Определение № 122 от 08.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. София, 07.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600146 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

С определение от 25.01.2024г. по ЧНД № 274/2024г., Софийски градски съд, НО, 29-ти състав е оставил без уважение молбата на осъдения В. Н. А. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание „лишаване от свобода“, постановено по нохд № 652/2022г. по описа на СРС.

Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от осъденият В. А. чрез адв.Ю.. В нея се посочва, че според осъденото лице, определението на съда е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът безкритично приел дадения за молителя доклад от ИСДВР, който документ съдържал изводи, некореспондиращи помежду си с останалите материали по делото. Съдът не възприел доводът, че причината за липса на особен напредък в посока правилно отразяване на настъпилото поправяне на осъдения, е именно липсата на каквито и да е активни действия от страна на затворническата администрация, която не извършва никаква индивидуална и/или колективна социална работа с осъдения, въпреки, че това е тяхно законово задължение. На осъденото лице не била направена психологическа оценка, не е работен с психолог за преодоляване на проблемните зони. Моли се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да бъде разпоредено условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено на В. А..

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:

1

С определение от 25.01.2024г. по ЧНД № 274/2024г., Софийски градски съд, НО, 29-ти състав е оставил без уважение молбата на осъдения В. Н. А. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание „лишаване от свобода“, постановено по нохд № 652/2022г. по описа на СРС.

Най-напред съдът установил от представената актуална справка от началника на СЦЗ, че осъденото лице В. А. е постъпил в Затвора в гр.*** на 18.01.2022г., с начало на наказанието от 21.09.2023г., когато е приведено в изпълнение наказание от 4 години лишаване от свобода, наложено му по нохд № 652/2022г. на СРС за престъпление по чл.150 от НК и с предварителен арест от 1 година, 10 месеца и 7 дни. Към датата на съдебното заседание пред първия съд той е изтърпял фактически 2 години, 1 месец и 24 дни, от работа – 1 месец, с остатък за изтърпяване от 1 година, 9 месеца и 6 дни.

Правилно първостепенният съд установил, че е налице първата предпоставка, визирана в чл.70 ал.1 т.1 от НК, а именно осъденият А. да е изтърпял наказание в размер, не по-малко от една втора от общия размер на наказанието.

Контролната съдебна инстанция споделя направения от първият съд извод, че не е налице втората предпоставка изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Безспорно установено е, че при лишения от свобода са констатирани средни стойности на риска от рецидив – 53 точки. В изготвените доклади на затворническата администрация са посочени ясно изразени дефицитни зони, а именно – категорично отрича вина за престъплението и счита присъдата за завишена; отношение към правонарушението – не разпознава факторите, допринесли за криминалното му поведение, не изразява никакви чувства спрямо вредата, която е причинил на жертвата; умения за мислене – не умее да решава проблемите си по законосъобразен начин, не мисли за последиците от действията си, няма ясни краткосрочни цели, споделя, че понякога „просто реагира“. Посочената оценка на риска от рецидив е непроменена от началото на изтърпяване на наказанието от осъдения А., като освен това той е наказван многократно. Не са налице основания за поставяне под съмнение на отразеното в докладите, изготвени от затворническата администрация. Не могат да бъдат споделени доводите на осъдения и защитата му, касаещи липсата на активни действия от пенитенциарното заведение за поправянето му, доколкото това не е едностранен процес, а се изисква активно участие на лишения от свобода.

Първостепенният съд е обърнал внимание, че четири дни след постъпването си в затвора, осъдения е бил наказан за отказ да се тества за алкохол, поради което му е било наложено съответно наказание. Това обстоятелство - за възпрепятстване установяване наличие на алкохол в място за социална изолация, където е забранена употребата на алкохол, съдът е приел като индикатор, че доказателствата, представени от осъдения за поправяне към настоящия момент, все още не са достатъчни и не са убедителни, поради което следва корекционната работа с него да продължи.

Необходимо е да се посочи в отговор на аргумента на защитата, че именно ясно и конкретно описаните дефицити при лишения от свобода А. са пречка да бъде постановено 2 условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието. Видно е, че прогресивната система все още не е приложена по отношение на него. Правилно е било посочено, че началната дата на изтърпяване на наказанието е 21.09.2023г., като предварителният арест е бил в срок от 1 година, 10 месеца и 7 дни, в който период с А. не е била извършвана корекционна дейност. Именно това обяснява обстоятелството, че към настоящия момент, оценката на риска от рецидив остава непроменена – 53 точки и че все още са налице проблемни зони, върху които следва да се работи.

Първостепенният съд, съобразявайки и нормата на чл.439а от НПК е преценил в съвкупност и останалите доказателствени източници, находящи се в личното досие на осъденото лице и е достигнал до извод, че следва да се осигури възможност на администрацията на пенитенциарното заведение да продължи работата си в насока поправяне в пълнота на осъденото лице и постигане на положителен резултат в процеса на превъзпитание.

Контролната съдебна инстанция напълно споделя направените в тази насока от първостепенният съд изводи, като правилни и законосъобразни.

Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.

Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.01.2024г. по НЧД № 274/2024г., на Софийски градски съд, НО, 29-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения В. Н. А. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание „лишаване от свобода“, постановено по нохд № 652/2022г. по описа на СРС, в размер на 1 година, 9 месеца и 6 дни.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4