Решение № 1269 от 28.12.2016, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И E

№ 546 28.12.2016 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав на шести декември две хиляди и шестнадесета година публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ: секретар

Ж.К. прокурор като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова гр.дело номер 1497 по описа за 2015 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на Община Несебър против „СМК Бургас" ЕАД, с ЕИК102013645, „Меридиан 98" АД, с ЕИК *********, Б.Ц.Х.

- П., ЕГН ********** и С.Н.П., ЕГН **********, с искане да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.04.2003 г., сключен между Община Несебър, чрез кмета

Николай Трифонов, и „Производствено - техническа база" АД, гр. Бургас, представлявано от управителя Красимир Христов Н., поради невъзможен предмет, евентуално – поради противоречието му със закона (чл.7 ал.2 от ЗОС), евентуално – поради заобикаляне на закона; след прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.04.2003 г., на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1-во от ЗЗД да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 30, том IV, peг. № 2258, дело № 586 от 2003 г. на нотариус Стоян Ангелов, поради невъзможен предмет, евентуално – поради противоречието му със закона (чл.7 ал.2 от ЗОС), евентуално – поради заобикаляне на закона; на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1-во от ЗЗД да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *, том *, peг. № 2661, дело 955/2005 г. на нотариус Стоян Ангелов, поради невъзможен предмет, евентуално – поради противоречието му със закона (чл.7 ал.2 от ЗОС), евентуално – поради заобикаляне на закона.

С определение №2966/22.12.2015 год., необжалвано от ищеца и влязло в сила, производството е прекратено по отношение на ответника „Меридиан“ АД поради заличаването му от Търговския регистър.

Ищецът твърди, че на 16.02.1999 г. Община Несебър съставила акт № 508/16.02.1999 г., регистър І, картотека/досие РЗ, за публична общинска собственост на У. III, кв. 15 по плана на град Обзор, представляващ поземлен имот с площ от 615 кв. м. Според ищеца, имотът е разположен приблизително в средата на морската градина на град Обзор, с лице откъм морето, намиращо се от източната му страна, и заема и част от Централния плаж на град Обзор. Твърди, че според разположението и градоустройственото си предназначение, имотът представлява част от морската градина на град Обзор.

Заявява, че актът за публична общинска собственост на посочения имот е издаден от компетентния да го издаде орган, в кръга на правомощията му и притежава всички изискуеми от закона реквизити, поради горното следва да се приеме за безспорно, че той е законосъобразен и стабилен и поражда предписаното от закона удостоверително правно действие.

Твърди се от ищеца, че между страните са били сключени общо три сделки, страдащи от пороци, водещи до тяхната нищожност. Заявява, че поради статута на недвижимия имот, предмет на всички разпоредителни сделки, а именно публична общинска собственост, договорите са нищожни поради липса на предмет, на основание чл.26 ал.1 изр.първо от ЗЗД. Позовава се на разпоредбата на чл.7 ал.2 от ЗОС, според която имотите и вещите – публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят на трети лица.

Позовава се на съдебна практика със задължителен характер, а именно ТР №4/2009 год. на ОСГК на ВКС. Счита, че от горното тълкувателно решение със задължителни указания за правоприлагане, следва,че всяка сделка, имаща за предмет имот - публична общинска собственост, е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, изр. първо поради невъзможен предмет. Според ищеца това положение се запазва и в случаите, когато изявлението за разпореждане с такъв имот изхожда не от общината, а от трето лице - несобственик на този имот.

Счита, че дори и да се пренебрегне невъзможния предмет на цялата поредица от прехвърлителни сделки с имот, намиращ се по силата на императивна правна норма извън гражданския оборот, то всяка от тези прехвърлителни сделки би била в противоречие с императивната правна норма на чл. 7, ал. 2 ЗОС и на това общо основание всяка от описаните прехвърлителни сделки би била нищожна.

Като трето, евентуално основание за нищожност на атакуваните сделки, с молба вх.№20903/26.11.2015 год. ищецът посочва заобикалянето на закона при сключването им. Твърди, че чрез поредицата от три прехвърлителни сделки ответниците са имали за цел постигането на един противоправен резултат, а именно да придобият право на собственост върху процесния, неотчуждим имот, който по правило е извън гражданския оборот.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.

Ответниците Б.П. и С.П. са депозирали отговор, с който оспорват претенциите. Оспорват твърдението на ищеца, че процесния имот съставлява публична общинска собственост. Заявяват, че имотът е с предназначение „ за бар” съобразно действащия регулационен и застроителен план на общината към момента на съставянето на акта, както и към настоящия момент. Твърдят, че имотът е бил включен в капитала на търговско дружество ’’Месембрия” АД и продаден след провеждане на конкурс, поради което е налице хипотезата на чл.2 ал.4 от ЗОС (редакция към 02.1999 година). Оспорват твърдението, че процесният имот е разположен в средата на морската градина на град Обзор и заема и част от Централния плаж на града, че според разположението и градоустройственото си предназначение представлява част от морската градина на гр.Обзор. Твърдят, че са собственици на процесния имот и това не е било оспорвано от ищеца до предявяване на настоящия иск. Заявяват, че през 2005 година са инициирали процедура по частично изменение на подробния устройствен план на гр.Обзор, във връзка с което кметът на общината е издал на основание чл.135 от ЗУТ мотивирано предписание за допускане на изменение на плана чрез обединяване на процесния У. със съседен - общински и обединяването им в нов У. III - за курортно строителство и обслужващи функции.

В съдебно заседание ответниците поддържат отговора чрез упълномощения си представител, ангажират доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори по осъществяването на следните факти: На 16.02.1999 год. е съставен акт за публична общинска собственост за парцел І. за бар в кв.15 по плана на гр.Обзор, урегулиран от 615 кв.м., при граници парцели І и ІІ, на основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОС. Въз основа на заповед №174/04.04.2003 год. на кмета на Община Несебър, на 14.04.2003 год. е сключен договор за покупко-продажба на имот, частна общинска собственост, с който У. І. общ. за бар в кв.15 па плана на гр.Обзор, урегулиран от 615 кв.м., за който е съставен акт за общинска собственост №508/16.02.1999 год., е продаден на „Производствено-техническа база“ АД. С нот.акт № *, том *, рег.№2258, дело №586/2003 год. на нот.Ст.Ангелов, „Производствено-техническа база“ АД (сега с наименование „СМК

Бургас“) е продал на „Меридиан 98“ АД същия имот, а с нот.акт №6, том VІ, рег.№2661, дело №955/2005 год. „Меридиан 98“ АД е продал на С.П., който по време на сделката е бил в брак с третата ответница, У. І. за бар в кв.15 по плана на гр.Обзор. Със заповед №405/08.04.2005 год. на кмета на общината У.

І. в кв.15 е отписан от актовите книги за общинска собственост и това е отразено на стр.2 от АОС №508/16.02.1999 год.

Не спори между страните, че към датата на първата разпоредителна сделка имотът е бил собственост на общината.

Оспорването на правото на собственост на Община Несебър от ответниците би представлявало отричане на правата на техния праводател, което е правен нонсенс. Ответниците оспорват единствено формата на общинска собственост, като заявяват, че към датата на първата продажба имотът не е представлявал публична общинска собственост, бил е с предназначение за бар, а освен това е бил включен в капитала на „Месембрия“ АД и продаден след провеждане на конкурс, поради което е налице хипотезата на чл.2 ал.4 от ЗОС (редакция към м.02.1999 год.).

Ответниците оспорват също, че според разположението и градоустойственото си предназначение имотът представлява част от морската градина на гр.Обзор.

С решение № 149 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 647/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС се приема, че актът за общинска собственост, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, има легитимиращо ефект за принадлежността на правото на собственост. Всяко трето лице, на което актът се противопоставя, следва да обори легитимиращия му ефект, като докаже, че общината не е собственик. В конкретния случай, доколкото в акта се съдържа основанието за придобиване на права от общината и не се спори че такива са придобити на позованото основание, ответниците следва да оборят легитимиращия ефект, като докажат, че имотът не е имал статут на публична, а на частна собственост към датата на актуването и към датата на първата сделка.

От основното и допълнително заключения на съдебно-техническата експертиза се установява, че с действащия ПУП-ПРЗ на гр.Обзор, одобрен със заповед №106/31.05.1993 год., е образуван парцел І. в кв.15, отреден за бар, актуван с АОС №508/16.02.1999 год. Видно е от приложението към основното заключение, че по план от изток У. І. граничи с парцел І за парк, източно от парцел І се предвижда алея и нейната източна линия представлява край на регулацията на гр.Обзор, повдигната с червено на скицата. Пояснява се, че по плана в кв.15 са нанесени графични промени, които сочат на проведени изменения на плана за регулация, но на вещото лице не е представена заповед за одобряване на такова изменение и скиците, издавани от кметството, не са съобразени с отразяванията. В основното заключение се посочва, че през 2005 год. е започнала процедура за частично изменение на плана за регулация, касаеща процесния имот, изработен е проект, съгласно който У. І. и У. ІІ общ. се обединяват в общ, отреден за курортно строителство и обслужващи функции, но процедурата не е финализирана. Вещото лице посочва, че при одобряването на КККР на гр.Обзор със заповед №РД-18-59/14.09.2006 год., имотът не е нанесен и по заявление на ответника П., със заповед от 2007 год. КККР са изменени, чрез нанасянето на нов имот с идентификатор ***, съответстващ на У. І. по действащия план за регулация. В допълнителното заключение вещото лице посочва, че имотът не е застроен, в него е извършено благоустояване – в границите му е реализирана тревна площ, детска площадка и част от пешеходна алея. В съдебното заседание на

06.12.2016 год. вещото лице е пояснила, че при първоначалния оглед е огледала и описала друг, застроен имот. При повторния оглед е установила, че процесния имот не е застроен, а в него са осъществени благоустройствени мероприятия, вкл., че през него преминава пешеходна алея, която не е реализирана съобразно предвижданията на плана. Посочва, че сградата, която е била заснета в кадастралния план през 1993 год. като бар „Комета“, не съществува на място.

Посочва, че по план парцелът следва да граничи с алея и не следва да се застъпва с регулацията, но тъй като алеята не е реализирана в съответствие с предвижданията на регулационния план с чупки, от другата й страна е пясъка на плажа. В основното заключение става ясно, че имотът не е ограден, а съществува свободно в парковата среда. В с.з. в.л.Г. пояснява, че на място парцелът е трасиран и сигнализиран с репери, като единия от реперите е в пясъка, а останалите са в тревната площ. В последното съдебно заседание в.л. пояснява, че имотът с идентификатор, завършващ на 142, е бил нанесен в кадастралната карта и по действащия регулационен план е с предназначение за парк.

В допълнителното заключение е проследено урегулирането на процесния терен в предходните планове на гр.Обзор.

Видно е от заключението, че в одобрения през 1971 год. кадастрален и регулационен план на гр.Обзор е заснет имот пл.№4, записан в разписния списък към кадастралния план като къмпинг (такова е било предназначението по предходен план от 1955 год.), а в забележка е предвидено мероприятие за озеленяване. От приложение №2 към заключението е видно, че регулацията на гр.Обзор по плана от 1971 год. е била прокарана върху пясъчната ивица, източно от имот с пл.№4.