Решение № 501 от 21.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Плевен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500637 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 962/11.07.2024 г., постановено по гр. дело № 2352/2024 г. по описа на ПлРС е изменена на основание чл.150 от СК определената с решението по гр.д. № 5989/2015 г. на ПлРС издръжка, както следва:

Осъден е С. Г. Ш., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** да заплаща на Г. С. Ш., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител Д. Е. П., ЕГН **********, месечна издръжка вместо по 120,00 лв., по 350,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2024 г., до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, като за разликата до претендираната издръжка от 450,00 лв. месечно е отхвърлен предявеният иск, като неоснователен.

Осъден е на основание чл.78 ал.6 от ГПК С. Г. Ш., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** да заплати по сметка на Плевенски районен съд сумата от 331,20 лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

Осъден е на основание чл.78 ал.1 от ГПК С. Г. Ш., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** да заплати на Г. С. Ш., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител Д. Е. П., ЕГН **********, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 468,00 лв., съразмерно с уважената част от иска.

1

Допуснато е на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

С Определение № 3124/26.07.2024 г., постановено по гр. дело № 2352/2024 г. по описа на ПлРС е оставено без разглеждане искането на ответника С. Ш. чрез адв. Р. Л. от САК за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като недопустимо.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното от ПлРС решение от С. Г. Ш. чрез пълномощника му – адв. Р. Л. от САК, в която се изразява становище, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Въззивникът счита, че обжалваното решение е укоримо и назидателно спрямо него, без да е обсъдено правилно, обективно и безпристрастно становището му по иска и без да се вземе предвид интереса и нуждите на детето, както и възможностите на бащата да заплаща издръжка в искания размер. Счита, че така определения размер на издръжката от 350,00 лв. е твърде завишен, като твърди, че констатациите на първоинстанционния съд са противоречиви и неправилни, дори тенденциозни.

Въззивникът моли

Окръжния съд, да отмени изцяло първоинстанционното решение, вкл. и по отношение на разноските.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.

С. Ш. със съгласието на нейната майка и законен представител Д. Е. П. чрез пълномощника – адв. Г. Г. от ПлАК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на ПлРС е правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на интересите и нуждите на детето и възможностите на бащата да заплаща издръжка.

Въззиваемата твърди, че от определянето на предходната издръжка на детето Г. до момента са изминали девет години, като през този период от време социално-икономическите условия в страната са се променили значително, а към настоящия момент МРЗ за страната е 933,00 лв. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че детето живее и учи в чужбина не е причина за определяне на издръжка, която би задоволила потребностите според стандарта на живот в тази страна. Посочва, че правилно съдът е приел, че имайки предвид обичайните нужди за възрастта, в която се намира Г., а именно потребностите й от здравословна храна, облекло според възрастта и сезона, развлечения, учебни пособия, необходимата обща издръжка на детето Г., което е на 14 години следва да се определи на 600,00 лв., като от така определената обща сума бащата следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 350,00 лева, а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката.

Въззиваемата твърди, че постановеният съдебен акт не е санкционен спрямо ответника, не звучи назидателно и не е укорим, като счита, че е налице коректно и безпристрастно обсъждане на доказателствата. Въззиваемата твърди, че детето от години живее и учи в Австрия и то със знанието и съгласието на своя баща, като тя е поела напълно ежемесечната издръжка на своето дете, която е в пъти по-голяма от присъдената с настоящото решение.

Подчертава, че поискания и присъден размер на издръжката е съобразен с 2 условията на живот в нашата страна на база нуждите на детето в случай, че то живееше и учеше в Република България.

Въззиваемата моли Окръжния съд, да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, въззивникът С. Г. Ш. се явява лично, като заявява, че работи на минимална работна заплата, като има и друго дете, което е навършило 18 години и няма възможност да заплаща издръжка в размер на 350,00 лв.

В съдебно заседание, въззиваемата Д. Е. П., като майка и законен представител на Г. С. Ш. чрез процесуалния си представител – адв. Г. Г. от ПлАК моли съда, да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“ – Плевен чрез процесуалния си представител – юрк. С. С. поддържа изготвения социален доклад, като предоставя на съда преценката за постановяване на съдебен акт, с който да бъдат защитени в пълна степен правата и законните интереси на детето.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е неоснователна

Решението на ПлРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред ПлРС е подадена искова молба от Г. С. Ш., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител Д. Е. П., ЕГН 3

********** чрез адв. Г. Г. от ПАК против С. Г. Ш., ЕГН **********, в която се твърди, че с решение на ПлРС по гр.д. №5989/2015 г. на детето е определена издръжка в размер на 120,00 лв. В исковата молба се посочва се, че от момента на определяне на издръжката са се изменили нуждите на издържаното лице и социално-икономическите условия, значително е нараснала нуждата от парични средства за облекло, храна, учебни пособия, като се претендира увеличаване на издръжката на 450,00 лв.

Ответникът С. Г. Ш. заявява, че максималната сума, която има възможност да плаща е 270,00 лв., а освен това, няма как да се отговори с издръжката на стандарта на живот на държавата, в която живее и учи детето.

Не се спори по делото, а и видно от представеното в заверено копие Удостоверение за раждане от *** г., издадено от Община – Плевен е, че родители на детето Г. С. Ш. са Д. Е. Ш. и С. Г. Ш..

Видно от приложеното гр.д. № 5989/2015 г.по описа на ПлРС е, че с решение от 20.01.2016 г. е изменена определената с решение по гр.д. № 365/2013 г. по описа на ПлРС издръжка на детето Г. С. Ш. от 80,00 лв. на 120,00 лв.

Пред първоинстанционния съд е представено Допълнително споразумение от 15.04.2024 г. към Договор за наем от 15.04.2019 г. /в превод от немски език/, от което се установява, че майката Д. Е. Ш. заплаща наем на жилище, който от 01.05.2024 г. е в размер на 530,00 евро.

Представен е и документ за записване за частно обучение на детето Г. С.

Ш. /в превод от немски език/, от който се установява, че дължимата такси за обучение на детето е в размер на 209,00 евро месечно.

От представената справка от ТД на НАП се установява, че считано от 27.02.2023 г. ответникът С. Г. Ш. има сключен действащ трудов договор с посочена основна заплата 780,00 лв., както и че има регистрирани на негово име недвижими имоти в гр. Плевен и в гр. Искър.

Представена е и бележка за доходите на ответника, в която няма данни за издателя й, от която се установява, че за първите три месеца на 2024 г. същият е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на около 1050,00 лв.

В първоинстанционното производство е изготвен и Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“ – Плевен, в който е посочено, че съдът следва да вземе решение в интерес на детето.

4

Спорен по делото е въпросът, досежно обстоятелството, налице ли е изменение на условията, при които е определена посочената издръжка и в какъв размер следва да бъде определена същата.

Настоящият въззивен състав счита за правилни изводите на първоинстанционния съд досежно обстоятелствата, мотивирали съда да постанови решението.

Съгласно чл.142 ал.1 и ал.2 от СК „Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата“.

С постановеното решение, Плевенски районен съд е изменил размера на издръжката, като е осъдил бащата С. Г. Ш. да заплаща на детето Г. С. Ш., със съгласието на нейната майка и законен представител Д. Е. П. месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2024 г., до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, като за разликата до претендираната издръжка от 450,00 лв. месечно е отхвърлил предявеният иск, която издръжка, според настоящия съдебен състав, е правилно определена.

Според задължителната съдебна практика на ВКС, установена в Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. Размерът на издръжката трябва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждането им, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Чл.59 ал.5 от СК изрично предвижда, че размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.

5

Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.

Семейният кодекс регламентира задължението на родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. при определяне на издръжката, приоритет имат интересите на детето, а не желанието на родителя да бъде задължен в по-малка степен.

Разпечатката съдържа 54 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02351e5d-43c3-4998-a7d4-4c3e4d22d4d8