Решение № 326 от 19.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Благоевград , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20211200500453 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от СВ. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „Тр.м.“ № 25, чрез особения представител адв. З.И., срещу решение № 91117/ 08.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 3080/ 2019 г. на Pайонен съд – Благоевград, с което е признато ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

240 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, ЧЕ СВ. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „Тр.м.“ № 25 ДЪЛЖИ на „Кр.Б.“ ЕООД, с ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1606, ул. „Ш. П.“ № 10, представляван от Р.В. – управител, чрез юриск. Г.К. следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8027/30.08.2019г., постановена по ч.гр.д. № 2293/2019г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, а именно: сумата в размер на 300,00 лева /триста лева/- неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за кредит № 9900555001, сключен на 11.11.2016 г.

1 между „4“ ЕООД (В.) и СВ. ИВ. П., прехвърлено от страна на „4“ ЕООД на „Кр.Б.“ ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 300, 00 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 59,25 лв. /петдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ – наказателна лихва за периода от 12.12.2016 г. до 22.11.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК СВ. ИВ. П., е осъден да заплати на „Кр.Б.“ ЕООД сумата от 75, 00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени от ищеца разноски по заповедното производство, а както и сумата от 725, 00 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени от ищеца разноски в исковото производство пред РС.

Ответника С.П., чрез особения представител адв. И. обжалва така постановеното решение на РС Благоевград с доводи за неправилност на същото. Възразява, че в производството пред РС не са събрани доказателства за съставянето на електронни документи във връзка с договора между страните, нито за съдържанието им.

Особеният представител счита, че няма валидно сключен договор за кредит, не е предоставен стандартен европейски формуляр на клиента и са нарушени разпоредбите на ЗПК, тъй като за подписан документ електронният документ се приема тогава, когато към него е добавен квалифициран електронен подпис.

Поддържа, че не са представени доказателства за това, че ищцовото дружество като доставчик е предоставил на ответника и задължителната информацията за предоставяне на финансови услуги от разстояние, за да се приеме, че той е обвързан от договора, на който се позовава ищецът.

Също така, не са представени доказателства, че ответника по иска като потребител е реализирал правото си да се откаже от сключения договор в срока, който му дава закона. Въз основа на това се възразява, че едностранно извършеното от ищеца вписване на данните на ответника, които не носят нейния подпис не се ползват с доказателствена сила. Поради това не може да се приеме, че облигационното правоотношение е учредено.

2

На следващо място жалбоподателят поддържа, че макар да е извършено плащане на касата на „Изипей“ в размер на претендираната сума в полза на ответника, това не е индиция за сключване на договора. Възразява, че с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът не е доказал при условията на напълно и главно доказване сключването на този договор, както и клаузите по него.

По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът по въззивната жалба чрез процесуалния си представител поддържа, че не е възможно генериране на договор без кредитополучателят да е приел ОУ, както и без да е завършена регистрацията и генерирането на приложения договор.

Поддържа, че в случая ответника е извършил именно тези действия и така е сключил договор за кредит в електронна форма, по смисъла на чл. 3, т.35 от Регламент на ЕС № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, както и съгласно чл.

3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. Според ответникът по жалбата, по този начин е спазена писмената форма при съставяне на електронния документ и е удостоверено електронното изявление на кредитополучателя.

Сочи, че възпроизвеждането на този документ върху хартиен носител не променя характерът му и представеният по делото такъв представлява препис, заверен от представящата го страна.

На последно място сочи, че тъй като процесният договор е реален договор, за да се счита сключен е необходимо да има предаване на заемната сума от заемодателя на заемополучателя, каквото е реализирано с плащане, доказано с приложена разписка от 12.11.2016 г., с която заемната сума е преведена на кредитополучателя в „Изипей“.

Изложеното мотивира искане за отхвърляне на иска и потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лева.

3

Въз основа на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал, настоящият състав прие за установени следните факти :

Между СВ. ИВ. П. и „4“ ЕООД /опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ,, В. “/, е бил сключен Договор за кредит №9900555001 от 11.11.2016 г., по реда на чл.6 от ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ за сумата от 300.00 лв.

/триста лева/, за период от 30 дни с падежна дата - 11.12.2016 г. Уговорено е, че сумата ще бъде получена от каса на Изипей.

Видно е от разписка за извършено плащане 2000000114335704 от 11.11.2016 г. „4 финанас“ ЕООД е наредило превод чрез Изипей в полза на ответника СВ. ИВ. П. в размер на 300,00 лв., като основанието за нареждане плащането на сумата е посочен номера на сключения между страните договор – 9900555001от 10.09.2015 год., а получаването на паричната сума от 300, 00 лв. от ответника с наредител – В. се установява от заверено копие от разписка с № 07000505672390 от 12.11.2016г.

Към сключения договор при Специални условия се прилагат клаузите на Общите условия на договора за кредит, съставени и обявени от кредитора.

Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266 ГПК подробното й преповтаряне от настоящият състав се явява безпредметно и по арг. на чл.272 ГПК препраща към констатациите на РС.

Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД:

Договорът, обвързващ страните в производството, е договор за потребителски кредит, който е подвид на договора за заем. Предвид това, той е реален договор и за да се приеме, че е сключен, следва да има предаване на сумата по договора от кредитора на кредитополучателя. В казуса предаването на сумата от 300лв. е доказано от разписката № 07000505672390 от 12.11.2016г. за извършено плащане от наредителят "4финас" ЕООД в полза на 4 кредитополучателя. По този начин кредиторът е изпълнил своето задължение по договора и е без значение дали сумата е изтеглена и как е усвоена от кредитополучателя. Горното категорично доказва сключването на процесния договор за кредит.

Същият е сключен по реда на специален закон, уреждащ договори, при които договорът се приема за сключен с включването му в системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора(доставчика), при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Тази легална дефиниция, съдържаща се в чл.6 от ЗПФУР покрива и процесният договор за кредит.

На следващо място съдът счита, че ищецът е доказал изпълнението на задълженията от кредитора като доставчик на финансова услуга от разстояние, възложени му от чл. 18 от ЗПФУР.

Видно е от разпечатката на хартиен носител на договора за кредит, че към същия са приложени общите условия на кредитора по този вид договори, в които изрично е уредено, че за да извърши регистрация на профила си, кредитополучателят трябва да се запознае и да приеме тези общи условия, както и че бланката на стандартния европейски формуляр за предварителна договорна информация е налична на началната страница на кредитора и е част от документите, които се предоставят, след като кредитополучателят избере конкретна сума и срок за връщане на кредита. Общите условия съдържат и изрична разпоредба, че с натискането на бутона "Подпиши" се счита, че кредитополучателя е подписал освен всяка страница на договора и ОУ, които му се предоставящ на PDF формат, както и че със същото действие потвърждава, че е прочел и приел, както условията по договора за кредит, така и бланката на Стандартния европейски формуляр.

Ответника не проведе насрещно доказаване, че се е отказал от договора в срока по чл. 12, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР, както и че е погасил задълженията си по договора изцяло или частично, към датата на падежа на задължението за главница или по - късно, включително и след предявяване на исковете.

Предвид изложените доводи решаващият състав счита, че е доказана 5 облигационната обвързаност между кредитора "4" ЕООД и С.П., поради което последния дължи връщане на предоставената му заемна сума в размер на 300лв.

По иска за заплащане на лихва за забава :

Съгласно чл. 13.2 от приетите по делото Общи условия на договора за кредит на „4“ ЕООД, в случай на забавяне на плащания по договора за кредит от страна на кредитополучателя, той дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорния лихвен процент в размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие, предвид което и тази претенция е основателна за сумата от 59, 25 лева за периода от 12.12.2016 г. до 22.11.2018 г..

Ето защо решението по отношение на този иск също е правилно и следва да бъде потвърдено.

Не е налице, твърдяното във ВЖ нарушение на императивни материални и процесуални норми. Решението на РС е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав за пълнота препраща и към мотивите, изложени от РС.

Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение досежно посочените по – горе искове, срещу които се възразява в жалбата. Същото следва да се потвърди по съображения, основани на препращане към мотивите на районния съд. Оплакванията в жалбата не намират опора в закона и на събраните доказателства. Релевантните за казуса факти са изяснени от Районен съд Благоевград. Въз основа на тях, първата инстанция е формирала правилен правен извод за основателност на претенциите, с които е била сезирана.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.

С оглед изхода от въззивната проверка, въззивника следва да бъде осъдена да заплати разноските по делото за особен представител в размер на 300, 00лв. и юрисконсултско възнаграждени за изготвяне на отговор на въззивната жалба 6 в размер на 200лв.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91117/08.02.2021г. по гр.д. № 3080 по описа за 2019г. на районен съд Благоевград.

ОСЪЖДА СВ. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „Тр.м.“ № 25 да заплати на "Кр.Б." ЕООД, с ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление - гр.С., ул.“Ш. П.“ №10, управител Р.В. сумата от общо 500,00 лв., представляваща разноски в производството пред въззивната инстанция.