Решение № 1856 от 12.09.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1856 гр. Бургас, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120100286 по описа за 2023 година

Повод за образуване на делото е исковата молба на В. П. К. против Т. Г. К., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцата е собственик и за осъждане на ответницата да й предаде владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас, предназначение - жилище, апартамент, административен адрес: ***, с площ от 46.60 кв.м., ведно с прилежащите избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, КАКТО И за отмяна на нотариален акт за собственост № ***, том ***I, рег.№ ***, дело № *** год. на нотариус с рег. № *** на НК, издаден по обстоятелствена проверка, с който ответницата се е снабдила и се легитимира като собственик.

Исковете са с правно основание в чл.108 от ЗСоб. и чл.537, ал.2 от ГПК и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцата, който ангажира доказателства, претендира разноските по делото. Адвокатският пълномощник на ответницата оспорва исковете, вкл. поради новоизтекла давност; също ангажира доказателства и моли присъждане на деловодните разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

С нот. акт № *** год. на нотариус с рег. № *** на НК, В. К. е закупила процесния самостоятелен обект от „***“ ЕООД, срещу продажна цена от 38716.30 лв., за 1 която е отразено да е изплатена в брой.

На 02.06.2022 год., нотариус с рег. № *** на НК, след извършена обстоятелствена проверка, е съставил нот. акт № *** год., с който е признал ответницата за собственик по давност на самостоятелния обект.

Мъжът, от когото ищцата има дете - M. K., също притежава самостоятелен обект в същата кооперация, на долния етаж, за което свидетелства представения нот.акт № *** год. на нотариус с рег.№ *** на НК.

Приета е като писмено доказателство и справка за влизанията в и излизанията от територията на страната на Т. К., от която се установява, че в периода в периода от 2015 год. до 2023 год. същата многократно е пребивавала в България за различни периоди от време.

Налични са по делото и хринологични ведомости от счетоводството на „***“ ЕООД, за извършени в периода от 2006 год. до 2008 год. плащания на различни по размер парични суми от Т. К..

Останалите, приети по делото писмени доказателства, не следва да се обсъждат, поради несъществения им доказателствен принос.

По делото са разпитани две групи свидетели - св.В. и св.Д., ангажирани от ищцата, както и св.А. и св.Н., ангажирани от ответницата.

Св.В., близък на ищцата и кръстник на детето й, познава К. отпреди повече от 10 години, като знае, че тя притежава имот на ул.“***“ № 84, на четвърти етаж, вляво от асансьора, който обитавала и преди 2013 год. През 2015 год. тя и мъжа, от когото родила дете, се преместили в друго жилище - на ул.“***“, но давала на свидетеля достъп до жилището, в което имало нейни вещи.

Според св.Д., приятелка на ищцата от 2014 год., В. притежавала жилищен имот в гр.Бургас, на ул.“***“, в което живяла сама до 2017 год. (противно на казаното от св.В.), когато се преместила в гр.София. В. въприемала като свое и демонстрирала притежанието и на обзавеждането в жилището.

По думите на св.А. - домоуправител, кооперацията, в която се намира апартамента, е построена от него, на негов съсобствен с трето за спора лице имот. Въведена е в експлоатация през 2009 год. Свидетелят живее там от построяването и оттогава е виждал само ответницата там, а в последно време я виждал всеки ден. Той предал на нея ключа за жилището; тя сключила предварителен договор за апартамента, след като се срещнала с него и заявила желание. По време на строежа Т. му поръчала да премести една вътрешна стена и кухня в жилището. Свидетелят познава и мъжа, от когото ищцата има дете, но не е виждал В. да живее там, а Т. и понастоящем обитавала апартамента.

Касиерът на кооперацията - св.Н., живееща от около 15 години там, в съседен на процесния апартамент, познава страните по делото. Т. познава от около 10 години и я е виждала по 3-4 пъти годишно през този период. Докато е събирала таксите, свидетелката е 2 виждала само ответницата в жилището и само тя е заплащала режийните разходи.

Свидетелката знае, че В. е ползвала жилището със съгласието на баба си Т., както и че само последната обновявала обзавеждането и купувала мебели. След като се довършил имота, свидетелката видяла Т. и В., като й било обяснено от ответницата, че ищцата ще живее известно време в жилището. Свидетелката знае и за случай, в който Т. е изгонила от жилището една приятелка на В., която преспивала там.

При така установените факти, исковете са неоснователни.

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона - чл.77 от ЗСоб., а се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него - чл.99 от ЗСоб.

В конкретния случай ищцата е придобила правото на собственост възмездно, въз основа на покупко-продажба. Без значение е за тази конкретна сделка кой и защо е заплатил продажната цена, но това е индиция за отношенията между страните във връзка с имота. А доказателствата са еднозначни - че независимо от вписването на ищцата като собственик в придобивния титул от 2009 год., респ. „де юре“ да е била собственик, в отношенията с нея и с трети лица, като такъв недвусмислено се е манифестирала ответницата. Показателен за това е фактът, че тъкмо тя е допуснала внучката си да обитава апартамента, но и тя е тази, която е изгонила приятелка на внучката си оттам.

Владението си върху имота ответницата е установила още след придобИ.ето му от ищцата през 2009 год., когато е получила ключа. Впоследствие, допускайки В. К. да ползва имота, е осъществявала чрез нея придобивното си владение (с намерение да го свои, считайки себе си за собственик) - чл.68 и чл.69 от ЗСоб.

Владението е установено недобросъвестно, но е осъществявано лично или чрез другиго повече от изискуемия по чл.79, ал.1 от ЗСоб. срок, поради което закономерно е признато с нот. акт № *** год. на нотариус с рег. № *** на НК, че ответницата е придобила по давност правото на собственост върху имота, съответно - че в резултат на това, ищцата го е изгубила.

В допълнение - съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите А. и Н., които не само, че се подкрепят от приетите писмени доказателства, а нещо повече - макар и дадени независимо от показанията на свидетелите В. и Д., не се опровергават, а са логично тяхно продължение и установяват относимите към спора факти.

Ето защо, предявеният собственически иск по чл.108 от ЗСоб., а оттам - и искът за отмяна на горецитирания нотариален акт по чл.537, ал.2 от ГПК, са неоснователни и следва да се отхвърлят, като на ответницата, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят разноски в размер на 5016 лв., съгласно представен списък.

Водим от изложеното дотук, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ исковете на В. П. К. от ***, ЕГН - **********, предявени против Т. Г. К. от ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцата е собственик и за осъждане на ответницата да й предаде владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас, предназначение - жилище, апартамент, административен адрес: ***, с площ от 46.60 кв.м., ведно с прилежащите избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, КАКТО И за отмяна на нотариалния акт за собственост с № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** год. на нотариус с рег. № *** на НК, издаден по обстоятелствена проверка, с който ответницата се е снабдила и се легитимира като собственик.

ОСЪЖДА В. П. К. да заплати на Т. Г. К. деловодни разноски в размер на 5016 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала.

Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)__________

4