следва да се присъждат разноски, тъй като е налице признание на иска. Счита това за невярно, като излага подробни съображения в молбата.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител, на депозира писмена молба вх.

№10830/17.08.2026 год., в която чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Г. моли съда да даде ход на делото и да го разгледа в отсъствие на представител на ответното дружество. Заявява, че изцяло поддържа подадения отговор на исковата молба и направените с него изявления, възражения и искания. Ответното дружество не оспорва предявения иск и го признава изцяло, както е заявено с отговора на исковата молба. При постановяване на съдебния акт моли съда да съобрази направените от ответника възражения и искания относно съдебно-деловодните разноски.

Първоинстанционният съд като взе предвид представените по делото писмени доказателства : Договор №1261171 за предоставяне на финанксови услуги /заеми/ от разстояние с дата 16.05.2023 год., Договор за гаранция /поръчителство/ с дата 16.05.2023 год., копие от Решение №506 от 03.11.2025 год. по гр. дело №918/2025 год. по описа на Районен съд – Ловеч, Извлечение от банкова сметка с титуляр Б. С. Б. за период от 02.08.2023 год. до 02.08.2023 год., Разписка № 0500017727171596/23.01.2023 год., Разписка №0500018733416421/16.05.2023 год., Разписка №0500019562657663/21.08.2023 год., Удостоверение за липса на задължение, издадено от „Фератум България“ЕООД с дата 23.08.2023 год., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и становището на процесуалните представители на страните, изразено в писмен вид с подадените до съда молби, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено, че в конкретният казус са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237, ал.1 от ГПК.

Ответникът „Фератум България“ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Г. признава иска, така, че с оглед изричното искане на процесуалния представител на ищеца, съдът е прекратил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. Затова решението на районният съд се основава само и единствено на непосредствено направеното пред него признание на иска, което признание не може да бъде оттеглено, на основание чл.237, ал.4 от ГПК.

Установи се по безпорен начин, че не са налице отрицателните предпоставки, обективирани в нормата на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а и е признато право, с което страната може да се разпорежда. Съдът намира, че дори напротив така постановеното решение ще е изцяло в интерес на страните в процеса и ще даде възможност на ищеца да събере вземането си, представляващо чистата стойност на кредита по сключения между страните потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Поради изложените дотук съображения районният съд приема, че облигационният осъдителен иск, с който е сезиран, с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.23 от ЗПК, се явява изцяло основателен и доказан, което налага да бъде уважен, като осъди „Фератум България"ЕООД, ЕИК : 200599406, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост", ж.к. „Младост 3", ул.“Александър Малинов"№51, бл.0, вх.“А“, ет.9, ап. офис 20, 3 представлявано от Управителите Д. В. Н. и И. В. В. да заплати на Б. С. Б., ЕГН-**********, с настоящ адрес : *** сумата 287,35 евро, представляваща сумата над чистата стойност на кредита по Договор №1261171 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.05.2023 год., ведно със законната лихва за забава, считано от от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда – 05.05.2026 год. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на процеса, с оглед уважаване на исковата претенция, съдебно-деловодни разноски се дължат на ищеца. Затова и в тежест на ответника е да заплати на ищеца съдебноделоводни разноски в размер общо на сумата 230,08 евро, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща платена по сметка на съда държавна такса в размер на 25,56 евро и адвокатски хонорар в размер на 204,52 евро, а за сумата 195,48 евро, представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата 425,56 евро, съгласно представен по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, искането за присъждане на съдебно-деловодни разноски на ищеца следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е своевременно направено и съдът го намира за основателно, с оглед на което съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът го редуцира в размер на сумата 204,52 евро, калкото е и законово определения размер в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа.

Дори и ответника, чрез процесуалния си представител, да е направил признание на иска още с отговора на исковата молба, то съдът преценява, че в конкретния казус не може да намери приложение текста на чл.78, ал.2 от ГПК, защото в случая ищецът е бил принуден да заведе правен спор и да защити правата си в съда, т.е. въпреки усилията на ищцовата страна не се е стигнало до извънсъдебно уреждане на отношенията между страните.

Водим от тези съображения и на основание чл.237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.23 от ЗПК, „Фератум България"ЕООД, ЕИК : 200599406, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост", ж.к. „Младост 3", ул.“Александър Малинов"№51, бл.0, вх.“А“, ет.9, ап. офис 20, представлявано от Управителите Д. В. Н. и И. В. В. да заплати на Б. С. Б., ЕГН-**********, с настоящ адрес : *** сумата 287,35 /двеста осемдесет и седем евро тридесет и пет цента/, представляваща сумата над чистата стойност на кредита по Договор №1261171 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.05.2023 год., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда – 05.05.2026 год. до окончателното изплащане на задължението.