Решение № 6636 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6636 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Д. Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100502871 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Г.

Т. Л. срещу Решение 21445/29.12.2023г. по гр.д. 61039/2021г. на СРС, 174 с-в, в частта, с която е осъден да заплати на Д. С. С. сумата от 1000,00 лева-обезщетение за неимуществени вреди от клеветнически и обидни публикации интернет, извършени на 05.09.2020г. и 08.09.2021г..

Прави оплаквания за недопустимост поради неуточняване на предмета на делото поради неконкретизация на процесните публикации. Прави оплаквания за неправилност поради противоречие на решението с доказателствата по делото.

Сочи, че част от изнесеното било цитат от друга медия, а не негово собствено твърдение. Счита, че е осъществил добросъвестно журналистическо разследване.

Налице било обвинение в престъпление от общ характер срещу ищеца. Лиценза на дружеството „Делта гард“ за охрана бил отнет. Ищеца сам в дадени интервюта в медиите се оплаквал, че му е създаден в обществото образ на „мутра“, който бил притежавал преди процесните публикации и нямало как жалбоподателя да е посегнал на личността му и да го е опозорил, щом вече бил опозорен. Обществени фигури били дали нелицеприятни оценки за фирмата на ищеца. Имало справка от МВР за множество криминални прояви на ищеца, включително за участие на ищеца в сбиване 1 в заведение „Бедрум“, което участие се твърдяло и от жалбоподателя. Имало признание от ищеца в медиите, че е участвал в този бой, като бил представил доказателства, но СРС неоснователно не ги кредитирал само защото „адвокатът на ищецът ги е оспорил“. Такова оспорване нямало. За това участие имало данни за престъпление, но съдът не спрял делото. По делото имало доказателства нотариално заверени, съставени по искане на трето за делото лице, като не било ясно законосъобразно ли е това представяне. Не било ясно дали трети лица (до които се отнасяли доказателствата) трябвало да бъдат конституирани в процеса. Отказано било призоваване на това трето лице като свидетел. Фактическия претендент по иска била фирмата (в която ищеца бил собственик). За конкретен пост не била възможна интернет идентификация. Била му отказана без мотиви компютърна експертиза в тази връзка. Било налице престъпление и трябвало да се сезира прокуратурата за престъпление от нотариуса и третото лице. В негов пост поместен в профила му в интернет приложението „Фейсбук“ от 05.09.2020г. не се съдържали процесните изявления, нито името на ищеца или на фирмата „Делта гард“. Постът бил от 04.09.2020г. и бил скрийншот от екрана на неговия личен компютър (снимки) като илюстрация към пост. Касаело се за илюстрация чрез снимков материал, а не за пост, което било липса на идентификация на предмета на иска, като освен това не било посочено заглавието, като идентификация на текста с процесните изречения. Изложил бил оценъчни мнения базирани на публикации в медиите. Имало противоречие в мотивите на решението досежно твърденията за майката на детето на ищеца и отношенията му с други жени. Недопустимо във основа на свидетелски показания се приело, че майка на детето на ищеца не е Т.Г.. За това се изисквал официален документ-акт за раждане. Отказан му била справка в ЕСГРАОН за това обстоятелство.

Освен това свидетеля бил в служебна зависимост и бил заинтересован. Изнесеното от Л. било принос към обществен дебат, за което отговорност не се носело-позовава се на относима според него практика на съдилищата. МВР изнесло данни и видеозаписи за връзки на ищеца със „силовата групировка СИК“, за което в отговора на исковата молба посочил линк в интернет.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в липса на конкретизация на процесните публикации. Ясно са посочени датите на публикациите, съдържанието в тях от което се твърди увреждане на неимуществената сфера на ищеца.

Относно неговата правилност въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материалноправни норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните 2 по делото доказателства въззивния съд намира жалбата за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Искът е за обезщетяване на неимуществени вреди от разпространяване в личен профил в интернет базирана платформа на клеветнически и обидни твърдения за ищеца от страна на ответника, извършено чрез публикации на ответника на 05.09.2020 и 08.09.2021г. а именно:

„Татуирани мутри на М.К. върлуват като полицаи на протестите? (давам снимки)", „Пояснявам пак за всеки случай (хората не четат всичко): „Делта гард" е фирма на скандално прочулия се Д. С. - М.К.”, „Например той се прочу с участие в масово сбиване в „Бедрум” в Слънчев Бряг. Тогава той и още шест души се оказаха в тежка схватка с хора на наркобосовете З.Б. и М.О.. Заведението бе буквално изпотрошено”, „Твърди се, че е нещо като дясна ръка на Пашата от СИК – бивша барета и съдружник на Б.Б.”, „М.К. нашумя, когато се оказа и в Борда на директорите на ЧЕЗ. Свястни обяснения как е попаднал там, не бяха дадени.“; „Известно време беше и съветник в парламента, което предизвика втори скандал”, „Майката на детето му, Т.Г., става общински съветник от листата на ГЕРБ-София и е един от четиримата координатора в София”; „Освен М.К. и служители на фирмата имат криминални прояви”.

Твърди се в исковата молба, че публикациите са причинили на ищеца напрежение и несигурност в отношенията с жената, с която живее на съпружески начала с която имат две деца, накърняване на авторитета му в професионалната му среда като съдружник в дружеството „Делта гард“, кръгът му от близки и приятели, депресия, стрес и неудобство. Изолирал се от околните, изпитвал неудобство да се среща с клиенти и приятели.

За да уважи иска СРС е приел, че част от публикациите (посочени на стр.8-10 от решението в точки 1,2,4 и 5 с изключение на изразите „Твърди се, че е нещо като дясна ръка на Пашата от СИК - бивша барета и съдружник на Б.Б..”... „М.К. нашумя и когато се оказа и в борда на директорите на ЧЕЗ. Свястни обяснения как е попаднал там не бяха дадени.“ ... „Известно време беше и съветник в парламента, което предизвика втори скандал. “) преценени цялостно са опозоряващи за ищеца.

Част от необходимите предпоставки за уважаване на иска е да се установи, че въпросните публикации/постове са публикувани от ответника в неговия профил в електронната платформа и текстовото им съдържание е създадено от ответника.

СГС намира, че горните предпоставки се установяват по делото.

Ответника в ОСЗ на СРС на 17.05.2022г. е заявил, че не отрича, че процесните постове и снимки към тях са качени от него в профила му. По-голяма част от процесните изрази съставляват текстово съдържание на прикачените към пост от 05.09.2020г. снимки (л.12-13). Ответника сочи, че съдържанието не било създадено от 3 него. Снимките които били в постовете били взети от медии. Бил цитирал съдържание от медии.

Към исковата молба е приложена разпечатана на хартиен носител снимка на пост на ответника от 08.09. (л. 10) Ответника също е приложил разпечатан на хартиен носител този свой пост от 08.09.2021г. с твърдението, че бил различен от този приложен към исковата молба (л.76) . Установява се обаче, че текстовото съдържание е едно и също. В този пост от 08.09.2021г. (публикуван явно по повод доклад на парламентарна комисия досежно случаите на насилие над граждани при протестите от 2020г.-с оглед на уводната му част) ответника сочи, че на същата дата през 2020г. е публикувал друг свой пост свързан с нормативния документ, който според него е позволил това насилие.

В същият пост се сочи, че преди това е публикувал други постове по този повод, като в един от тях разкрил скандал относно участие на служители на „Делта гард“, но постът не излязъл поради блокирането му, което наложило да заобиколи забраната и:

„вместо текст пуснах картинки с написания на „Winword” текст в компютъра ми и съответни фотографии..“.

С оглед това, че ответника е признал, че постовете са негови, като по отношение на поста от 08.09.2021г. в отговора на исковата молба (т.11) е сочил само, че е различен по вид и образ, но не и по съдържание и в който се признава, че текстът на предишните постове е писан на неговия компютър, а пак в отговора на иска в т. 6 посочва „мои твърдения“, а в т. 10 „ в постовете ми съм изразил своята оценка…“, то СГС приема, че текстовото съдържание обективирано в приложените към исковата молба екранни снимки на съдържание от профила му, прикачено към поста от 05.09.2020г. е изготвено от ответника. Още повече, че в постът от 08.09.2021г. ответника е посочил препратки към „https“ адреси (интернет адреси), които съвпадат напълно с адресите заснети в присъствието на нотариуса и посочени в протокола му, като адреси на поста от 05.09.2020г. и снимките към него-видно и от снимките направени в присъствие на нотариуса и приложени по делото (л.12-13).

Същественото в случая обаче е, че от представените на хартиен носител разпечатки не се установява да има позоваване на други конкретни източници на информацията поднесена чрез тях, а няма спор, че електронния им оригинал е качен в профила на ответника от него самия. За да се приеме, че дадено изявление съдържа цитат или смислово възпроизвеждане на част от чужда статия следва в това изявление да има конкретна препратка към статията, автора, изданието в което е публикувана. В случая такова липсва и възражението на ответника, че изложеното в процесните постове и снимки към тях представлява цитат от други източници е неоснователно, поради което авторът на изявлението съдържащо клеветническо твърдение не се освобождава от гражданската отговорност за вреди от 4 непозволено увреждане в случай, че изнесеното съставлява клевета или обида.

(Решение № 50016 от 2.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2447/2022 г., I г. о., ГК).

С оглед на горното се явява неоснователно и оплакването за процесуално нарушение - отказ на СРС в ОСЗ на 17.05.2022г. да допусне експертиза, досежно поставени въпроси за хронологията и начина на отбелязване на времето на постовете в даден профил. Това се явява ирелевантно за делото, а и ищецът не е оспорил твърденията на ответника досежно технологията на подреждане на постове.

Релевантно е дали дадено съдържание е внесено в мрежата (качено) от ответника, което бе коментирано по-горе.

Предвид установеното авторство на съдържанието следва да се прецени дали то съставлява твърдения за факти и дали има опозоряващ или обиден характер - с изключение на частите, които СРС е приел, че не са опозоряващи или обидни („Твърди се, че е нещо като дясна ръка на Пашата от СИК - бивша барета и съдружник на Б.Б..”... „М.К. нашумя и когато се оказа и в борда на директорите на ЧЕЗ. Свястни обяснения как е попаднал там не бяха дадени.“) и които не са съобразявани от СРС при определяне размера на обезщетението и няма жалба от ищеца.

По отношение изреченията „Татуирани мутри на М.К. върлуват като полицаи на протестите? (давам снимки)" „Пояснявам пак за всеки случай (хората не четат всичко):

„Делта гард" е фирма на скандално прочулия се Д. С. - М.К.”; „Освен М.К. и служители на фирмата имат криминални прояви”. Настоящият състав споделя изводите на СРС.

Употребата на съществителното „мутра“ (ползвано в съвременния език за обозначаване на лице част от организираната престъпност и извършващо престъпления) в множествено число последвана от предлога „на“ (който се ползва и за обозначаване на принадлежност) и веднага след това посочването на псевдонима на ищеца „М.К.“ директно внушава, че лицата наречени „мутри“ служат на ищеца.

Поначало с оглед на възприетото му в обществото значение съществителното „мутра“ се приема за обидно в съдебната практика на ВКС ( гр. д. № 924/2021 г., IV г. о.) и изявление в този смисъл не подлежи на проверка за вярност. Отделно следващата част от изречението „…върлуват….. на протестите“ с оглед общоприетото значение на глагола „върлувам“ в смисъл на безчинствам, грабя, върша насилствени действия, внушава директно, че тези лица действат по нареждане на ищеца (съответно той също е мутра) и извършват незаконни действия по време на протестите-насилие срещу личността на граждани. С оглед следващото изречение :„Пояснявам пак за всеки случай (хората не четат всичко): „Делта гард" е фирма на скандално прочулия се Д. С. М.К.”(което само по себе си не е опозоряващо, тъй като собствеността в дружество не може да е такова обстоятелство) не може да има съмнение, че в предходното изречение се има предвид именно ищеца, а не друго лице със същият псевдоним, тъй 5 като ищеца е споменат и с двете си имена и е посочено, че дружеството е негово.