Решение № 566 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17094/2023
- Вид
- Решение № 566
- Подписан
- 11.02.2025
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 249, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 566 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330117094 по описа за 2023 година
Ищцата К. Д. Г. е предявила срещу А. П. К. иск с правно основание чл.
248, вр. чл. 233 ЗЗД за връщане на следните недвижими имоти, а именно: гараж с площ от 32 кв.м. и жилищна сграда с площ от 162,02 кв. м., разположени в УПИ **– **от кв. **по регулационния план на с. **, общ. **, обл. **, предоставени по силата на неформален договор за временно безсрочно и безвъзмездно ползване от **г., сключен между страните.
В исковата молба се излагат съображения, че ищцата е собственик на процесните две жилищни сгради, които същата предоставила на ответницата за временно безсрочно и безвъзмездно ползване по силата на сключен между двете неформален договор от **г. Посочва се, че действието на посочения договор било прекратено, считано от 10.10.2023 г., но до настоящия момент ответницата не освободила процесния имот. С оглед изложеното се предявява исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. П. К., с който се излагат съображения за неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че между страните не е сключван договор за временно безсрочно и безвъзмездно ползване от **г., както и 1 обстоятелството такъв да е прекратен по силата на кореспонденция между процесуалните представители на страните. Според ответницата между страните е налице спор за собственост на имота, който следва да се разгледа по друг ред. Посочва се, че ищцата е собственик на посочения в исковата молба УПИ въз основа на договор за дарение на недвижим имот от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. **. В същия ответницата била построила жилищната сграда с площ от 162,02 кв.м. В тази насока се излагат съображения, че ответницата не се явява държател на сградите, а техен владелец. Последното се обосновава с обстоятелството, че между страните били водени преддговорни отношения, по силата на които ищцата се съгласила да учреди на ответницата право на строеж върху жилищната сграда и да прехвърли собствеността върху гаража.
С оглед на посочената уговорка, ответницата изградила жилищната сграда и ремонтирала и реконструирала гаража. Страните обаче не достигнали до сключване на предварителен или окончателен договор за учредяване на право на строеж в законоустановената форма, доколкото сградата била изградена побързо от очакваното, като ищцата следвало вече да прехвърли правото на собственост върху сградата и гаража. Такъв договор обаче не бил сключен поради влошаване на отношенията между страните. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за дарение на недвижим имот от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **, от който се установява, че И. С. К., Т. П.К. и А. П. К. са прехвърлили на ищцата К. Д. Г. собствеността върху УПИ **– **от кв. **по регулационния план на с. **, общ. **, обл. **, ведно с изградената в имота масивна сграда - гараж с площ от 32 кв.м.
От приобщените по делото Разрешение за строеж № **/**г., издадено от Община **на ищцата К. Г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № **/**г., издадено от Община **, се установява, че в посочения недвижим имот е построена жилищна сграда на основно застрояване с площ от 162,02 кв.м.
По делото е представена покана от ищцата до ответницата – л. 12 от 2 делото, от която се установява, че последната е поканена да напусне имота в едноседмичен срок от получаване на поканата, но липсват доказателства за нейното връчване. Действително, по делото са приобщени и съобщения, изпратени по електронната поща, на процесуалните представители на страните, които обаче според настоящия съдебен състав не представляват годни доказателства по смисъл на ГПК, респ. не се кредитират.
Към отговора на исковата молба е приложено и експертно становище за установяване стойността на извършените СМР по изграждане на еднофамилна жилищна сграда, лятна кухня, огради, ремонт на гаража и други в процесното УПИ от **г. Според съда посоченото експертно становище по съществото си представлява частна експертиза, която не е изготвена и изслушана по реда на чл. 200 ГПК, поради което не представлява годно доказателствено средство за установяване на фактите и обстоятелствата, предмет на доказване в производство. С оглед изложеното и описаното в експертното становище не се възприема от съда при формиране на изводите от фактическа страна.
По делото са разпитани четирима свидетели – Р. Е., В. Ч., М. Т. и Л. К..
Свидетелката Е. си спомня, че се познава със страните от дете, като същата живее в с. **. Около 2020 г. ищцата работила във фирмата на ответницата, когато двете започнали да строят процесната къща в имота на ищцата. Свидетелката знаела от последната, че уговорката била къщата да е за нея, но първоначално в нея да живеят ответницата и нейният мъж с оглед обстоятелството, че последната има фирма в с. **, както и предвид това, че двамата били във влошено здравословно състояние. Свидетелката лично била присъствала на такъв разговор. През 2021 г. ответницата се нанесла да живее в къщата, а ищцата ходила да полага грижи за своята майка. След като двете се скарали, ищцата напуснала фирмата на своята майка. Свидетелката посочва, че знае, че строителството на къщата било извършвано с финансиране от фирмата на ответницата, като същата виждала майстори при строенето й.
Ищцата първоначално разполагала с ключ от къщата, но към настоящия момент нямала.
Свидетелката Ч. – ** на ответницата и **на ищцата, посочва, че посещава често процесната къща. Тя била построена през 2021 г. и до настоящия момент в нея живеела ответницата. Ищцата пребивавала в нея по 3 празници и един път за Нова година, когато поискала разрешение от своята майка. Къщата била построена от ответницата. Мястото, върху което била построена къщата, първоначално било на бащата на ответницата, като след неговата смърт последната, заедно с останалите наследници го прехвърлили на ищцата. Свидетелката си спомня за ситуация на рожден ден на ответницата – на **г., на която имало разговор, че ищцата ще й предостави мястото, за да си построи къща, в която да живее.
Свидетелката Т. посочва, че познава и двете страни, доколкото с ищцата били състудентки и приятелки, като работила при ответницата. Свидетелката започнала работа през 2017 г. и била служител до 2018 г. Когато офисът на фирмата се преместил в с. **, свидетелката го посетила като присъствала на разговор между страните, при който ответницата казала, че иска да построи къща за дъщеря си. През 2021 г. къщата била построена като в едната стая можело да се живее. По това време ответницата и нейният мъж се разболели от Ковид, поради което ищцата им позволила да живеят в къщата, за да са по близо до офиса на фирмата и за да може последната да се грижи за тях.
Свидетелката посочва, че знае от ищцата, че в началото на 2022 г. двете са имали конфликт, като през март месец същата година ключалките на вратата били сменени. Свидетелката знаела, че къщата е построена със средства на фирмата на ответницата, доколкото знаела от нейната дъщеря, че се купуват материали за изграждането й. Последната й споделила, че е пребивавала в къщата, като е преспивала там.
Свидетелката К. посочва, че познава страните, доколкото е **на **на ответницата. Последната живеела в с. **от 2021 г. в къща, която била построена за нея. Земята, върху която била построена къщата, била собственост първоначално на **на нейния **, като впоследствие: през 2019 г.
– 2020 г., ответницата и останалите му наследници я прехвърлили на ищцата.
Строителството на къщата започнало през 2020 г. от ответницата, която се занимавала с майстори и финансирането на строителството с лични нейни средства за периода 2020 г. – 2021 г. Свидетелката си спомня, че на рожден ден на ответницата – на **г., ищцата й заявила, че й предоставя мястото за построяване на къщата. Ответницата обзавела къщата с нейни лични средства.
Между страните имало конфликт по повод къщата, който датирал от 2022 г. 2023 г.
4
Съдът кредитира разпитаните в хода на производството свидетели, доколкото техните показания са еднопосочни и в по-голямата си част преки и непосредствени. Разминаване се установи единствено досежно фактите с какви средства е било финансирано строителството на къщата – лични средства на ответницата или такива на нейната фирма, както и пребивавала ли е в къщата ответницата. Съдът намира на първо място, че посочените две обстоятелства са ирелевантни за правния спор, а на следващо място, че същите са вследствие от различно разтълкувани факти от свидетелите, доколкото ответницата се явява собственик на капитала на дружеството, а ищцата е посещавала имота, независимо дали е пребивавала в него трайно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна следното:
За основателността на предявената искова претенция ищцата следваше да установи при условията на пълно и главно доказване сключено валидно договорно правоотношение по договор за временно безсрочно и безвъзмездно ползване от **г., по силата на който е предоставено ползването на гараж с площ от 32 кв.м. и жилищна сграда с площ от 162,02 кв. м., разположени в УПИ **– **от кв. **по регулационния план на с. **, общ. **, обл. **, че вещта е била предадена и че правоотношението е било прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне.
Договорът за заем за послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и чрез конклудентни действия, стига те недвусмислено да сочат волята на съконтрахентите за обвързването им с този договор. Следователно, за да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения срок или след уговореното ползване. С оглед реалния характер на договора за заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена.
5
В настоящия случай от представените договор за дарение на недвижим имот от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **, и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № **/**г., издадено от Община **, се изясни, че ищцата се явява собственик на УПИ, в което са разположени сградите, и гаража по силата на договор за дарение, и на жилищната сграда по силата на чл. 92 ЗС.
От всички събрани в хода на производството гласни доказателства се установи и че през 2020 г. – 2021 г. ответницата е установила фактическата власт върху процесните имоти със съгласието на собственика им - ищцата, без данни да е заплащала за това ползване. С оглед изложеното и настоящият съдебен състав намира, че действията на страните, обективират постигнато съгласие за ползване на имотите по силата на договор за заем за послужване /в този смисъл е и Решение № 50046/27.02.2023 г., постановено по гр. д. № 3024/2022 г. на ВКС, 4 ГО/.
В тази насока следва да се посочи, че ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството кой е вложил средства в построяване на имота, респ. кой реално е построил сградата, доколкото в настоящото производството не се разглежда спор за собственост между страните.
Разпечатката съдържа 35 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0236c9c0-7a91-4643-8a93-b31c6949d03a