Решение № 122 от 24.08.2026, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 306/2026
- Вид
- Решение № 122
- Подписан
- 24.08.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ДОНКОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 122 гр. Търговище, 24.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20263530200306 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Ф. А., ЕГН ********** от с.Г., обл.Ш., чрез адв.Ф. Х. – АК - Ш., против Наказателно постановление № 25 -1993 – 000562 о т 03.09.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище. Считайки обжалваното НП за материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано, жалбоподателят желае същото да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника.
Наказващият орган, посредством процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на разноски по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Н а 20.06.2025 г. св.Д.Д. и св.Ат.А. – полицейски служители от РУ Търговище, изпълнявали служебните си задължения на територията на общ.
Търговище. Около 19:46 ч. същите се намирали път II-51, когато забелязали лек автомобил „Ауди А4“, движещ се в посока с.Буйново – с.Пресяк, който бил без табели с регистрационен номер. Полицейските служители го спрели и 1 извършили проверка, при която установили, че автомобилът е с рама № NWAUZZZ8E58A139593, както и че не е регистриран по надлежния ред.
Констатирано било, че моторното превозно средство е управлявано от жалбоподателя, както и че в него се намират още две лица – съпругата на водача – св.А.А. и собственикът на автомобила - Р. Х. А.. При проведена беседа с лицата, било установено, че жалбоподателят е предприел управление на автомобила от с.Буйното, общ.Търговище, за да го „пробва“ с оглед евентуалното му закупуване. Полицейските служители направили снимки на превозното средство със служебно техническо средство РСОД – таблет, след което св.Д. – инспектор от РУ - Търговище съставил на жалбоподателя АУАН серия GА № 967043 о т 20.06.2025 г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП , който той подписал без възражения. Поради констатиране на признаци на престъпление, с мотивирана резолюция № 25 -1993 - М000043 от 01.07.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ - Търговище административнонаказателното производство било прекратено на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН и преписката била изпратена на РП –Търговище. С постановление от 28.07.2025г. на РП – Търговище било отказано започването на ДП по случая, като било прието, че не са налице данни за извършено престъпление. Препис от постановлението на РП – Търговище бил изпратен по компетентност до Началника на РУ - Търговище за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗДвП. Последвало издаването на обжалваното Наказателно постановление № 25 -1993 – 000562 от 03.09.2025 г. о т Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище. Посредством същото за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена "глоба" в размер на 200 лв. /102,26 евро/ и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до опорочаване на обжалваното НП. Видно е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложените Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 363з- 372/20.02.2024г. на директора на ОДМВР – Търговище и съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Налице е яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя – както от правна, така и от фактическа страна. Правото му на защита не е било нарушено, напротив, имал е възможност да го упражни в пълен обем.
Съдът намира, че изложената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели – Д.Д., Ат.А. и А.А., както и от писмените доказателства, включително материалите по преписка вх. № 1500/2025г. на РП - Търговище, които са непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си. Така установените по делото факти, които не се оспорват и от жалбоподателя, водят до безспорния извод, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която гласи, че "по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.. "
О т доказателствата по делото се установява, че към момента на 2 проверката процесният автомобил е бил собственост на Р. Х. А., който го бил обявил за продажба. Установява се и че жалбоподателят е предприел управлението му, тръгвайки от с.Буйново, за да го „изпробва“ с оглед евентуалното му закупуване. От показанията на свидетелите Д.Д. и Ат.А. се доказа, че моторното превозно средство е било без табели с регистрационен номер, което е видно и от снимковия материал, изготвен от контролните органи. Последното обстоятелство сочи, че преди да предприеме управление на автомобила, жалбоподателят обективно е могъл да узнае, че същият не е надлежно регистриран, което е достатъчно да обоснове извод за виновно поведение.
При тези данни, съдът намира за обоснован извода, че същият е нарушил виновно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и деянието му съставомерно по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. За водач, управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, посочената разпоредба /ред. ДВ бр. 101/2016 г./ предвижда наказания "глоба" в размер на 200 до 500 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 до 12 месеца.
В НП наказващият орган е посочил, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Съдът намира, че този извод е необоснован и не съответства на данните по делото. В тази връзка отчита обстоятелството, че деянието е било осъществено от жалбоподателя инцидентно, като самото управление на нерегистрирания автомобил е било за кратък период от време и на неголямо разстояние, извън населено място. Управлението му не е било с обичайната цел за предвижване по пътищата, а с цел изпробването му, преди евентуално закупуване. От деянието не са настъпили вредни последици. От материалите по делото се установява, че и деецът не е лице с висока степен на обществена опасност. От материалите по преписка № 1500/2025г. на РП - Търговище е видно, че същият не е осъждан, а от справката за нарушител - че е санкциониран за сравнително малък брой нарушения на правилата за движение /четири, три от които с фиш/, като последното е извършено преди повече от шест години. С оглед изложеното, съдът намира, че налагането на предвидените в чл.175, ал.3 от ЗДвП кумулативни наказания, дори и в определения в НП минимален техен размер, се явява несъответно на обществената опасност на деянието и дееца. В контекста на критериите, визирани в § 1, т. 4 от ЗАНН приема, че деянието следва да се определи като маловажен случай и приложение да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид горното, съдът счита, че на основание чл.63, ал. 2, т.2 от ЗАНН, оспореното НП следва да бъде отменено, като жалбоподателят бъде предупреден, че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото посочената процедура не представлява оневиняване или заличаване на противоправния характер на деянието, приложението й в пълна степен би изпълнило целите на закона и би въздействало дисциплиниращо и поправително спрямо дееца.
3
С оглед този извод и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От материалите по делото е видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро. Посоченият размер е над минималния, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, като съдът намира, че същият е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът, съгласно Решение от 25.01.2024г. по делото С438/22 г. на СЕС, не е обвързан от размерите, предвидени в посочената наредба, но настоящият състав намира, че визираният в нея минимум следва да се приеме като ориентир, спрямо който да се преценява дължимия размер на разноските. В случая минимума, визиран в наредбата е 400 лв. /205 евро/, и съдът счита, че именно посочената сума следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя. В този смисъл е и становището на наказващия орган, изразено в съпроводителното писмо.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25 -1993 – 000562 от 03.09.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище, с което на Р. Ф. А. от с.Г., ул.“П.К.Я.“ №, ЕГН: ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева /102,26 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. Ф. А. от с.Г., ул.“П.К.Я.“ №, ЕГН: **********, че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище да заплати на Р. Ф. А. от с.Г., ул.“П.К.Я.“ №, ЕГН: ********** сумата от 205 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4