Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260 от 05.05.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1935/2025
Вид
Решение № 260
Подписан
05.05.2026
В сила
27.05.2026
Състав
НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Разград, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101935 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.344 , ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.225 , ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ.

Депозирана е искова молба от С. Н. А., с която са предявени обективно съединени искове срещу Сдружение“За социална отговорност и регионални инициативи – Банско“, както следва:

- За отмяна на уволнението – прекратяването на трудовото правоотношение със заповед №156/14.11.2025 г.;

- За осъждане на работодателя да й заплати обезщетение за времето, в което е останала без работа поради незаконно уволнение;

- Иск за обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ.

Сочи, че е работила по трудово правоотношение, сключено с ответника на длъжност „*********“, че на 19.11.2025 г. й е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, че е била член на синдикалната организация, а работодателят не е поискал разрешение от тази организация, както и че работодателят не е спазил изискването на чл.333, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от чл.333 от КТ; че работодателят е имал задължение да трудоустрои работника, Счита, че от представената заповед е видно, че прекратяването на трудовото правоотношение е поради „съкращаване в щата“.

С допълнителна молба /л.104/ ищцата е уточнила, че претендира обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 1077 лв., респ. 550,57 евро и в о.с.з. на 22.04.2026 г. е увеличила този иск на сумата 610 евро, а за иска по чл.225 от КТ в размер на 3660 евро за максимално предвидения срок в тази норма от шест месеца.

Ответникът счита исковете за допустими и неоснователни. Сочи, че трудовото правоотношение с ищцата е възникнало на 31.01.2014 г. с Център за социална рехабилитация и интеграция – гр.Лозница за длъжността „*********“; че с 1 договор от 27.02.2015 г. тази дейност е възложена на Сдружение“За социална отговорност и регионални инициативи – Банско“ и на осн. чл.123А от КТ трудовото правоотношение с ищцата е запазено, като е подписано допълнително споразумение, че трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване в щата, като на ищцата е изплатено обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестие и по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск. Оспорва твърдението на ищцата, че е член на синдикална организация, като твърди, че не е сключван КТД, по който сдружението да е страна като работодател. Също така сочи, че срока на представеното по делото решение на ТЕЛК е изтекъл. Във връзка с твърденията на процесуалния представител на ищеца сочи, че ответното дружество не е работодател на повече от 50 работници; че на 22.10.2025 г. е направено предложение за трансформиране на щатната бройка „*********“ в „****************“ или „***************“, а функциите по почистването на помещението да бъдат разпределени между останалите работници, че това задължение е вписано в длъжностните им характеристики и за изпълнение на същото са издадени заповеди, че новото длъжностно щатно разписание е утвърдено от председателя на сдружението след взето решение на осн. чл.30, ал.1, т.8 от Устава на сдружението.

В условията на евентуалност /при уважаване на иска за заплащане на обезщетение по чл.225 , ал.1 от КТ/ заявява възражение за прихващане на сумата, присъдена като обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ с изплатеното от ответника на ищцата обезщетение по чл.220 от КТ в размер на 1077 лв. По отношение на иска за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ счита същият за неоснователен, като сочи, че не са представени доказателства за наличието на обстоятелствата, които формират фактическия състав, от който се поражда правото на такова обезщетение.

След като анализира представените по делото доказателства във връзка с доводите на двете страни, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищцата е работила по трудово правоотношение с Център за социална рехабилитация и интеграция – гр.Лозница, обл.Разград. Трудовият договор е от 31.01.2014 г. и е за длъжността „*********“ за непълно работно време – 4 часа. На 01.08.2014 г. е сключено допълнително споразумение за работа при пълно работно време и за неопределено време.

В трудовото досие на ищцата е приложено експертно решение на ТЕЛК от 16.12.2013 г. с основна диагноза рецидивиращо депресивно разстройство и други – карцинома маме декстре Т2Н2МО.М; статус пост мастектомия радикалис декстре а.м. Пейти Статус пост 6 курса следоперативна химиотерапия и пълен курс лъчетерапия…

С приемо-предавателен протокол от 04.03.2015 г. трудовото досие на ищцата, вкл. и горепосоченото експертно решение е предадено на ответника Сдружение за“ Социална отговорност и регионални инициативи – Банско“ на осн. чл.123А от КТ във връзка с договор за възлагане на социалната дейност.

На 01.03.2015 г. е сключено допълнително споразумение към трудов договор, страна по което споразумение е ответното дружество като работодател.

Трудовото правоотношение продължава като такова за неопределено време и на пълен работен ден.

След смяната на работодателя е приложено и ново ЕР на ТЕЛК – от 26.11.2015 2 г. със същата и допълнителни диагнози, както и следващо от 24.10.2017 г. В тях е отразено отново карцином на дясна млечна жлеза Т2Н2МО. Състояние след радикална дясностранна мастектомия /1992 г./; състояние след 6 курса следоперативна химиотерапия и пълен курс лъчетерапия.

Последното допълнително споразумение към трудовия договор, сключено между страните е от 02.05.2025 г. В него е уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 1077 лв., допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 96,93 лв. и общо 1173,93 лв.

Със Заповед №156/14.11.2025 г. председателят на дружеството – ответник е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, считано от 20.11.2015 г.

Като основание е посочено промени в щатното разписание във връзка с оптимизацията на работния процес.

Промените в щатното разписание са извършени въз основа на заповед №155/30.10.2025 г. на председателя на сдружението. С тази заповед се закрива щатната бройка за ********* и остават другите четири длъжности, като е посочена още една щатна бройка за ****************, която е незаета.

По делото е представен и протокол от 22.10.2025 г. от общо събрание на ЦСРИ, гр.Лозница, на което са присъствали управителят, медицинската сестра, ****************а и кинезитерапевта. На същото е било взето решение за трансформиране на длъжността

„*********“ в

„****************“ или „***************“ поради голямата натовареност на специалистите и с цел повишаване качеството на социалните услуги, като е заявена готовност хигиената да се поддържа от самите служители. Със заповед №23/20.11.2025 г. на тримата служители в СУ-ЦСРИ Лозница им е възложено да изпълняват и функции на *********. Задължението да поддържа хигиената в помещенията на услугата и прилежащите площи, да обслужва пералното помещение, да опакова и изнася отпадъците до съответните места и да поддържа здрава, чиста и уютна битова среда е записано в длъжностните характеристики, връчени съответно на кинезитерапевта и на медицинската сестра на 20.11.2025 г., на ****************ите на 20.11.202 г. и на 12.01.2026 г.

В новото щатно разписание от 01.11.2025 г. /л.76/ и за двамата ****************и е записано изискване за средно образование. Последното предходно длъжностно и поименно разписание на длъжностите в Социални услуги – ЦСРИ гр.Разград е утвърдено със Заповед №16/05.02.2025 г. В същото /л.69/ са записани по една щатна бройка за длъжностите ръководител, ****************, рехабилитатор, медицинска сестра и *********. За всички длъжности се изисква образование висше, професионален бакалавър, освен за *********а, за който се изисква средно образование.

Във връзка с реогранизацията на работата и причините за това, са разпитани свидетелите С.Т. и Е.Х.. Същите са служители в ответното сдружение. Според показанията им пряката работа на ищцата с потребителите на социалната услуга била да приготвя чай и кафе. Освен това след като приключи работата с потребителите, почиствала четирите помещения, ползвани от услугата.

Според първата свидетелка, която е управител на услугата, образованието на ищцата и на новоназначения **************** е едно и също, но не са й предлагали да остане на работа като ****************. Двете свидетелки разказаха по какъв начин са си разпределили работата по почистване на помещенията след прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата.

3

Последното представено по делото експертно решение на ТЕЛК /ведно с исковата молба/ е от 24.10.2019 г. В него освен останалите заболявания отново е описан карцином на дясна млечна жлеза Т2Н2МО, състояние след радикална дясностранна мастектомия по повод карцином на дясна млечна жлеза /1992 г./; състояние след 6 химиотерапии и лъчетерапия. В о.с.з. на 08.04.2026 г. ищцата е пояснила, че не се е явявала впоследствие на ТЕЛК комисия, т.к. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Според представените по делото медицински документи ищцата е с диагноза рекурентно депресивно разстройство /л.12/, с рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – лек според амбулаторен лист от 11.04.2026 г./л.126/ Представен е и документ от 24.03.2026 г. за диспансерно наблюдение на ищцата в КОЦ – Русе ЕООД по повод карцином на дясна млечна жлеза с основна диагноза последващо изследване след комбинирано лечение на злокачествено новообразувание /л.127/.

Видно от представената ведомост за м.декември на ищцата е изплатена сумата 2 199,64 лв. Съответно във фишовете е записана сумата 1077,00 лв. платена като обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, сумата 623,73 лв. обезщетение по чл.224 от КТ за 12 дни неползван платен годишен отпуск за 2025 г. Брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.октомври 2025 г. /последният месец, в който ищцата е работила през всички работни дни преди прекратяването на трудовото й правоотношение през м.ноември/ е 1 195,47 лв. 1077 лв. основно трудово възнаграждение и 118,47 лв. допълнително трудово възнаграждение за професионален опит/

Видно от представената регистрационна карта от Бюрото по труда и справка от ТД на НАП – офис – Разград след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника ищцата не е започнала работа по ново трудово правоотношение.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

По иска за отмяна на уволнението, респ. на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Нашият КТ е възприел принципа, че при спор работодателят е този, който следва да докаже, че упражненото от него потестативно право на прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно- че са били налице предвидените в закона материално правни предпоставки за това и че при осъществяването му са спазени всички правила.

Разпоредбата на чл.333 от КТ регламентира правилото, че на редица основания, сред които и твърдяното от ответника съкращаване в щата, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на лица, които имат определени характеристики, само след като получи предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки случай. Сред тези характеристики, които са основание за т.нар. предварителна закрила при уволнение, е и боледуването на работник или служител от болест, определена в Наредба №5 от 20.02.1987 г. на министъра на здравеопазването.

Ако такова разрешение не бъде поискано, разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ предвижда съдът да отмени заповедта за уволнение като незаконно само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

Съгласно трайната практика на ВКС, закрилата по чл.333, ал.1 т.3 от КТ има обективен характер и се прилага винаги,

4 когато работникът или служителят страда от заболяване по Наредба №5 от 1987 г. за болестите, при които работниците имат особена закрила, като задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на п р е д в а р и т е л н а закрила, като събере информация за работниците и служителите, които смята да уволни, като липсва легално вменено задължение на работника или служителя да уведомява работодателя си предварително за наличните болести. Обективният характер н а закрилата се изключва само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба.