Определение № 50837 от 13.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50837 гр. София, 13.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20241110130254 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано ***** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б против В. И. М., с ЕГН: ********** с адрес гр. София, ****

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът В. И. М. не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 09.11.2023г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 318523 срещу В. И. М. с ЕГН ********** за сумата от 979,73 лева, от които 798,60 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г, ведно със законната лихва от 09.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 140, 91 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 26.10.2023г., както и суми за дялово разпределение: 32,42 лева главница за периода от м. 10.2020г. до м. 04.2022г., ведно със законната лихва от 09.11.2023г.

1 до окончателното изплащане на вземането, и 7,80 лева – лихва за периода от 16.12.2020г. до 26.10.2023г., като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че с разпореждане, постановено по ч. гр. дело № 61669/2023г., по описа на СРС, 143 състав, е уважено искането на ищеца и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

Твърди, че на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, със съобщение, получено от ищцовото дружество на 07.05.2024 г. съдията докладчик по цитираното дело е указал на същото, че в съда е постъпило възражение от длъжника, като ищецът може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

С оглед изложеното, ищецът в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявява иск за установяване на вземането си за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу В. И. М. с ЕГН: **********, като клиент на ТЕ за топлоснабден имот: ап.83, находящ се в гр. София, 1618, обл. София, общ. Витоша, ж.к. „Бъкстон“, бл.18, вх. Д, ет.6, за процесния период.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на наемател на процесния топлоснабден недвижим имот, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190. от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно § 1 т.2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г /Обн, ДВ, бр.107 от 9 Декември 2003г., изм. ДВ. бр. 18 от 5 Март 2004г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм.

ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ, бр.74 от 8 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.49 от 19 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ, бр,43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ, бр,98 от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм, ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр,35 от 3 Май 2011г,, изм. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., бр, 15 от 15,02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8,03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 5.07.2013 г,, в сила от 5.07.2013 г., изм,, бр, 66 от 26.07.2013 г,, в сила от 26.07.2013 г./ ’'Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, “потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” АД на клиенти за 2 битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране към Министерски съвет. Твърди се, че за процесния период са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Сочи се, че в раздел IX от ОУ — „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение,” чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, като съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи се, че също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.

32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Посочва се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г , ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139б от 3Е/ собствениците в сградата етажна собственост, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „МХ ЕЛВЕКО“ ООД.

Твърди се, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди се още, че в настоящия случай сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ. Посочва се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ АД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „МХ ЕЛВЕКО“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004г . за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007г./.

Ищецът твърди, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки, приложени като доказателство в полза на твърденията, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са 3 начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Ищецът посочва още, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период, а в случай че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

С оглед на гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В. И. М. с ЕГН **********, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД сума в общ размер на 979,73 лева, от които 798,60 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г, ведно със законната лихва от 09.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 140,91 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г . до 26.10.2023 г ., както и суми за дялово разпределение: 32,42 лева - главница за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.11.2023г, до окончателното изплащане на вземането, и 7,80 лева - лихва за периода от 16.12.2020г. до 26.10.2023г.

Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца на основание чл. 78 ГПК.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация:

- по иска за главница за доставена топлинна енергия и услугата дялово разпределение представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния период правната квалификация е чл. 327, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 318 от Търговския закон и чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл. 422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти :

За ищеца е тежестта да докаже:

Да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребители за битови нужди по смисъла на §1, т.

4

2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.

Ищецът следва да докаже изпадането на ответника в забава за твърдените периоди, както и дължи доказване по размер на претенцията за мораторна лихва.

За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение.

По доказателствените искания

По заявените от страните доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива – съдът счита, че същите са допустими, относими и необходими и следва да бъдат допуснати от съда.

По исканията на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, които да отговорят на поставените в исковата молба въпроси, съдът приема, че същите са допустими, относими и необходими и следва да ги допусне.