Решение № 235 от 12.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Русе, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520104406 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

ЗС.

Предявени са искове с правно основание 26 вр. чл. 42, ал.2 ЗЗД и чл. 34 Постъпила е искова молба от В. Д. Я. против М. С. М., С. Д. М. и Н. Д.

М., в която се твърди, че страните по делото са наследници на Д. М., починал на 04.06.2005г., като ищцата и двама от ответниците били негови деца, а М. М. негова съпруга. След смъртта си, наследодателят им оставил в наследство недвижимо имущество, състоящо се от:

Жилище, апартамент с площ 100,24 кв.м., находящо се в град Русе, ******** с идентификатор ***, в жилищна сграда еднофамилна, прилежащи части, изба ** и ***% идеални части от общите части на сградата, при самостоятелни съседни обекти в сградата на същия етаж: ***, под обекта *** и над обекта ***;

Жилище апартамент с площ 47,53 кв.м.,заедно с *** % ид.части, находящо се в град Русе, *** с идентификатор ***, в жилищна сграда, многофамилна, прилежащи части изба **, таван **и **% ид.части от общите части на сградата, при самостоятелни съседни части в сградата на същия етаж:

***, под обекта *** над обекта *** , ***

Дворно място от 560 кв.м., *** в кв. **, с построените в него постройки къща и стопанска сграда, находящи се в с. ***, община ***, област Русе.

Нива с идентификатор ***, категория ***, с площ 8,926 дка и Нива идентификатор ***, категория IV, с площ 573 кв.м., находящи се в землището 1 на село ***.

Ищцата твърди, че след смъртта на нейния баща, упълномощила майка си да я представлява пред административни органи с цел уреждане на наследството му, както и да пази нейните интереси като наследник. С това пълномощно, въпреки че в него нямало изрично такова упълномощаване, първата ответница депозирала от името на ищцата пред Районен съд - Русе заявление за отказ от наследство, въз основа на което заявление бил вписан направен от В. Д. Я. отказ от наследството на Д. М.. Това било извършено през 2014г., или 9 години след смъртта на наследодателя.

Ищцата счита, че този отказ е нищожен както поради обстоятелството, че е направен чрез пълномощник, който не е разполагал с представителна власт, така и поради обстоятелството, че чрез конклудентни действия е приела наследството на своя баща, като е получила от негова банкова сметка парични средства още преди депозиране на процесния отказ от наследство.

По тези съображения се моли да бъде допусната делба на двата жилищни имота в гр. Русе при права за М. С. М. 3/6 ид.ч., за С. Д. М. 1/6 ид.ч.; за Н. Д. М. 1/6 ид.ч. и за В. Д. Я. 1/6 ид.ч., а недвижимия имот в село *** при права по 1/3 ид. ч. за С. Д. М., Н. Д. М. и В. Д. Я. 1/3 ид.ч., а по отношение на придобити земеделски земи при права по ¼ ид. ч. за всеки от четиримата съделители.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците изразяват становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Оспорва се да е налице нищожен отказ от приемане на наследството. Твърди се, че лично ищцата е депозирала заявление за това и се отказала от наследството на своя баща. Поради това се явявало и недопустимо искането за допускане до делба на процесните недвижими имоти. Също така се сочи, че единият от тях, апартамента в гр. Русе, на *** не е бил съпружеска имуществена общност между наследодателя на страните и ответницата М. М., тъй като същата е била едноличен собственик на имота на основание саморъчно завещание, направено от А.Х.К., което било обявено с протокол от 06.11.2013г.

След направено уточнение в настоящото съдебно заседание, ответниците считат, че в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице нищожен отказ от наследство, то същите са придобили по давност другите недвижими имоти доколкото са ги владели в продължение на повече от 10 години след смъртта на наследодателя им.

Също така в условията на евентуалност се оспорват правата, при които евентуално биха били допуснати до делба недвижимите имоти.

В съдебно заседание се допълва отговора, като се оспорва от процесуалния представител на ответниците, че предмет на съдебна делба може да е имота в гр. Русе на ***, тъй като преди образуване на настоящото производство същият е продаден на трето за делото лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че страните по делото са наследници по закон на Д. Н. М., поч. на 04.06.2005г., ищцата и двамата ответници негови деца, а ответницата М. М.

2 съпруга.

Въпреки липсата на доказателства относно начина на придобиване на всеки един от процесните имоти от наследодателя на страните, последните нямат спор, че към датата на неговата смърт описаните в исковата молба имоти или идеални части от същите са останали в наследството му. Относно начина на придобиване на делбените имоти от наследодателя, ответниците не са оспорили изложеното в уточняващата молба на ищцата, а именно, че двата жилищни имота в гр. Русе са придобити от наследодателя и съпругата му в режим на СИО, а имотите в село *** са били негова лична собственост, придобити по наследство от родителите му.

Според представеното по делото удостоверение изх. №***/27.11.2023г. на РС – Русе, В. Д. Я. се е отказала от наследството останало след смъртта на Д. Н. М., поч. на 04.06.2005г., като отказът е вписан в специалната за това книга на съда под №***/10.05.2014г.

Свидетелката Т.Б.К. установява, че се познава с ищцата от около 20 години, когато работели заедно. В. била в Испания около 15 години през който период двете не си общували. От около половин година подновили контактите си. Ищцата ѝ споделила, че има проблеми с майка си, тъй като тя я лишила от наследствени имоти, споменала, че не била я упълномощавала за това, но подробности свидетелката не знаела. Просто това ѝ било споделено в разговор от ищцата.

Свидетелят В.П.П. установява, че живее в един блок – бл. ***в кв. *** и в един вход –**, с ответника Н. М.. Свидетелят бил касиер на входа от около три години и всички плащания за апартамента получавал от ответника.

Последният живеел в жилището с една жена на съпружески начала, като през последните поне 15 години друг не ползвал апартамента.

Свидетелят Р. Г. Г. установява, че живее в бл. *** в кв. ***. Познавал В. и Н., както и техните родители. Свидетелят знаел от В., тъй като тя му се била похвалила, че след като починал баща ѝ е получила „някакви средства от него“. Подробности не знаел, единствено това тя му била казала в един разговор. Понастоящем в този апартамент живеел Н., там бил от много отдавна, откакто свидетелят се помнел. В. живеела на квартира.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предпоставка за допускане на съдебна делба с участието на ищцата на оставеното в наследство имущество от баща ѝ Д. М. е основателността на предявения от нея иск за прогласяване нищожността на отказа ѝ от наследството му, вписан в особената книга на РС – Русе. Съдът в случая е длъжен да изследва само заявените от ищцата основания за нищожност на отказа ѝ от наследство.

Отказът от наследство е едностранно изявление, за което ЗН предвижда специални, императивни правила за форма, съдържание, действие и последици. Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52 ЗС и са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН, поради което е недействителен отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел наследството изрично, или 3 чрез конкулдентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това.

Частите на отреклия се от наследството се наследяват от останалите наследници от същото коляно / виж ПП-4-64 т.14/. Редовете наследници и разпределението на квотите в рамките на една степен и коляно и правата на съпруга при сънаследяване с всеки ред наследници се определя с императивни правни норми. Съгласно разясненията, дадени в ПП-7-73, т.3 „д” самостоятелен иск за установяване нищожност на направен отказ от наследство няма, защото нищожния отказ не произвежда действие.

Отказалият се от наследство, респективно наследниците му до колкото това е имуществено наследимо право, могат да предявят иск за делба на наследство, или друг иск за собственост, в който да упражнят правата си като наследници, позовавайки се на нищожността на отказа. В делбеното производство, като особено исково такова, съдът е длъжен да установи действителните права на съсобственост и при тях да допусне делбата, като съобрази и направен отказ от някой от наследниците, включително и твърденията, респективно възраженията и доказателствата за недействителността му (в този смисъл Решение №108 от 14.05.2016г. по гр. д. № 5913 /2015 г . по описа на І г.о. на ВКС).

В тежест на ищцата е да докаже в условията на пълно и главно доказване нищожността на отказа си от наследство, на основанията на които се е позовала. Представеното по делото удостоверение за вписан отказ на ищцата от наследството на баща ѝ се ползва с обвързваща за съда сила, че такъв е бил надлежно направен. С оглед продължителния период от време, образуваното гражданско дело не се съхранява, поради което не би могло да бъде установено дали отказът е направен лично от ищцата или чрез пълномощник. Липсват каквито и да е други доказателства в подкрепа на твърденията ѝ, че отказът е направен от представител без представителна власт. След като в особената книга на съда е извършено вписване на отказ от наследство, то постановилия вписването съдия е направил съответните проверки и е приел, че са налице предпоставки за вписването. Оборването на тази констатация следва да стане въз основа на доказателства представени по делото, а не на твърдения и допускания основани на местоживеенето на ищцата към него момент, продължителния период, който е минал от откриването на наследството и пр. Поради това възражението на ищцата за нищожност на първото заявено от нея основание следва да се приеме за недоказано и да не се обсъждат правните последици на заявление за отказ в случай, че такова е било депозирано в съда без представителна власт.

Недоказано се явява и възражението на второто посочено основание – поради приемането на наследството с конклудентни действия преди вписания отказ. Такива действия съдебната практика приема, че са приемането на движими вещи на наследодателя, извършване на действие на разпореждане с вещ на наследодателя, изтегли се негов влог, пари се поделят между наследниците, извърши се делба и др. Наличието на такива действия също следва да бъде доказано от ищцата. В случая единственото доказателство за такива действия са свидетелските показания, които пресъздават без никаква конкретика и подробности споделено от ищцата пред свидетелите.

4

Последните не свидетелстват за осъществени пред тях факти, а пресъздават твърдения на ищцата. Какви са били тези средства, в какъв размер, как са получени, кога, от банкова сметка, влог, налични, не се установява по делото.

Приемането на наследство с конклудентни действия следва да е категорично и недвусмислено установено. Само живеенето в наследствен имот и плащането на битови сметки за него също не е действие сочещо приемане на наследство.

Ищцата като наследник, който е приел наследството (ако беше така както твърди) можеше да удостовери това със съответните писмени доказателства, с предприемане на действия относно подялба на имущество, което е придобила преди почти 20 години, заплащала му е данъци, участвала е в поддръжката му и пр., като за всичко това няма доказателства.

По изложените съображения претенцията на ищцата за нищожност на направения от нея отказ от наследството на Д. М. следва да се приеме за недоказана. Доколкото същата е предявена не просто като възражение, а като отделен иск (формулиран е петитум за установяване нищожността на отказа от наследство и е заплатена държавна такса) то производството по този иск следва да бъде прекратено поради изложените по-горе съображения за недопустимостта на такъв самостоятелен установителен иск.

Разпечатката съдържа 41 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/023699c7-a870-44e4-b05a-3b0669b2b3c8