Решение № 379 от 04.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Б., 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № 20241810100223 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.

Ищецът- Ц. И. Й. от гр. Б. твърди, че по Ищецът- Ц. И. Й. от гр. Б. твърди, че по инициирано от “****” ЕАД производство по ч. гр. д. No **** г. на БРС е издадена Заповед за изпълнение срещу ищеца, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 05.09.2012 г. за посочените суми. С договор за цесия от 22.04.2016 г. “****” ЕАД е прехвърлило вземането си на “****” ЕАД. За посочените суми е образувано изп. д. No **** на ЧСИ Н.М.. На **** г. е издадено съобщение за образуване на изпълнителното дело, а на **** г. е издадено запорно съобщение с изх. No ****/**** г., без да е осъществен реален запор, поради липса на секвестируем доход. Твърди, че вземанията са погасени по давност и поради това са недължими, като не са извършвани изпълнителни действия за период повече от пет години от последното действие, прекъсващо давността, а именно влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Сочи, че изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено след изтичането на две годишен период на бездействие на основание чл.

433, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ГПК, като всякакви изпълнителни действия, включително запори и възбрани, след двугодишно бездействие, не прекъсват давността.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 439 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите, както следва: сумата от 2077.99 лв., представляваща главница за погасяване на потребителски паричен кредит от 21.06.2010 г., ведно със законната лихва, считано от **** г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 744.35 лв., представляващи надбавка, покриваща разходите на кредитора по подготовка за обслужване на заема и сумата от 304.58 лв., представляваща мораторна лихва за периода от **** г., и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело No **** по описа на ЧСИ Н.М., с 1 рег. No ****, поради погасяването им по давност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- “****” ЕАД, ЕИК ****, гр. С. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен. Твърди, че поради неизпълнение от ищцата на сключения договор за кредит с “****” ЕАД, въз основа на издаден му изпълнителен лист по молба на това дружество е образувано изпълнително дело No **** г. по описа на ЧСИ Н.М.. Същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След прекратяването на изпълнително дело No **** г., въз основа на същия изпълнителен титул на ****. е образувано ново изпълнително дело, второ по ред, което е соченото от ищцата. Сочи, че изпълнителният лист, въз основа на който са образувани двете изпълнителни дела срещу ищцата, е издаден от PC- Б. след влизане в сила на заповед за изпълнение No **** г., от влизане в сила на заповедта за изпълнение на **** г. е започнала да тече давността по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Преди да изтече давностният срок, предишният взискател е преградил възможността, като е образувал изпълнително дело No **** г. по описа на ЧСИ Н.М., с което е прекъсната давността, считано до 26.06.2015 г. датата на влизане в сила на ТР No 2/6.06.2015 г., съгласно ТР No 3/28.03.2023 г. по тълк. дело No 3/2020 г.на ОСГТК. Твърди, че давността по вземанията е започнала да тече отново на 26.06.2015 г., когато отново е прекъсната със следните действия: с подаването на молба от 09.06.2016 г. за конституиране в производството на нов взискател по ИД **** г., въз основа на извършената на 22.04.2016 г. цесия между първоначалния взискател и ответното дружество, по силата на която ответното дружество е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ М.. От 09.06.2016 г. е започнал да тече нов погасителен период, който е бил прекъсван неколкократно със следните действия, извършени спрямо имуществото на длъжника след като дело No **** г. е било прекратено на 14.08.2017 г. На ****. е образувано ИД **** г., с молбата за образуване, с която отново са възложили правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и са поискали насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, поради което давността е била прекъсната и от ****. е започнал нов 5- годишен период. На дата 04.07.2018 г. до ЧСИ е входирана молба от представляваното от ответното дружество за извършване на справка в БНБ с включено искане за налагане на запори върху новооткритите банкови сметки. На 14.11.2019 г. е поискано от взискателя извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника. Ha 22.06.2020 г. е входирана молба от дружеството за извършване на справка в ТД на НАП и налагането на запор върху получаваното от длъжника по изпълнението трудово възнаграждение, алтернативно е поискано извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника. На **** г., след входиране на нова молба със същото искане, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Й.. Оспорва като неоснователно твърдението на ищцата, че запорът не е наложен поради несеквестируемост на възнаграждението. Поддържа, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.

116, б. „в” от ЗЗД. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че са били налице и условията за прекратяване на делото и на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК. Твърди, че всички посочени изпълнителни действия са прекъснали многократно давността и такава не е изтекла в полза на ищцата, поради което моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите 2 на страните, намира за установено следното:

По делото безспорни между страните са обстоятелствата, като същите се установяват и от приложените по делото ч. гр. д No **** г. по описа на РС- Б. и заверени копия на изпълнително дело No ********04**** г. и изп. д. No **** г. по описа на ЧСИ С.Л., с рег. No **** в КЧСИ с район на действие - Софийски окръжен съд, че за процесните вземания са издадени Заповед No **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от **** г. по ч. гр. д. No **** г. по описа на РСБ. и изпълнителен лист от 05.09.2012 г. в полза на “****” ЕАД, като въз основа на изпълнителния лист са били образувани изпълнително дело No ********04**** г. по описа на ЧСИ Н.М. по молба с вх. No ****.**** г. на взискателя “****” ЕАД и изпълнително дело No ****/2017 г. по описа на ЧСИ С.Л., по молба с вх. No ****/28.09.2017 г. от взискателя “****” ЕАД”. Не е спорно, че процесните вземания са прехвърлени от “****” ЕАД на ответника от “****” ЕАД със сключен между двете дружества договор за цесия от 22.04.2016 г.

Видно от посочените изпълнителни дела, с подадената молба от “****” ЕАД от 10.10.**** г., по която е образувано изпълнително дело No **************** г. по описа на ЧСИ Н.М., в същата е налице възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. С молба с вх. No **** г. от ответника в настоящото производство “****” ЕАД е направено искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело в качеството му на правоприемник на “****” ЕАД по сключен между двете дружества договор за цесия от 22.04.2016 г., като в молбата е налице възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. С постановление от 04.04.2017 г. “****” ЕАД е конституирано като взискател по изпълнителното дело, и с разпореждане от същата дата на ЧСИ е насрочен опис на движимите вещи на длъжника. С Постановление от 14.08.2017 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С молба вх. No **** г. от “****” ЕАД е направено искане към съдебния изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника в “ДСК” ЕАД. С протокол от 26.09.2017 г. съдебният изпълнител е предал на взискателя “****” ЕАД изпълнителния лист в оригинал.

Видно от заверено копие на изпълнително дело No ****/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М., същото е образувано по подадена молба с вх. No ****/28.09.2017 г. от “****” ЕАД, с която дружеството е заявило и възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. С разпореждане на ЧСИ от 23.10.2017 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки. С молба вх. No **** г. от взискателя е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. С разпореждане от 14.06.2019 г. на ЧСИ е насрочен опис на движимото имущество на длъжника. С молби вх. No **** г. и вх. No **** г. от взискателя е поискано извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, находящи се в дома й, съответно налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. С разпореждания от **** г. на ЧСИ е насрочен опис на движимото имущество на длъжника и е наложен запор върху вземането за трудовото й възнаграждение. От взискателя са подадени последващи молби по изпълнителното дело с вх. No **** г., No **** г. и No **** г., с които е поискано налагане на запори, извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост от ищеца на ответника на 3 вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 05.09.2012 г. и заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No **** г. по описа на РС- Б., а именно сумата от 2077.99 лв., представляваща главница за погасяване на потребителски паричен кредит от 21.06.2010 г., ведно със законната лихва, считано от **** г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 744.35 лв., представляващи надбавка, покриваща разходите на кредитора по подготовка за обслужване на заема и сумата от 304.58 лв., представляваща мораторна лихва за периода от **** г., и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело No **** по описа на ЧСИ Н.М., с рег. No ****. Искът е допустим, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като чрез същия ищецът, като длъжник в изпълнително производство, оспорва изпълнението на посочените задължения, позовавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно изискването на чл. 439, ал. 2 от ГПК, а именно погасяване на вземанията по давност.

Съдът намира така предявения иск за неоснователен.

По делото няма спор, че вземанията на ответника към ищеца по настоящото дело са присъдени със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.05.2012 г. и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 05.09.2012 г. по ч. гр. д. No **** г. по описа на РС- Б. в полза на “****” ЕАД. Не е спорно, че въз основа на посочения изпълнителен лист са били образувани изпълнително дело No **************** г. по молба с вх. No ****.**** г. на взискателя “****” ЕАД, и изпълнително дело No ****/2017 г. - по молба с вх. No **** г. от “****” ЕАД”, и двете дела по описа на ЧСИ Н.М. с рег. No **** на КЧСИ, с район на действие СГС. Не е спорно, че процесните вземания са прехвърлени от “****” ЕАД на ответника на “****” ЕАД с договор за цесия от 22.04.2016 г.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е винаги пет години. По силата на чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение No 2/2015 г. по т. д.

No 2/**** г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Същевременно в мотивите към т. 10 от цитираното ТР е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отбелязано е, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна молба, 4 давността също се счита за прекъсната на основание чл. 116, буква “в” от ЗЗД. За прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа.