Решение № 542 от 22.04.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Русе, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. С.ов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. С.ов Гражданско дело № 20224520104725 по описа за 2022 година

Предявените в обективно съединение искове са с правно основание правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.87 от ЗЗД и чл.346 от ГПК.

Ищецът твърди, че съгласно одобрената от съда на 14.4.2022г. спогодба по гр.д. № 4783/2021 г. на Районен съд - Русе (РСРс), ГК, III с. , сключена между него и ответника М. Г., допуснатият до делба недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 3, с площ 64.29 кв.м., разположен на втория етаж от вх. А на ж.бл. „Л." в гр. Русе, ул. „П." № 100, с прил. части: изба № 3, таван № 3 и 4.99 % ид.ч. от сградата, е предоставен в дял на ответницата, а за уравнение на дяловете тя се задължила да му заплати в тримесечен срок, до 14.7.2022г. сумата 45 000 лева. Исканията си по сметките двете страни оттеглили и делото било прекратено.

Твърди се в исковата молба, че въпреки неколкократните напомняния до 14.07.2022г., ответницата не му изплатила дължимата сума и това наложило да предупреди пълномощника й адв.Г.В., че ще развали спогодбата.

На 25.07.2022г. получил от ответницата, чрез пълномощника й нотариална покана, съдържаща неверни обвинения, че се е укривал и избягвал да се срещнат при нотариус „за усвояване на отпуснатия кредит и прехвърляне 1 споменатите в съдебното споразумение ид.части от имота", както и заплахата, че поради неизпълнение на задължението от моя страна, за ответницата възниквало правото да потърси правата си по съдебен ред за нанесените й неимуществени и имуществени вреди, пропуснати ползи, разноски, лихви и т.н.

Моли съда да постанови решение, с което на осн ование чл. 79 и сл. от ЗЗД да развали одобрената от съда на 14.04.2022г. спогодба по гр.д. № 4783/2021 г. на Русенски районен съд сключена между Д. Д. Н. с ЕГН:********** и М. И. Г. с ЕГН:**********, както и да осъди М. И. Г. с ЕГН:********** да заплати на Д. Д. Н. с ЕГН:********** следните суми:

- сумата о т 45000,00 лева, представляваща уравнение на дяловете, съгласно сключената съдебна спогодба;

- сумата от 99.20 лева, представляваща 1/10 част от извършените от Д.

Д. Н. разходи по погребението на общия наследодател С. Г. Г. (640 ,00 лева общи разходи по погребението и 352 лева за надгробната плоча);

- сумата о т 38.99 лева, представляваща 1/10 част от изплатените от Д.

Д. Н. дължими от общия наследодател

С. Г. Г. към държавата и община Русе данъци и такси за 1/2 ид.ч. част от апартамента за период от седем години назад, счит. от 1.2.2015 г.;

- сумата 55,00 лева, представляваща 1/10 от изплатената от Д. Д. Н. сума за смяна на старата дограма на прозореца на първата стая вляво, след входната врата на апартамента с нова РУС-дограма;

- сумата 77,00 лева, представляваща 1/10 от изплатената от Д. Д. Н. сума за ел.енергия за апартамента, дължима за последните две години, през което време ответницата е живяла в апартамента;

- су м а т а о т 11700,00 лева, представялваща обезщетението за едноличното ползване на апартамента от ответницата по 150 лева месечно, считано от 17.01.2017г., до настоящия момент (за 78 месеца), ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми от предявяването на исковете, до окончателното им изплащане. Претендират се разноските по делото.

2

В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор, в който се развиват подробни съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. №4783/2020г., съгласно одобрена от съда на 14.4.2022г. спогодба сключена между Д. Д. Н. и ответницата М. Г., допуснатият до делба недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 3, с площ 64.29 кв.м., разположен на втория етаж от вх. А на ж.бл. „Л." в гр. Русе, ***, с прил. части: изба № 3, таван № 3 и 4.99 % ид.ч. от сградата, е предоставен в дял на ответницата, а за уравнение на дяловете тя се задължила да му заплати в тримесечен срок, до 14.7.2022г. сумата 45 000 л ева. Исканията си по сметките двете страни оттеглили и делото било прекратено.

Установява се от представените по делото доказателства, че до определеният в спогодбата срок - 14.07.2022г., ответницата не е изплатила дължимата сума.

От заключението на назначената и приета СТЕ се установява, че размера на средния пазарен наем за процесният имот, находящ се в област Русе, община Русе, гр. Русе по ***, бл. 2, вх. 1, ет. 2, ап. З, за исковия период, като същия е необзаведен, възлиза на 240,0 лева на месец. Стойността на половината от този наем за исковия период е в размер на 9405,00 лева.

От заключението на назначената и приета СТЕ се установява, че пазарната стойност на наема, който се дължи за таванското помещение към процесния апартамент за периода о т януари 2015г. до настоящия момент, като същия е необзаведен, възлиза на 6337,00 лева.

От показаният ана св.Б.И.Б. се установява, че ищецът се грижил и гледал един възрастен човек – С., който живее л в това жилище и Д. б ил негов квартирант. Установява, че този човек се разболял и искал Д. да го гледа.

Твърди, че Д. се грижел за С. и платил разходите по погребението, а също така знаел, че този С. е оставил на Д. в завещание жилището. Свидетелят установява, че в разговор с приятеля си узнал, че С. имал съпруга и той го е питал не може ли тя да го гледа, но тя живеела в Гърция и С. не бил в добри 3 отношения с жена си. С. му е завещал жилището си и той след известно време сменил дограмата на един прозорец с три крила в жилището с ПВЦ дограма.

Впоследствие се появила съпругата на починалия и сменила ключалката на вратата, след което вече Д. нямал никакъв достъп до жилището.

От показанията на св.Ц.П.Ц. се установява, че той и майка му живеели в Гърция. Тя не била разведена със С. докато били в Гърция. Доколкото знае л въпросният Д. се грижил за С. докато е бил болен и през това време преди да почине му е преписал апартамента. Около седмици или месец най-много да го гледал. Свидетелят твърди, че двамата с майка си не били известени, че баща му е бил болен. Научихме на следващата година, когато се върнахме отпуска в България. Майка му отишла поради някаква причина да си вади документ за семейно положение.

Свидетелят твърди, че Д. е във владение на таванското помещение, което е част от апартамента. Знаел за спогодбата по другото дело за 45000 лева и започнал да действа за теглене на ипотечен кредит. Получи ло се забавяне относно тегленето, документално, тъй като били изисквани периодично най-различни документи и това, което го забавило най-много била справка от Гърция за данъчни задължения. Твърди, че се бил разбрал с Д. да го изчака броени дни и той се съгласил. В петък му се обадили от банката, за да му кажат да отиде в понеделник да подпише документи за да получи до сряда парите но Д. му казал - „Не, аз съм се разбрал с адвокат, отказвам се от сделката, няма да вземам парите, отиваме на дело, аз ще си вземе апартамента“.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С постановеното по реда на чл. 290 о т ГПК Решение № 447 от 2.ХІІ.2011 г. по гр. д. № 1182/2010 г. на ВКС, I г.о. е обобщена съдебната практика по въпросите относно действието на спогодбата в делбеното производство и способите за развалянето й. Разяснено е, че по своята правна същност съдебната спогодба в делбен процес е двустранен договор, съдържанието на който се определя свободно от съсобствениците съделители, които си правят взаимни отстъпки с цел да избегнат един възможен спор.

Със сключената и съдебно одобрена на 14.04.2022г. спогодба, страните 4 са разрешили иницираният между тях спор за делба на придобит в съсобственост недвижим имот, поставяйки го в дял на ответницата срещу дължимо в уравнение дела на съсобственика в размер на 45000 лева в срок до 14.07.2022г.

По делото е безспорно установено, че на дата на договорения падеж, ответницата не е престирала дължимото по спогодбата изпълнение.

Обосновано от така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че е налице неизпълнение на парично поетото от ответницата задължение, поради което иска за развалянето на сключената спогодба е основателен.

При неизпълнение на поетото с договора насрещно задължение, кредиторът по това вземане има право да иска разваляне на договора за делба (съдебната спогодба).

За същността на съдебната спогодба са дадени разяснения с т. 8 от ППВС № 7/1973г., което не е загубило сила и в което изрично е прието, че постигнатата в производството за делба спогодба е двустранен договор, който може да бъде развален поради неизпълнение единствено по реда на чл.87 от ЗЗД.

Конститутивният ефект на спогодбата е доказано настъпил с постигане на съгласието между страните, обективирано в полагане на подпис под спогодителния протокол и постановеното одобрение от съда - чл.234 ГПК. Постигната в производството за делба спогодба е двустранен договор, чието разваляне, поради неизпълнение на поетите с нея задължения, се следва по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Упражняването на потестативното право за едностранно прекратяване /разваляне/ на договора, съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД е свързано с виновно неизпълнение задълженията на приобретателя съобразно уговореното между страните. Едностранното разваляне на договорите е обусловено само от виновно неизпълнение на задълженията на другата страна и е недопустимо, когато след определяне на подходящ срок за изпълнение, кредиторът може и има интерес да получи дължимата престация /чл. 87, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД/, или когато неизпълнението е незначително с оглед обективния интерес на кредитора /чл. 87, ал. 4 от ЗЗД/. С упражненото право на разваляне в хипотезата на чл. 87, ал.2 ЗЗД, с предявяване на настоящата искова претенция и нейната основателност, и щ е ц ъ т е упражнил надлежно това свое 5 потестативно право, което е поражда правните си последици.

В хипотезата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, възможността за разваляне на двустранен договор е обусловена от предоставяне от изправната страна на допълнителен срок, подходящ за възможността за разваляне на двустранен договор в хипотезата на чл.87, ал.1 о т ЗЗД е обусловена от предоставяне от изправната страна на допълнителен срок, подходящ за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще счита договора за развален. Но нормата на чл.87, ал.1 от ЗЗД е диспозитивна и страните могат да се отклонят от нея.

По предявените искове по чл.346 от ГПК.

От събраните по делото писмени гласни доказателства и прието заключение по СТЕ се явяват доказани исковете за сумите:

- сумата от 99.20 лева, представляваща 1/10 част от извършените от Д.

Д. Н. разходи по погребението на общия наследодател С. Г. Г. (640 ,00 лева общи разходи по погребението и 352 лева за надгробната плоча);

- сумата о т 38.99 лева, представляваща 1/10 част от изплатените от Д.

Д. Н. дължими от общия наследодател

С. Георгиев Г. към държавата и община Русе данъци и такси за 1/2 ид.ч. част от апартамента за период от седем години назад, счит. от 1.2.2015 г.;

- сумата 55,00 лева, представляваща 1/10 от изплатената от Д. Д. Н. сума за смяна на старата дограма на прозореца на първата стая вляво, след входната врата на апартамента с нова РУС-дограма;

- сумата 77,00 лева, представляваща 1/10 от изплатената от Д. Д. Н. сума за ел.енергия за апартамента, дължима за последните две години, през което време ответницата е живяла в апартамента;

Частично основателен се явява искът за обезщетение за ползване на апартамента от ответницата по 150 лева месечно, считано от 17.01.2017г., до настоящия момент (за 78 месеца), ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми от предявяването на исковете, до окончателното им изплащане. Съгласно заключението на вещото лице средният пазарен наем за процесния имот е в размер на 240 лева. Следователно исковата претенция за 6 претендирания период следва да бъде уважена до размер от 3068,00 лева представляващата разликата от стойността на половината от пазарния наем за процесното жилище в размер на 9405 лева и дължимият от ищеца наем за таванско помещение в размер на 6337 лева.