Решение № 4877 от 11.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

11.08.2020г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря

Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 15906 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 158396 от 28.06.2017г. по гр.д. № 75537/2016г. Софийски районен съд, 52 състав признал за незаконно и отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И.Х.К., ЕГН **********, от длъжността „старши инспектор“ в отдел „Летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства“, дирекция „Авиационна безопасност“ при ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.В.А.“, извършено със заповед № 45-01-464/04.11.2016г., възстановил ищеца на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „старши инспектор“ в отдел „Летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства“, в дирекция „Авиационна безопасност“ при Главна дирекция „Г.В.А.“, и осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2 КТ сумата 22 758 лв., представляваща обезщетение за времето от 04.11.2016 г. до 04.05.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 27.12.2016г. до окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 550 лв. - разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС – сумата 1 010.32 лв., представляваща държавна такса.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.В.А.“, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд не съобразил произтичащите от европейската уредба – Регламент (ЕС) № 1321/2014 от 26.11.2014г. относно поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и относно одобряването на организациите и персонала, изпълняващи тези задачи – основания, мотивирали работодателя да предприеме действията по прекратяване на трудовото правоотношение. Тази уредба била с предимство пред националната, а съдът оставил без всякакво разглеждане нормативните основания, произтичащи от правото на ЕС при издаването на заповедта за уволнение. Нарушаването на тези нормативни изисквания било основание за извършеното уволнение. Със същите се обосновавало твърдението, че ищецът е действал без необходимата компетентност и е извършил действия, даващи основания на работодателя да предприеме мерките, обективирани в процесната заповед. Съдът се ограничил с обсъждането само на националната трудовоправна уредба, като пропуснал да съобрази уредбата на ЕС, относима за случая, което обусловило и неправилния му извод за незаконност на уволнението. Решението било и необосновано, тъй като съдът не съобразил, че извършителите на действията, представляващи нарушение на изискванията за преглед на летателната годност, били двама – О.К.и ищецът. Това се потвърждавало от приетите по делото доклад вх. № 45-09-912/04.11.2016г. от Н.Н.– главен инспектор в отдел „ЛГ на ВС“, писмо-декларация с вх. № 51-00-138/04.11.2016г. от управителя на организацията за техническо обслужване на процесния самолет, както и жалба вх. № 51-00-138/17.10.2016г. от М.П.– собственик на самолет с рег. знак LZ-FDA. Според тези писмени доказателства, инспекторите К. и К.били осъществили неправомерни манипулации върху самолета. От тези писмени доказателства се установявали съображенията на ответника при издаването на процесната заповед, поради което неправилен бил изводът на СРС, че ответникът не е провел пълно и главно доказване, че визираните в заповедта нарушения - демонтиране на основни люкове и панели и самоволно извършване на гресиране и укрепване с пластмасови затягащи елементи „свински опашки“ на основни възли на въздухоплавателното средство, са извършени от ищеца. Налице били безспорни доказателства за участието на ищеца в действията, представляващи неправомерни манипулации на въздухоплавателно средство, като авторството било безспорно. В писмените си обяснения ищецът не отричал, че е осъществявал фактически действия по самото въздухоплавателно средство, макар в присъствието на собственика и на лица, оправомощени да извършват преглед и ремонт на същото. Освен това командироването на ищеца заедно с други инспектори било само за извършване на документална проверка на въздухоплавателното средство, не и за фактически манипулации по него. Поради това всички действия, извършени от ищеца и представляващи манипулации върху ВС, били превишаване на дадените му правомощия. От районния съд не било съобразено, че ищецът не бил изрично упълномощен да извършва такива манипулации, в съответствие в изискванията на Регламент (ЕС) №

1321/2014, цитирани в заповедта за уволнение. Поради това ответникът не дължал и обезщетение на ищеца за оставане без работа. Неправилно съдът основал тези свои изводи единствено на ССЕ, без да съобрази фактите по делото и нормативните основания, произтичащи от чл. 25 ЗГВ и цитираните в заповедта разпоредби на общностното право. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Съображения излага в писмени бележки от 09.07.2020г.

Въззиваемата страна И.Х.К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Не претендира разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 вр. ал. 2 КТ.

Ищецът твърди, че с ответника били в трудово правоотношение, по което заемал длъжността „старши инспектор“ в отдел „Летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства“, дирекция „Авиационна безопасност“.

Със заповед № 45-01-464/04.11.2016г. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Заповедта за уволнение била незаконна, тъй като: Не било посочено основанието за прекратяване на трудовия договор, като в заповедта било посочено само налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“, но не и прекратяване на трудовия договор; Заповедта била издадена в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като в нея се правело позоваване на доклад вх. № 45-09-912/04.11.2016г. и писмо вх. № 51-00-138/04.11.2016г., с които не бил запознат. От служителя били поискани обяснения с покана от 20.10.2016г., т.е. преди откриване на дисциплинарните нарушения. Бил командирован на 30.09.2016г. съвместно с други двама инспектори от отдела за извършване на документална и физическа инспекция на летателна площадка до с.

Бохот на самолет с рег. знак LZ-FDA. Констатирали допуснати нарушения и за осъществената работа съставили доклад № 45-09-331/11.10.2016г., в който били посочени множество нарушения, установени от комисията, които не допускали летателна годност на въздухоплавателното средство (ВС). Не бил допускал нарушение на цитирания в заповедта Регламент (ЕС) № 1321/2014, не бил извършвал технически интервенции, така както са описани в заповедта за уволнение. Искал е от съда да отмени уволнението като незаконно, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал 1 вр. ал. 2 КТ в размер на 2 2758 лв. за периода 04.11.2016г. - 04.05.2017г. (допуснато увеличение на паричния иск с протоколно определение от 10.05.2017г.).

Претендирал е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 27.12.2016г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.

131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове. Техническата грешка в изписването на основанието за уволнението не се отразявало на законосъобразността на заповедта; Прекратяването на трудовото правоотношение било правна последица от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и настъпвало ex lege от момента на влизане в сила на заповедта за уволнение;

Заповедта за уволнение била издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ - от ищеца били искани писмени обяснения и той се възползвал от правото си даде такива, от които било видно, че е запознат в пълнота с основанието за извършване на проверка от работодателя – постъпила жалба вх. № 51-00-138/17.10.2016г. Ищецът бил извършил нарушенията на трудовата дисциплина, изразяващи се в превишаване на правомощията, в разрез с правилата за безопасност при извършване на проверка на летателна годност и техническо обслужване, визирани в процесната заповед. Със заповед № 45-03-341/29.09.2016г. ищецът бил командирован със задача „Преглед на летателна годност на ВС във връзка с подадено заявление № 55-03-180/02.09.2016г. от собственика на самолет с рег. знак LZ-FDA“. Прегледът на летателна годност във връзка с М.Б.902 от Регламент (ЕС) 1321/2014 включвал изпълнението на документален и физически преглед съгласно изисквания на М.А.710 от регламента, прегледът на летателна годност изисквал визуална инспекция, която налага отваряне на панели, тестване на аварийно оборудване, както и посочените в М.А. 710 (с) действия, но в никакъв случай не изисквал изпълнение на техническо обслужване и укрепване на основни елементи от системата на управление на самолета, двигателя или друго оборудване, нито пък инспекторът имал право да извършва самоволно смазване и гресиране на основните възли на ВС.

Искал е от съда да отхвърли исковете.

Със становище по реда на чл. 312, ал. 2 ГПК, депозирано в едноседмичния срок, ищецът е оспорил твърденията на ответника в отговора. Проверката на летателната годност включвала и физически преглед, а ищецът не бил извършвал техническо обслужване и укрепване на основни елементи от системата за управление на самолета, двигателя и друго оборудване, не бил изземвал правомощия на сертифицираната организация за техническо обслужване на ВС, като е оспорил представените от ответника доклад вх. № 45-09-912/04.11.2016г. – като неотносим за спора и доколкото в същия не се коментират мотивите на обжалваната заповед, писмо вх. № 51-00-138/04.11.2016г., имащо характер на свидетелски показания, както и твърденията в жалба вх. № 51-00-138/17.10.2016г.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

От фактическа страна: Не е било спорно, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността длъжността „старши инспектор“ в отдел „Летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства“, дирекция „Авиационна безопасност“ при ответника. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 45-01-464/04.11.2016г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че:

На 30.09.2016г., при извършване на проверка на летателната годност на въздухоплавателно средство с рег. знак LZ-FDA К. превишил правомощията си, като самоволно е извършил технически интервенции, свързани с манипулации на основни компоненти на ВС. С действията си демонтирал основни люкове и панели на ВС и самоволно извършил гресиране и укрепване с пластмасови затягащи елементи „свински опашки“ на основни възли от управлението на ВС, без да е отразил това в техническия борден дневник на ВС, като по този начин е иззел функции, които са в изключителната компетентност на сертифицираната организация за техническо обслужване на въздухоплавателни средства, което работодателят квалифицирал като нарушение на разпоредбите на т. М.Б.902 (а) вр. М.А.710, АМС, М.А.710 (б) и (с) от Регламент (ЕС) № 1321/2014. Отклонявайки се от установената в регламента процедура, К. компрометирал ВС, като по този начин поставил в опасност както екипажа и пътниците на ВС, така и трети лица и имущество, които могат да бъдат увредени при евентуална авария на ВС.