Определение № 15 от 08.01.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Габрово, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. И. като разгледа докладваното от Габриела Б. И. Въззивно частно гражданско дело № 20254200500775 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от Образувано е по частна жалба с вх. № 11092/21.11.2025 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрк. М.Н., против Разпореждане № 3987/10.11.2025 г. по ч. гр. д. № 3475/2025 г. по описа на РС-Габрово, с което е отхвърлено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилно приложена нормативна уредба от заповедния съд. Сочи, че потребителят е пожелал за сключи застраховките, без това да е било условие за сключването на кредитния договор, а в този случай дължимите премии не формират специфичен разход по кредита и не се отразяват в ГПР като разход по кредита.

Твърди се, че размерът на ГПР е правилно определен. Застрахователната премия не е заплатена с лични средства на потребителя, а чрез отпуснат допълнителен финансов ресурс - кредит. Вземането за застраховка е включено като компонент от главницата. Сключването на застраховка е осъществено изцяло по волята на потребителя и не се явява разход по кредита съгласно визираното в ДР на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО, който следва да се включи в ГПР, за което са изложени подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените суми.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

1

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника И. М. И. за сумата 1 967, 20 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 290, 82 лева - договорна лихва за времето от 05.05.2025 г. до 15.10.2025 г., сумата 38, 47 лева - мораторна лихва за периода 05.05.2024 г. – 29.10.2025 г., както и сумата 39, 04 лева - заплатена държавна такса и 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на банката по Договор за потребителски кредит № **********/28.09.2024г. към 29.10.2025г. включително. Вземането се претендира като предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на длъжника на 15.10.2025 г. Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводни книги към

29.10.2025г. и

Договор за потребителски кредит

№

**********/28.09.2024г.

За да отхвърли заявлението за процесните суми районният съд е изложил съображения, че клаузата, предвиждаща в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора частта от средствата по кредита, представляваща дължима застрахователна премия за конкретната застраховка/застраховки, да се превеждат от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, е неравноправна, тъй като не е уговорена индивидуално. Наред с това, застрахователните премии, платими разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата, върху която се начислява възнаградителна лихва, не са посочени в ГПР по договора, а същите следва да се определят като разход по кредита, което представлява нарушение на ЗПК, което води до последицата на чл. 23 ЗПК. Доколкото обаче в заявлението е претендирана сума, по-ниска от посочения общ размер на кредита в договора, видно е, че длъжникът е извършвал плащания по него, без заявителят да е изложил твърдения относно плащания по пера и техния размер, поради което заявлението е отхвърлено е изцяло.

Процесният договор за заем само формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В разрез с тази императивна разпоредба застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР, защото е включена като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност между страните, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП.

Предвидената в договора като дължима от кредитополучателя застрахователна премия по застраховка на мобилно устройство и по застраховка "Защита на кредита" и допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставяни по групов застрахователен договор към който кредитополучатялет се е присъединил, подписвайки „Декларацията за определяне на изискванията и потребностите и за приемане на застраховането“, представлява разход по 2 кредита, който следва да бъде включен в ГПР. По същността си застрахователната премия е разход, свързан с кредита, доколкото заплащането й от кредитополучателя е уговорено с цел да се обезпечат вземанията на кредитора. Действително в договора се съдържа изричен текст, че сключването на застраховката не представлява задължителна предпоставка за отпускане на искания кредит. От цялостното съдържание на договора и погасителния план към него, в частност - включването на премията в размера на главницата, следва извод, че застраховките са предоставени от кредитодателя с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, без възможност за кредитополучателят действително да влияе на същата и без да има реален избор дали да сключи застраховката и/или при какви условия да я сключи. Размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и същата е включена в погасителния план, а от друга страна, видно от представената информация по чл. 324-327 КЗ към декларацията, неговата единствена цел е да покрие риска, който търговецът кредитор би понесъл от неизпълнение на договора за кредит от настъпилото застрахователно събитие – смърт, трайна или временна неработоспособност, хоспитализация и т.н. Ползващото се лице от застраховката е кредитора, което допълнително обосновава извод, че тя е наложено от него условие за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя. Освен това, кредиторът е действал като застрахователен агент на застрахователя, при което кредитополучателят се е доверил на предложението от страната на кредитодателя за застраховане (съответно не е бил обслужен от брокер, който би му разяснил различните възможности на застрахователния пазар). Този начин на договаряне на застрахователна услуга, не може да се приеме за свободно формирана воля на заемополучателя, застраховащ се в интерес на кредитора за покритие на финансовия риск на обективната си неплатежоспособност.

Съгласно постановеното решение по дело С-377/14 чл.3,б.л и чл.10, §2 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези , които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.

Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита води до изчисляване на по-нисък ГПР, а оттам и неточност на данните , които трябва да бъдат посочени в договора. Посочено е , че след като понятието „обща сума, дължима от потребителя“ е определено в чл.3, б.з) от Директива 2008/48 като „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя „, то понятията „общ размер на кредита „ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и поради това не би могло общия размер на кредита да включва суми, включени в общите разходи по кредита.

Поради изложеното, съдът счита, че застрахователната премия се явява разход за кредитополучателя, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит, поради което размерът им е следвало да бъде включен 3 в общите разходи по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В посочения в договора ГПР от 34, 69 %, сумата за застрахователната премия не е включена като разход по кредита, а като част от главницата, поради което следва да се приеме, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния размер на разходите по кредита. Невключването в потребителския договор на всички действителни разходи по кредита за потребителя при изчисляването на ГПР, независимо от факта, дали при включване на застрахователната премия в ГПР размерът му не би надвишил определения в чл.19 ал.4 ЗПК максимален размер, след като този разход не е включен при изчисляването му, е в противоречие с императивната разпоредба на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК.

Средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница, представлява разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. Потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 пар.1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за добросъвестност. Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП.

Предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.

22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. В случая, както е посочил и заповедният съд, тъй като по кредита са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, което не е оспорено в частната жалба, не е възможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3987/10.11.2025 г. по ч. гр. д. № 3475/2025 г. по описа на РС-Габрово.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Габрово, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. И. като разгледа докладваното от Габриела Б. И. Въззивно частно гражданско дело № 20254200500775 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от Образувано е по частна жалба с вх. № 11092/21.11.2025 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрк. М.Н., против Разпореждане № 3987/10.11.2025 г. по ч. гр. д. № 3475/2025 г. по описа на РС-Габрово, с което е отхвърлено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилно приложена нормативна уредба от заповедния съд. Сочи, че потребителят е пожелал за сключи застраховките, без това да е било условие за сключването на кредитния договор, а в този случай дължимите премии не формират специфичен разход по кредита и не се отразяват в ГПР като разход по кредита.