Присъда № 23 от 05.02.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 23 от 05.02.2026 год. по НОХД № 815/2025 год. на СлРС изготвени на 18.02.2026 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия П. П. А. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, по чл. 198, ал. 1 от НК и по чл. 194, ал. 1 от НК.

В с.з. представителят на РП – Сливен, поддържа обвиненията срещу подсъдимия както са предявени и моли подсъдимият да бъде признат за виновен за извършените от него престъпления, като счита, че и трите обвинения са доказани.

Предлага за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да се отложи за изпитателен срок от три години; за престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което да се отложи за изпитателен срок от четири години, а за престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което да се отложи за изпитателен срок от три години. Пледира на основание чл. 23, ал. 1 от НК да бъде определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.

В с.з. подс. П. А., редовно призован, се явява лично, не се признава за виновен и дава обяснения по предявените му обвинения, моли да му бъде наложено наказание глоба.

Упълномощеният от подсъдимия защитник пледира, че пострадалата Т. М. не е длъжностно лице по смисъла на НК, поради което деянието на подсъдимия следвало да се преквалифицира като такова по чл. 130, ал. 1 от НК, същият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и да му бъде наложено административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева. По отношение на обвинението по чл. 198, ал. 1 от НК счита, че не е налице субективния елемент от състава на престъплението – липсвало своителното намерение, а по отношение на обвинението по чл. 194, ал. 1 от НК – не била доказана обективната страна на престъплението, а именно отнемането на чужда движима вещ, поради което подсъдимият следвало да бъде оправдан по тези обвинения. Алтернативно пледира, че ако съдът приеме, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. чл.

130, ал. 1 от НК, то отново да бъде приложен института на чл.78а от НК.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. П. А. е български гражданин, със средно образование, не работи, женен, неосъждан.

Пострадалият А. А. живеел в гр. *****. Той познавал подс. П. А. от гр.

Твърдица, като двамата били в приятелски отношения.

Свид. Т. М. към 04.11.2023 год. работила като материално отговорно лице „крупие“ в игрална зала за хазартни игри „П. с.“ ЕООД - гр. Твърдица. В длъжностната й характеристика като „крупие“ били включени и следните задължения: да формира кредитите на хазартните автомати, да продава жетони, да изплаща 1 печалби, да дава обяснения за игрите на клиентите; да проверява пломбите на машините и касовата наличност в залата; да съхранява парите за цялата смяна и отговаря за опазването им; да следи за правилната работа на хазартните автомати и отговаря за опазване целостта на машините, изправността на пломбите и др.

На 03.11.2023 год. от 19,30 часа до 07,30 часа на 04.11.2023 год. свид. Т. М. била на смяна в игралната зала. Когато свид. Т. М. отишла на работа подс. П. А. вече бил в игралната зала. Той поискал от свид. Т. М. на няколко пъти да му даде алкохол и тя му дала. След това подс. П. А. започнал да става заядлив и нервен, и когато отново поискал алкохол свид. Т. М. му отказала. Това ядосало подс. П. А. и той започнал да крещи и да заплашва свид. Т. М., че щял да я удари. Свид. Т. М. се уплашила и се обадила на охранителната фирма на игралната зала. На мястото дошъл служител от охранителна фирма и подсъдимият си тръгнал, но на излизане казал на свид. Т. М. – „Аз ще се върна и ще те оправя тебе“.

Около 05,00 часа на 04.11.2023 год. подс. П. А. се върнал ядосан в игралната зала, хванал свид. Т. М. за блузата и започнал да я дърпа из залата за да излезе навън.

Свид. Т. М. го попитала - „Къде, какво, защо“, тогава подс. П. А. спрял на средата на залата и както я държал, ударил шамар от лявата страна на лицето свид. Т. М., по бузата към устата. След това подс. П. А. избягал навън. Свид. Т. М. изпитала силна болка и се обадила в охранителната фирма, а след това и в полицията, за да съобщи за случилото се.

След като си тръгнал от игралната зала, подс. П. А. отишъл в дома на своя приятел – свид. А. А., разказал му какво се е случило в игралната зала и че е дошъл да се скрие от полицията. Свид. А. А. му казал да си тръгва, да не го вкарва в беля, да идва полицията до дома му. Свид. А. А. отишъл до входната врата на къщата и му я отворил, но подс. П. А., без да казва нещо, замахнал с юмрук и го ударил. Тогава свид.

А. А. взел мобилния си телефон и казал, че ще звъни в полицията. Подс. П. А. взел телефона от ръцете на свид. А. А., за да не може последният да се обади в полицията и си тръгнал. След известно време подс. П. А. се върнал до дома на свид. А. А. и му върнал телефона.

От изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесения й побой пострадалата Т. М. е получила умерено изразен травматичен отток на кожата и подкожните тъкани в областта на лявата буза на лицето, с палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) и функционална (при движение на долната челюст и мимическите мускули) болезненост и повърхностно линейно охлузване в областта на ръба на долната устна, в нейната лява половина с дължина около 0,5-0,6 см., с палпаторна болезненост на меките тъкани в областта. От заключението на вещото лице се установява, че посочените телесни уреждания се дължат на механичното действие (удар) на твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени по време и начин, описани в материалите по досъдебното производство, а именно чрез нанесен силен удар с ръка с отворени длан и пръсти; както и че в момент на нанасяне на удар с ръка същата придобива характеристиките на твърд тъп или тъпоръбест предмет. Според заключението на вещото лице описаните увреждания е възможно да се получат от един единствен удар с твърдия предмет, като при положения на телата на пострадалата и нейния нападател едно срещу друго, лице срещу лице ударът добре отговаря да е нанесен с дясната ръка на нападателя. В експертизата е отразено, че установените телесни увреждания са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ на пострадалата Т. М. (разстройство на здравето извън случаите 2 на чл. 128 и чл. 129 от НК); както и че увреждания от такъв характер отзвучават в рамките на 3-5 дни при нормален ход на оздравителните процеси (л. 42 – 45 от ДП).

От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че свид. А. А. е получил контузия на лицето, изразяваща се в кръвонасядане с размери 1,2 x 1 см. в неговата лява половина, в областта на левия долночелюстен ъгъл с леко изразена палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) болезненост.

Посочено е в експертизата, че описаното в Протокола за освидетелстване на лице и в отговора на първи въпрос телесно увреждане има травматична генеза, дължи се на механичното действие (удар) на твърд тъп предмет и е възможно да е получено по време и начин, описани в материалите по досъдебното производство, а именно чрез нанесен удар със свита в юрук ръка; както и че в момент на нанасяне на удар с ръка същата придобива характеристиките на твърд тъп или тъпоръбест предмет. Според заключението на вещото лице описаното увреждане е възможно да се получи от един единствен удар с твърдия предмет, като при положения на телата на пострадалия и неговия нападател едно срещу друго, лице срещу лице ударът добре отговаря да е нанесен с дясната ръка на нападателя. В експертизата е отразено, че установеното телесно увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Болка и страдание“; както и че увреждания от такъв характер отзвучават в рамките на 3-5 дни при нормален ход на оздравителните процеси (л. 35 – 38 от ДП).

От изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата стойност на движимите вещи, предмет на извършено престъпление, собственост на свид. А. А., по пазарни цени, към момента на извършване на деянието, възлиза на 168,00 лева (л. 32 от ДП).

От приложеното по досъдебното производство копие от Съдебно-медицинско удостоверение (СМУ) № 434/2023 год. издадено от „СМДЛ МЕДЕКСПЕРТ – Д-р Чаушев” – гр. Сливен се установява, че на 04.11.2023 год. в 10,36 часа, по нейно желание на свид. Т. М. бил извършен преглед и освидетелстване. В заключението на СМУ е отразено, че при прегледа и освидетелстването на Т. М. била установена контузия на лицето и лявата половина на долната устна, с умерено изразен болезнен травматичен оток на кожата и тъканите в областта на лявата буза и повърхностно охлузване под формата на одраскване в областта на лявата половина на долната устна.

Посочено е в СМУ, че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава и самата освидетелствана; както и че описаните увреждания са й причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 28 от ДП).

От приложената по делото служебна справка от 25.09.2024 год. от управителя на „П. с.“ ЕООД – гр. Твърдица се установява, че записите от видеокамерите от игралната зала за времето от 05,00 часа на 04.11.2023 год. до 05,30 часа на 04.11.2023 год. не се съхраняват (л. 56 от ДП).

От приложеното по досъдебното производство копие от Трудов договор № 7/09.05.2023 год. се установява, че на същата дата свид. Т. М. била назначена на длъжност „Крупие“ в „П. с.“ ЕООД – гр. Твърдица (л. 60 от ДП).

От приложеното по делото копие от длъжностна характеристика на длъжността „крупие“ от дата 04.07.2023 год. се установява, че в същата е посочено, че крупието е материално отговорно лице с изчерпателно изброени правата и задълженията, между които били включени и следните задължения: да формира кредитите на хазартните 3 автомати, да продава жетони, да изплаща печалби, да дава обяснения за игрите на клиентите; да проверява пломбите на машините и касовата наличност в залата; да съхранява парите за цялата смяна и отговаря за опазването им; да следи за правилната работа на хазартните автомати и отговаря за опазване целостта на машините, изправността на пломбите и др. (л. 61 от ДП).

От приложеното по досъдебното производство копие от Заповед № 8/08.12.2023 год. се установява, че на същата дата е прекратено трудовото правоотношение на свид.

Т. М. в „П. с.“ ЕООД – гр. Твърдица (л. 62 от ДП).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.

От показанията на разпитаната по делото свид. Т. М., се установява, че процесната вечер е била на смяна и когато отишла в игралната зала, там вече бил подс.

П. А.; че няколко пъти му дала алкохол, но след като подс. П. А. станал заядлив и нервен, и отново поискал алкохол тя му отказала. От показанията на свид. Т. М. се установява още, че това ядосало подс. П. А., който започнал да крещи и да я заплашва, че щял да я удари; че тя се уплашила и се обадила на охранителната фирма на игралната зала, както и че на място дошъл служител от охранителна фирма и подсъдимият си тръгнал, но на излизане казал на свидетелката - „Аз ще се върна и ще те оправя тебе“. От показанията на свид. Т. М. се установява още, че около 05,00 часа на 04.11.2023 год. подс. П. А. се върнал ядосан в игралната зала, хванал свидетелката за блузата, започнал да я дърпа из залата за да излезе навън, както и че тогава подс. П.