Решение № 261140 от 09.11.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

София, 09.11.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1494/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от „У.Б.1." ЕООД, ЕИК *******, София, пл. "*******, п.к. 1000, гр. София чрез адв. Р.М. и адв. О.Т., САК, Адвокатско дружество В.Т., п.к. ****, съд. адрес:***, Рейнбоу център, ет. 4, против РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, София, ул. ****, за заплащане на сумата 107 418,68 лв., на основание чл.

4, пар. 3 от ДЕС /2/, евентуално – на основание чл.

49, вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща вреди от недължима събрана такса, в размер на 20% за производство на електрическа енергия през периода 01.01,2014 г. – 09.08.2014 г., ведно с мораторна лихва в размер 32 737,36 лв. за периода 31.01.2016 г. до завеждане на делото и законните последици – лихва и разноски.

При условията на евентуалност са предявени претенции за същите суми, включващи главница и мораторна лихва, и с правно основание, съответно: чл. 55, ал. 1, предл. 1- во ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, със законните последици.

В исковата молба се твърди, че „ищцовото дружество е производител на електроенергия от възобновяеми източници - вятър. В периода от 01.01.2014 г. до

09.08.2014 г. ищецът заявява, че е продавал електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която се е изкупувала от "Енерго-Про Продажби" АД, съгласно Договор за изкупуване на електрическа енергия № 136/ 20.04.2010 г., сключен между „У.Б.1." ЕООД и "Е.ОН България Продажби" АД.

По силата на Договора за изкупуване ищецът, в качеството си на производител, е продавал електрическа енергия, която ЕПП, като купувач, е изкупувал, в съответствие с разпоредбите на Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Произведената от ищцовото дружество електрическа енергия "Енерго-Про Продажби" АД е изкупувало ежемесечно на база издадени от ищеца фактури, по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.

По – нататък в исковата молба се твърди, че вятърната електроцентрала, собственост на „У.Б.1." ЕООД, е присъединена към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-894/16.06.2008-3058-ВГ-22.07.2008-4019-ВГ-27.05.2009 от 02.06.2009 г., сключен между ищеца и "Е.ОН България Мрежи" АД.

Според него, с приетия чл. 35а на ЗЕВИ е въведена нова

"такса", приложима единствено по отношение на производителите на енергия с енергиен източник вятър и слънце. Таксата била в размер от 20 на сто върху приходите от преференциалната цена за произведената електрическа енергия от възобновяем източник. На 31.07.2014 г. КС постановява единодушно Решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС на РБ по к.д. № 1/2014 г. и обявява за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /ДВ, бр.

109/2013 г./, с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ.

Ищецът твърди, че считано от 24.02.2014 г., е започнал да търпи пряка и непосредствена загуба /вреди/ от противоконституционните разпоредби на чл. 35а - 35в ЗЕВИ.

Счита, че приемането на тези противоконституционни разпоредби, освен че нарушава българската конституция, представлява също така и съществено нарушение на множество разпоредби на правото на ЕС, които предоставят права на частноправни субекти.

В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 4, § 3 от ДЕС да осъди ответника да му заплати следните суми: - сумата 107 418,68 лв., дължима във връзка с прилагането на противоконституционните разпоредби на чл.

35а - 35в ЗЕВИ през периода 01.01,2014 г. –

09.08.2014 г.; - сумата 32 737,36 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2016 г. до датата на предявяване на настоящия иск, на основание чл. 86 ЗЗД и законната лихва върху посочените суми, считано от завеждане на делото до окончателното им плащане.

В условията на евентуалност, в случай че не се уважи искът му по чл. 4, § 3 от ДЕС ищецът счита, че Държавата следва да бъде осъдена да му заплати претендираната сума на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 7 КРБ.

Отново в условията на евентуалност е предявил срещу

Държавата и претенции с правно основание чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

Претендира разноски и адвокатски хонорар.

Представил е писмени доказателства.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.

Ответникът РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, оспорва предявения иск изцяло като неоснователен, необоснован и недоказан по основание и размер. Претендира разноски и юк. възнаграждение.

Навежда възражения за неподведомственост на спора на гражданските съдилища.

Твърди, че не е налице липса на материалноправна легитимация на държавата да отговаря за твърдените от ищеца имуществени вреди от законодателната дейност на Народното събрание.

На следващо място твърди, че не са осъществени материално-правните предпоставки на извъндоговорната отговорност на държавите-членки по чл. 4, § 3 от ДЕС, тъй като ангажирането на извъндоговорната отговорност на държавата изисква кумулативното наличие на следните условия: 1. нарушена норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно съществено и 3. пряка причинно-следствена връзка между нарушената норма и настъпилите вреди. В случая ответникът счита, че тези предпоставки не са изпълнени.

Според него липсва пряка причинно-следствена връзка между нарушена норма на правото на ЕС и настъпила вреда, която причинно -следствената връзка, като елемент от фактическия състав на отговорността, подлежи на доказване на общо основание, а не се предполага.

Заявява, че Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни длъжностни лица, но само и единствено в лицето на правосубектния държавен орган, с който тези длъжностни лица се намират в трудови или служебни правоотношения. Следователно, от държавата като самостоятелен правен субект не може да бъде търсена отговорност на основание чл. 7 КРБ.

По – нататък в отговора на исковата молба ответникът заявява, че липсват и противоправни действия на народните представители, които са приели посочените правни норми, въвеждащи заплащане на цитираната такса от 20 %. В тази връзка оспорва твърдението на ищцовата страна, че законовите разпоредби, които са уреждали събирането на процесната такса, са били приети от Народното събрание противоправно и с умисъл, като народните представители и институциите са знаели, че приемат противоконституционни разпоредби и са сторили това съвсем съзнателно.

Счита, че, само по себе си, приемането на закон, който впоследствие е обявен за противоречащ на Конституцията, не представлява по дефиниция целенасочено, злоумишлено и противоправно поведение, а погасяването на публичноправно задължение до 10.08.2014 г. не може да се разглежда като имуществена вреда за съответните адресати на нормата на чл. 35а от ЗЕВИ в пряка причинна връзка с противоправно поведение на държавата, като възложител на работа на законодателния колективен орган при осъществяване на властническа дейност от последния.

Поради това прави извод, че всичко, извършено в периода между влизането на закона в сила и обявяването му за противоконституционен, остава законосъобразно, тъй като се е прилагал действащ закон. Следователно, до обявяването на нормата за противоконституционна същата следва да се счита за валидна и законосъобразна и валидно пораждаща търсеното от законодателя правно действие.

Ответникът счита също, че в случая липсва пряко възлагане на работа по смисъла на чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Държавата не е пасивно легитимирана да отговаря по иск, обоснован с гаранционно-обезпечителната й отговорност, тъй като не може да се разглежда като „възложител“ на работа на Народното събрание, нито пък Народното събрание може да се приема за „лице“, на което държавата е възложила работа.

Това води до извода, че държавата и Народното събрание са различни правни субекти и, доколкото оплакванията на ищеца касаят дейността на правен субект, различен от ответника по делото, то искът срещу държавата се явява изцяло неоснователен на още едно основание.

Навежда твърдения, заедно с това, за липса на вина, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 7 от КРБ.

Счита, че за периода 01.01.2014 г. — 09.08.2014 г. правните разпоредби, въз основа на които е осъществено удържането на такси и внасянето им към държавния бюджет, са валидно и действащо право. Конституцията установява, че плащането е извършено от производителите на съответните видове електрическа енергия на обвързващо ги валидно правно основание до 10.08.2014 г. и по тази причина законосъобразно платените държавни такси не могат да се разглеждат като пропусната полза за съответния период на действие на законови разпоредби за финансово задълженото лице, каквото ищецът твърди че е. Законът е действащо право за целия процесен период и същият представлява годно правно основание за погасяване на валидно възникнало публичноправно задължение.

В заключение ответникът счита, че не са налице материалноправните предпоставки на деликтната отговорност, включително и причинно-следствена връзка между твърдяното деликтно действие и твърдените вреди.

Според него евентуално предявените претенции за неоснователно обогатяване също са неоснователни. Счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че държавата е получила таксите по чл. 35а и сл. ЗЕВИ без валидно правно основание. Пред вид обстоятелството, че сумите са били дължими и внесени в полза на държавата на валидно правно основание, не е налице основната материално - правна предпоставка, обуславяща реализиране на фактическия състав на неоснователното обогатяване. Да се приеме обратното означава да се приеме, че решението на КС има обратно действие, което противоречи на КРБ и практиката на КС. Респективно, това би означавало с обратна сила да се заличи вече възникнало и определено публичноправно задължение на финансово задължено лице към държавата по правоотношение, което се е развило и е приключило към 10.08.2014 г., без да е налице изрична законова разпоредба постановяваща подобно действие по смисъла на чл. 22, ал. 4 от ЗКС.

Счита евентуалните искови претенции за неоснователни и поради липса на изискуемост.

Пред вид неоснователността на основания иск, счита и акцесорната претенция за лихва в размер 32 732, 36 лв. за периода от 31.01.2016 г. до датата на предявяване на иска, а недопустима и неоснователна.

Отделно от това заявява, че вземането за обезщетение за вреди от противоправно действие на Народното събрание е погасено по давност към датата на депозиране на искова молба - 31.01.2019 г., тъй като началният момент, от който започва да тече давността при известен деец, е моментът, в който е извършено конкретното действие по приемане на законовите разпоредби от Народното събрание. Процесиите норми са гласувани на 04.12.2014 г. и приети на 09.12.2014 г., което, според него, е повече от 5 години от подаването на исковата молба.

Представил е писмени доказателства.

По същество моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, с присъждане на сторените разноски по списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото безспорно се доказа, че „У.Б.1." ЕООД е производител на електроенергия от възобновяеми източници – вятър, като вятърната електроцентрала, собственост на „У.Б.1." ЕООД, е присъединена към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-894/16.06.2008-3058-ВГ-22.07.2008-4019-ВГ-27.05.2009 от 02.06.2009 г., сключен между ищеца и "Е.ОН България Мрежи" АД.

Разпечатката съдържа 52 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02386d6e-12e3-4c56-a8e5-3977db71fe74