Решение № 102 от 10.01.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8980/2025
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 10.01.2026
- В сила
- 28.07.2026
- Състав
- Десислава Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.588, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. Варна, 10.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. С. като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110108980 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от Т. С. С. срещу Н. Т. Н., осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 евро- главница, представляваща невърната заемна сума по договор за паричен заем от 07.08.2023г.
В исковата молба се излага, че през лятото на 2023 г. ответникът споделил, че му трябва сумата от 1000 евро, като ищцата се съгласила да му ги даде при уговорка, че ще бъдат врънати е едномесечен срок. Ищцата и нейна приятелка посетили клон на *** от където ищцата ги изтеглила, докато ответникът изчаквал отвън. След изтеглянето на сумата, тя била предадена от ищеца на ответника пред банковия клон. По повод уговорката за връщането й била водена кореспонденция между страните и в приложението „Месинджър“.
Твърди, че до момента сумата не е върната, с оглед на което обосновава основателността на иска си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че на 07.08.2023г. не се е намирал в гр. Варна. Твърди, че не е получавал заемна сума от 1000 евро от ищцата и не е бил страна по заемни правоотношения с нея. Сочи, че от банково извлечение може да се установи, че ищцата е изтеглила сума от своята банкова сметка, но не и че е предадена на ответника. Сочи, че от приложената ел. кореспонденция не се установява да е искал заем.
Иска се отхвърляне на исковете.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва: тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: сключения между него и ответника договор за паричен заем – сключен на сочената дата и за сочената сума, включително поемане на задължение от ответника за връщане на сумата; фактът, че е дал сумата на ответника; както и че е настъпил падежът на изпълнението на задължението на ответника за връщане на заетата сума. С доклада по делото е указано на ищеца че не сочи доказателства за поемането на задължение от 1 ответника да върне предоставените му суми и за предаване на сумата.
В тежест на ответника е да докаже къде се е намирал на датата, на която ищецът твърди, че му е предал сумата от 1000 евро.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Фактическият състав на договора за заем, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа, реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Необходимо е да се посочи, че пълното доказване / което ищецът следва да проведе в настоящото производство/ е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Необходимо е от събраните доказателства да може да се направи единствено извод за факта, който се цели да се установи.
Настоящият състав намира, че от доказателствата по делото не може да се формира категоричен извод, че между страните е сключен договор за заем в изпълнение на който ищцата да е предала сумата от 1000 евро на ответника, а той от своя страна да е поел задължение да върне сумата вкл. в твърдения от ищеца срок от 1 месец.
За да докаже наличието на договор за заем- уговорка за предаване на сумата и реалното й предаване ищцата е ангажирала писмени доказателства и гласни такова.
Представила ел. кореспонденция в приложение, с твърдения че е водена между нея и лице с профил с име „***“, от който й пишел всъщност ответника, като в представеното извлечение от кореспонденцията на л.77-78 от делото / останалата част от кореспонденцията не касае твърдения на ищеца, относими в настоящото производство, а на л.10-14 от делото е представена идентична кореспонденция като тази на л.72-78/ е налична снимка на две банкноти от по 500 евро със следващ я текст „Готово… 2 е таксата и тях си искам…наймразя такси да им плащам“, за които се твърди, че са изпратени от ищцата, а ответникът отговорил на 07.08. в 13.34ч. с „защо 2… нали 1000“, а ищцата отвърнала с „да…1000 е са… имаш ли идея към колко ще дойдеш“. За да докаже, че ответникът е общувал в приложението с нея чрез името „***“ по делото е представен протокол от о.с.з. по ч.х.н.д.
1371/2024 г. от 24.10.2024г., в който ответникът е разпитан като свидетел в наказателното производство и е признал, че е комуникирал от профил „***Н.“.
Настоящият състав, преценявайки показанията на ответника в рамките на друго съдебно производство като установяващи неизгоден за депозиралия ги / ответника/ факт, намира, че се установява, че представената по делото кореспонденция е водена между страните. Съдържанието на ел. съобщения обаче не установява насрещни и съвпадали изявления за предоставяне на заем вкл. не се установява изрично ответника да поема задължение да върне на ищцата сумата от 1000 евро.
За постигането на уговорка за предаване на сумата ищцата ангажира и показанията на свид. ***-–банков служител, който твърди, че е присъствал на телефонен разговор между страните, по време на който ищцата се съгласила да даде на лицето с което говорила по телефона, отговаряйки на обаждането с „Здравей, Н.“ 1000 евро, в понеделник / видно от календара понеделник след датата на сочената от свидетеля среща на 03.08.2023г. е 07.08.2023г./ като искала връщането им до един месец. Свидетелят сочи, че ищцата не е имала достатъчно налични парични средства за самоучастие за покупка на имот във връзка с който искала кредит от банката, в която работил свидетеля, тъй като му казала, че е дала сумата на заем.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля. Следва да се посочи, че дори да се възприеме изложеното от свид. Кирилов, то пресъздава възприет от него тел. разговор единствено в частта на казаното от ищцата в този разговор. Свидетелят не е възприел непосредствено изразено от насрещната страна на разговора искане на заем и съгласие да 2 върне сумата вкл. в какъв срок. Съдът не възприема като правдиви показанията на свид.
Кирилов, доколкото е нелогично той да помни в такива детайли личен разговор на клиент на банката, който е виждал само няколко пъти през 2023г. Детайлността, с която разказва разговора, който е чул поражда съмнение в достоверността на показанията, с оглед отдалечеността във времето на описаната случката и липсата на лично значение или повод за заинтересованост на свидетеля от този разговор.
За фактическото предаване на сумата и поемането на задължение от ответника да я върне ищецът е ангажирал гласни доказателства –показанията на свид. ***/ нейна приятелка от около 3 години/, която твърди, че е присъствала на срещата на страните в гр. Варна, в района на „Червения площад“, около седмица до 1 дни преди празника на Варна / за който е общоизвестно, че е на 15.08./ във време между 13.00-14.30 ч. / уточнено след повторно запитване на свидетеля/, при която ищцата предала на ответника две банкноти по 500 евро, а ответникът поел задължение да ги върне до няколко дни, като казал, че му трябват да плати на адвокат, а ищцата казала, че трябва да си ги получи обратно, тъй като й трябват за капаро за апартамент.
Съдът намира, че показанията на този свидетел не се подкрепят от други доказателства по делото, с оглед на което самостоятелно не могат да обусловят извод за доказаност на иска при условията на пълно и главно доказване. Следва да се посочи, че настоящият състав преценява внимателно показанията на това лице, доколкото от показанията му се изяснява, че с ответницата са в близки приятелски отношенията, а и на състава е служебно известно че свид. ***е свидетелствала и в рамките на гр.д. 2076/2025г. по описа на ВРС, 12 състав / с предмет парична претенция на Н. Н. срещу Т. С./, като е твърдяла, че също е присъствала на предаване на парична сума между страните в друга ситуация, като показанията на свидетеля и в двете производство целят да подкрепят изцяло твърденията на Т. С.. Поради изложените обстоятелства обуславящи съмнение в достоверността на показанията на свид. ***, съдът не може да изведе извод за доказаност на твърденията на ищеца единствено въз основа на тях. Следва да се отбележи, че показанията на свид. ***могат да бъдат съпоставени с други доказателства по делото единствено за времето на срещата на страните, на която се твърди, че е предадена сумата, като в тази част показанията не кореспондиран на представения чат, за който съдът прие, че е между страните от който се установява, че в 13.34ч. ищцата е питала ответника дали има идея кога ще дойде / без да е приложен отговор на този въпрос/, т.е. не се подкрепя твърдението на свидетеля за среща в интервала 13.00-14.30 ч. В смисъла за невъзможност среща да се е установила около 13.00-14.00 ч. са и показанията на свид. ***, който сочи, че около 13.30ч. е оставил с автомобил ответника в с. Разделна. Показанията на свид. ***за пътуването му заедно с ответника до гр. Провадия на 07.08.2025г. се подкрепят и от съдържанието на представения по делото констативен нотариален акт от 07.08.2023г., съставен в полза на ответника, доколкото съобразно изискването на чл.587, ал.4 вр. чл.588, ал.2 ГПК ответникът е присъствал лично в нотариалната кантора при съставяне на акта. Съобразявайки, че ответникът следва да проведе насрещно доказване, а именно такова пораждащо съмнение в твърденията на ищцата, което е извършил успешно, съдът не възприема с доверие показанията на свид. ***за присъствието й на среща между страните, на която да е предадена процесната сума от ищеца на ответника и на която ответникът да е поел задължение да я върне.
При изложеното, съдът намира иска за недоказан и следва да го отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът е поискал присъждане на разноски в последното по делото о.с.з.
Представен е договор за правна защита и съдействие между ответника и адв. Ив. Д. н ал. 62 от делото, в който е уговорено възнаграждение от 500 лв., за което е отразено, че е платено в брой. Доколкото договорът носи подписа на Н., той представлява упълномощаване на адвоката да го представлява по конкретно посоченото в него гр.д. и представлява разписка за платеното за тази дейност на адвоката възнаграждение.
В о.с.з. от 14.11.2025г. ищецът е навел възражение по чл.78, ал.5 ГПК, с твърдения, че претендираното вънаграждение от 500 лв. е прекомерно, тъй като предвиденото в НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ВЪЗ е 400 лв.
Съдът счита, че с оглед цената на иска – 1000 евро равна на 1955,83лв., адвокатското 3 възнаграждение на осн. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата е 495,58 лв. Претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е изключително близко до минималното и следва да се присъди изцяло. Следва да се отбележи, че самата ищцата е платила 650 лв. адвокатско възнаграждение, т.е. адвокатски труд на представляващия ищцата е остойностен по-високо от този по Наредбата и на адвоката на ответника, поради което и съдът не възприема възражение от ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна като обосновано.