Определение № 273 от 10.11.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 242/2022
- Вид
- Определение № 273
- Подписан
- 10.11.2022
- В сила
- 10.11.2022
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Десислава Динкова Щерева
Цитирани разпоредби
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 646, ал. 1, т. 3 · Търговски закон
- чл. 646, ал. 7 · Търговски закон
- чл. 647, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 647, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273 гр. Бургас, 09.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Десислава Д. Щ.а
Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно търговско дело № 20222001000242 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по частната жалба на М. В. - временен синдик на „Ф.
Д.“ ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК ************, със седалище гр.
Несебър против Определение № 665 от 25.10.2022 г., с което е прекратено производството по т.д. № 217/2022 г. на Бургаския окръжен съд.
По това дело синдикът е предявил искове по чл. 646, ал. 1, т. 3 и чл.
647, ал. 1, т. 2, 3 и 6 от Търговския закон и чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (съединени при условията на евентуалност) за обявяване на относителната недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник на предварителен договор от 10.12.2019 г. за продажба на два апартамента в жилищен комплекс в с. К.бщина Несебър, обявен за окончателен по съдебен ред (с решение по гр.д. № 460/2021г. на РС – Несебър, потвърдено с решение по в.гр.д. № 1839/2021г. на ОС – Бургас), сключен между „Ф. Д.“ ЕООД – като продавач и И. Х. Щ. от гр. Бургас – като купувач.
Против ответника Щ. е предявена и претенция за „връщане на имотите в масата на несъстоятелността“.
Първоинстанционният съд е прекратил производството като е приел, че обявяването на предварителния договор за окончателен с влязло в сила съдебно решение е пречка за разглеждането на исковете.
1
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение.
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
При разглеждането й по същество съдът съобразява следното:
С Решение № 17 от 11.06.2020 г. по д.н. № 602/2019 г. на ОС – Бургас, постановено на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, е било открито производство по несъстоятелност спрямо „Ф. Д.“ ЕООД с ЕИК ************, като е определена начална дата неплатежоспособността му - 02.03.2018 г.
Наред с горното дружеството е било обявено в несъстоятелност, като производството е било спряно поради невнасяне на разноски по чл. 629б от ТЗ.
Решението е било вписано в търговския регистър на 12.06.2020 г. То е било постановено по молба на длъжника, подадена на 14.11.2019 г., обявена в регистъра на 20.11.2019 г.
С Решение № 260176 от 14.06.2021 г., вписано в търговския регистър на 15.06.2021 г., производството е било възобновено на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ. За временен синдик на дружеството е бил назначен М. В..
Синдикът е предявил описаните по-горе искове по т.д. № 217/2022 г. на 15.06.2022 г. – в рамките на едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, броен от вписването на решението за възобновяване на производството по несъстоятелност.
С разпореждане от 16.06.2022 г., изпратено по електронен път (чрез ЕПЕП) на 12.08.2022 г., на ищеца са били дадени указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК, както следва: да обоснове правен интерес от исковете, предвид разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ, ограничаваща ги със срок за предявяване; да индивидуализира договора, относно който са предявени обективно съединените искове; да уточни дали предявява исковете при условията на евентуалност и в каква поредност; да посочи фактите и обстоятелствата, на които основа иска по чл.135 ЗЗД; да представи данъчна оценка и схема на имотите; да впише исковата молба и да представи доказателства за това; да представи преписи от исковата молба и приложенията за връчване на ответниците; да завери приложените към исковата молба писмени 2 доказателства по реда на чл.183 ГПК.
С молба, изпратена по електронен път на 19.08.2022 г., регистрирана в съда на 22.08.2022 г., синдикът е дал отговор на указанията. Уточнението му (въпреки несъвсем прецизния изказ) е в смисъл, че атакува обявения за окончателен предварителен договор. Синдикът е поискал съдействие във връзка с вписването на исковата молба (снабдяване с преписи). Посочил е, че на 24.06.2022 г. (след завеждането на делото) ответникът Щ. продал процесните имоти на трето лице – „С. А.“ ЕАД с ЕИК ********, което било свързано с несъстоятелния длъжник. Заявил е, че атакува и тази сделка като относително недействителна спрямо кредиторите несъстоятелното дружество.
Настоящият съдебен състав не споделя разбирането, че успешното провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, касаещ атакувания предварителен договор, е пречка за разглеждането на претенциите за относителната му недействителност спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на длъжника „Ф. Д.“ ЕООД (продавач по договора).
С решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД със сила на пресъдено нещо е признато потестативното право на купувача за обявяване на предварителния договор за окончателен. Синдикът е участвал в това производство (пред първата и въззивната инстанции) като представител на дружеството продавач.
Именно защото договорът е обявен за окончателен, синдикът има интерес да претендира прогласяването на недействителността му спрямо кредиторите на несъстоятелното дружество, за да постигне връщане на прехвърлените имоти в масата на несъстоятелността. В настоящото производство той не участва като представител на несъстоятелния длъжник, а като процесуален субституент на неговите кредитори (арг. от чл. 649, ал. 5, изр. ІІ от ТЗ), които не са били страни в процеса по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Въпрос по същество е дали обявеният за окончателен предварителен договор представлява разпоредителна сделка с имоти от масата на несъстоятелността, извършена не по установения ред. Отговор следва да бъде даден при произнасянето по иска по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Необходими са допълнителни уточнения:
- по иска по чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ - твърденията за безвъзмездност 3 на сделката са в насока относителна симулация и следва да бъдат отграничени от твърденията за неизпълнението на задължението за заплащане на уговорената цена;
- по исковете за недействителност на последващата разпоредителна сделка – тя трябва да бъде описана надлежно и да бъдат изложени фактически твърдения във връзка с хипотезите на чл. 646, ал. 7 и чл. 647, ал. 3 от ТЗ.
От ищеца следва да бъде изискано да формулира поотделно уточнени петитуми по главните и евентуалните искове, както и да впише исковата и уточняващата молба.
Изложеното обосновава отмяната на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 665 от 25.10.2022 г., с което е прекратено производството по т.д. № 217/2022 г. на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4