Решение № 2590 от 26.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2590 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от К. Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330116555 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по подадена жалба на В. В. Л., ЕГН: **********, против Заповед за задържане на лице рег. № 11777зз-69/ 20.11.2025 г, издадена от инспектор К. С. Г. – служител на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – гр. Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок от 24 часа на жалбоподателя в помещение за временно задържане на * при ОД на МВР гр. Пловдив.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съображения за липсата на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.

Ответникът – органът, издал оспорвания акт - К. С. Г., взема становище за неоснователност на жалбата.

Контролиращата страна – Районна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взима становище.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок от 24 часа, В.

В. Л. е била задържана в помещение за временно задържане на * при ОД на МВР гр.

Пловдив. Като мотивировка на заповедта е посочено – „във връзка с установена съпричастност по ДП 367/2025 г. по описа на ОИП при ОД МВР – Пловдив затова, че с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого 1 заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда – престъпление по чл. 209 от НК“.

След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност.

Същият е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и издаден, без да са доказани основанията за задържане на жалбоподателя.

Според посоченото в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни за извършено престъпление.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана, именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В заповедта като основание за задържането е посочено само „ДП 367/2025 г. по описа на ОИП при ОД МВР – Пловдив затова, че с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда – престъпление по чл.

209 от НК“.

Въпреки дадените указания до административния орган, да докаже фактическите основания, такива доказателства не бяха ангажирани. Разпоредбата за съдържанието на заповедта по ЗМВР е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1 ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о., Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г., V о., както и практиката на Административен съд Пловдив: Решение № 273 от 8.02.2019 г. на Адм.съд- Пловдив по адм. д. № 2732/2018 г., Решение № 2398 от 16.11.2018 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2734/2018 г., Решение № 1551 от 29.09.2017 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г., Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.

Органът, във всички случаи, следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/.

Според чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. На това основание се задържа лице, за което има данни (предварително), че то е извършило престъпление.

Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали 2 да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т.е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг документ.

В конкретния случай, препращането е към „ДП 367/2025 г. по описа на ОИП при ОД МВР – Пловдив“. Въпреки двукратното изискване от Районна прокуратура – Пловдив -в заверено копие на материалите от ДП 367/2025 г., последните не бяха изпратени, а по делото постъпи справка, в която е посочено, че ДП е образувано, с постановление на Районна прокуратура – Пловдив , с пр.пр. № 5562/2025 г. от 19.08.2025 г., за това, че на неустановена дата през 2025 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудено и поддържано заблуждение у Б. К. Ш. и с това й е причинена имотна вреда в размер на 6000 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Посочено е още в хода на проведеното разследване – на 20.11.2025 г. била проведена специализирана полицейска операция, в хода на която били извършени множество процесуално-следствени действия – претърсване и изземване на територията на Област Пловдив. Посочено е също, че със Заповед за задържане на лице от 20.11.2025 г.,08:55 ч., е задържана за 24 часа В. В. Л. К., като същата е била освободена в 08:15 ч. на 21.11.2025 г., след което със същата са били извършвани действия по разследването по ДП – снемане на сведения. Посочено е още, че към датата на постъпилата справка -04.02.2026 г. по цитираното ДП няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

При условията на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая това законово изискване не е изпълнено, тъй като по делото липсват доказателства, които да установяват наличие на данни за съпричастност на задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта престъпление. Освен това тълкуването на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР налага извод, че тези данни следва да са били налице към момента на издаване на заповедта, а не да се установяват впоследствие. В този смисъл такова доказателство само по себе си не може да бъде факта на образуваното ДП № 367/2025 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ ОД на МВР. В този смисъл: Решение № 13000 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7758/2018 г.

На лицето, по отношение, на което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви данни, за какво конкретно действие или бездействие се извършва ограничаването на правото му на свободно придвижване.

Посочването само и единствено на цифрово и текстово определена правна норма е грубо нарушение на правото на защита на лицето, по отношение на който е предприета съответната принудителна административна мярка.

Необективирането на твърдения за наличие на някой от релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане, прави заповедта немотивирана и препятства възможността на задържаното лице да се запознае с мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на твърденията, довели до задържането му.

В заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите факти и доказателства, като и няма никакво препращане към друг документ, съставен преди или по време на издаването на акта.

За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него.

В случая в обжалваната заповед липсват обективирани, каквито и да е било факти и 3 обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление. В случаите по чл.72 ЗМВР на задържане на лица полицейските органи действат в условията на оперативна самостоятелност. Това обаче не ги лишава от задължението да изложат какви са конкретните причини, заради които са задържали лицето. Неизлагането на мотиви представлява съществено нарушение на административно производствените правила и е основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В този смисъл – т. 2 от Тълкувателно решение № 4/ 22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/ 2002 г. на ВАС, съгласно което липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.

По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Жалбоподателят е направил разноски в размер на 10 лева– заплатена държавна такса и 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши преценка:

Съдът като взе предвид вида на делото, действащата НВАР, извършените от представителя действия, при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., претендираното адвокатско възнаграждение, намира, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно, поради което и ще се редуцира до минималния предвиден размер в НВАР – 750 лева.

Така, общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение, е 760 лева.

Предвид това, че решението се постановява след въвеждане на еврото в Република България /01.01.2026 г./, сумите следва да бъдат присъдени в евро, съобразно официалния валутен курс.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В. В. Л., ЕГН: **********, Заповед за задържане на лице рег. № 11777зз-69/ 20.11.2025 г, издадена от инспектор К. С. Г. – служител на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – гр. Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок от 24 часа на В. В. Л., в помещение за временно задържане на * при ОД на МВР гр. Пловдив.

Разпечатката съдържа 43 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/023b5c5c-1d0f-43e4-aca4-438acf39ffac