Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 10.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2799/2021
Вид
Решение № 30
Подписан
10.01.2022
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Наказателен кодекс
  • чл.59,ал.9 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 08.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20215300502799 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на АНГ. В. АНД.,ЕГН-********** от гр.Пловдив против Решение № 261956/13.07.21г.,постановено по гр.д.№ 9523/18г.по описа на ПдРС,4-ти бр.състав в частта му,с която е отхвърлен предявеният от АНГ. В. АНД. против Н. КР. КР. иск с правно основание чл.59,ал.9 от СК за изменение на постановените с решение № 536/22.02.17г.по гр.д.№ 9442/14г.на ПдРС,3-ти гр.с.мерки относно детето Г.А. А.а,ЕГН********** по упражняването на родителските права,режима на лични отношения на дететето с родителя,който няма да упражнява родителските права и по отношение на издръжката за същото, с искане за предоставяне упражняването на родителските права върху детето Г.А. А.а на нейния баща,като определи свободен режим за осъществяване на лични отношения между майката Н. КР. КР., ЕГН-********** и детето Г.А. А.а,а задължителният такъв да бъде както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,от 10:00ч.до 18:00ч.,без преспиване,20 дни през лятото,които да не съвпадат с годишния отпуск на бащата, всяка нечетна година за коледните празници,първата половина на пролетната ваканция,както и Г.А. А.а да прекарва с майка си на именния и рождения й ден от 14:00ч. до 20:00ч.,както и за осъждане на майката Н. КР. КР. да заплаща издръжка в размер на 130лв.месечно,считано от датата на отиване на 1 детето при баща му,а именно от 04.05.2018г.,алтернативно от датата на подаване на исковата молба- 07.06.2018 г.

Недоволен от решението в атакуваната му част е останал жалбоподателят АНГ. В. АНД.,който моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи предявеният от А. иск по отношение на детето Г.А. А.а по съображения,изложени във въззивната жалба.Претендира разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата Н. КР. КР., ЕГН********** със становище за неоснователност на въззивната жалба.Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С исковата молба се иска изменение на постановените с решение № 536/22.02.17г.по гр. дело № 9442/2014г. на ПдРС мерки спрямо детето Г. А.а поради изменение на обстоятелствата,като бащата А.А. претендира за родителските права.

Изменението на обстоятелствата,респ.новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма.Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите,до тяхното и на детето поведение,до желанието на детето и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител,до социалната среда,в която живее детето след решението,до жилищните, битовите и материалните условия и мн.др.Обстоятелства,засягащи положението на детето според съдебната практика,могат да бъдат: влошаване на жилищните условия при родителя,на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител,изпадане в невъзможност на родителя,при когото е детето, да упражнява родителските права,загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето;отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия или обратно,пречки на родителя,при когото е детето,за осъществяване на лични отношения с другия родител, неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.

Във всички случаи задължение на съда е да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето/децата и на ефикасността на мерките,като най-важният и определящ критерий за решението на съда е интересът на децата.

По делото не се спори,а и е видно от събраните доказателства,че страните са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен с влязло в сила съдебно решение № 536/22.02.2017г., постановено по гр. дело № 9442/2014г. по описа на Районен съд – Пловдив,3-ти бр. с.,като родителските права върху децата В.

2 и Г. са предоставени на тяхната майка.С Решение № 1271/26.10.2017г. по в.гр. дело № 1638/2017г.ПдОС потвърждава първоинстанционното решение по отношение на родителските права,семейното жилище,размер на издръжката,като разширява режимът на лични отношения на бащата с децата.Не се спори също,че на 23.04.2018г.синът В. по собствено желание е отишъл да живее при баща си,а на 04.05.2018г.го последвала и Г..

В исковата молба бащата твърди,че към онзи момент-07.06.18г.децата живеят при него и не желаят да се върнат при майка си.Той бил родителят,който полагал всички грижи по отглеждането им с помощта на сестра си А. А.а.Посочва,че възможностите за отглеждането на децата при него са по-добри и счита,че е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,които са взети предвид при постановяване на решение № 536/22.02.17г.-условията на живот при майката силно се влошили,а при него се подобрили;майката била загубила авторитета си пред децата,имала аморално поведение-съжителство с много по-стар от нея мъж,което остро се осъждало от Г..Ищецът разполагал с финансови възможности,позволяващи му да осигурява децата си.

Ответницата е оспорила иска.Твърди,че е образувано изпълнително дело № 162/2017г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова – Христова, както и досъдебно производство по прокурорска преписка № 9614/2017г. по описа на Районна прокуратура–Пловдив за извършено престъпление по чл.183 от НК за неплащане на издръжка от страна на ищеца.Същият отказвал да изпълнява определения му в съдебното решение разширен режим на лични отношения с двете им деца.Считано от 06.05.2018г. бащата отказвал да върне децата в семейното им жилище в нарушение на определения режим на лични отношения.Срещу А.А. имало издадена и действаща към момента на подаване на отговора на исковата молба Заповед за незабавна защита,с която той бил е задължен да не приближава майката и детето Г. А.а,жилището,в което живеят, училището,в което учи детето,както и местата им за социални контакти.Според ответницата нямало новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл.59,ал.9 от СК.Бащата не заплащал месечната издръжка на децата.Оспорва се аморално поведение от страна на ответницата,като същата продължавала да живее в семейното жилище на страните и нямала съвместно съжителство с друг партньор,нито била встъпвала в такова след прекратяването на брака й с ищеца.Твърди,че А. със съдействието на своята сестра А. А.а се опитвал да настройва децата им срещу нея и се стремял да ги отчужди както от нея,така и от тяхната баба по майчина линия Г.

К..Вследствие на неморалното и незаконосъобразно поведение на бащата децата изостанали в училище за периода от 06.05.2018г. до месец юни 2018г.За времето на престоя при баща си Г. започнала да бяга от часовете и да получава ниски оценки,а и двете деца били отличници до момента, в който отишли да живеят при баща им. Според ответницата ищецът използвал непочтени средства за манипулиране на децата, с цел да ги отчужди от нея.

При първоначалното определяне на родителските права с решение № 3

536/22.02.17г. съдът е предоставил същите за упражняване от майката Н.К..Към онзи момент съдът е съобразил,че К. е всеотдайна и грижовна майка,грижи се не само за отглеждането на децата си,но и адекватно посреща емоционалните им потребности.С нея децата се чувстват отлично,имат изграден режим,разнообразни занимания.Възприемат майката като найблизкия им човек.Отчетено е и че двете деца са силно привързани едно към друго.

В настоящото производство са представени писмени доказателства,изготвени са социални доклади,разпитани са по двама свидетели на страните-Д.А.,М.А.,а също сестрата на ищеца А. А.а и майката на ответницата Г. К.;изслушани са децата В. и Г.,както и двамата родители.Изготвени са няколко експертизи-съдебно-психологична с в.л.О.Д.,две съдебно-психиатрични,изготвени от вещото лице Д.К.,съответно на А. и на К.,съдебно-психологична експертиза от в.л.Д.Т.

В хода на производството първо по-голямото дете В. (на 04.04.19г.),а впоследствие и Г. (на 06.12.20г.),са се върнали да живеят при майка си.Твърди се от бащата във въззивното производство,че от 28.05.21г.Г. отново живее при него.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел,че не е налице трайно,съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59,ал.9 от СК,при които е било постановено предходното решение,в частта касаеща възлагане упражняването на родителските права.Според първостепенния съд се е установило безспорно,че и майката и бащата са добри родители,притежават нужния родителски капацитет,за да упражняват родителските права,искрено желаят да полагат грижи за децата си и във времето,както майката, така и бащата са доказали възможността да се справят с отглеждането и възпитанието на децата.И двете страни по делото притежават жилищни условия и финансови възможности за посрещане и задоволяване потребностите на децата. И двамата обичат децата си, имат емоционална връзка с тях, желаят активно да участват в живота им,децата се чувстват добре както при майката,така и при бащата.Въпреки това районният съд е намерил,че не е настъпила промяна в обстоятелствата и в начина на живот на майката след развода й с ищеца,която да е неблагоприятна с оглед интересите на децата,не се установило влошаване на условията за отглеждане на Г. при майката.Според първоинстанционният съд контролът,упражняван от майката върху детето Г. е в рамките на нормалния и необходимия за правилното й възпитание и не води до влошаване на положението й,а само до по-сериозни и повече на брой изисквания към нея, обусловени и от вече поголямата й възраст.Позовава се на заключенията на вещите лица,според които въпреки че децата обичат и ценят и двамата си родители,те приемат като социално значим родител за себе си майката. Тя е тази, която основно се занимава с отглеждането и възпитанието им.Приети са за недоказани твърденията на ищеца за влошаване на положението на общите деца на страните при отглеждането им от тяхната майка,както и че майката води 4 аморален начин на живот и съжителства с по-възрастен от нея мъж, което води до дискомфорт при децата.Според съда не се е доказало също неглижиране на децата от страна на тяхната майка,напротив-дори когато е живеела с баща си, Г. всекидневно била в кантората на майка си, за й помага последната при подготовката на уроците й,хранила се е при нея,майката е записвала детето на различни курсове, необходими й за обучението й, купувала й е помагала и е спомагала за увеличаване на успеха на детето в училище.

Съдът е акцентирал върху подчертаното от Г.,че връзката й с майката е доверителна,споделя повече с нея и към момента оценява нейната заинтересованост и съпричастност към проблемите им,както и че коректив на доверие към момента за детето Г. е майката и социално значимия родител при формирането й като девойка и жена.

Настоящата инстанция споделя изцяло тези изводи на районния съд.За промяна на веднъж постановеното относно родителските права и мерките на лични отношения е нужно да се установи трайно,а не спорадично,изменение на обстоятелствата,взети предвид с влязлото в сила решение № 536/22.02.17г.Промяната трябва да е от такова естество,че,както е изяснено в ПП № 1/1974г.на ВС,да сочи на влошаване положението на детето при родителя,при когото то е оставено за отглеждане или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки или да сочи на нововъзникнали обстоятелства,с които би се подобрило цялостното положение на детето при евентуално ново разрешение.

В конкретния случай е установено,че детето Г. живее при своя баща от 04.05.2018г.до 06.12.20г.,когато се връща при майката,т.е.за две години и половина.