Решение № 70 от 01.02.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 750/2021
- Вид
- Решение № 70
- Подписан
- 01.02.2022
- Състав
- Анелия Цанова, Николай Метанов, Христо Лазаров
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 70 гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20211001000750 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК. на
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 327685 от 14.06.2021г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „Софмил - 66“ ЕООД, ЕИК 131150472, против решение № 260756 от 14.05.2021г., постановено по гр.д. № 1536 по описа за 2019г.
Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, с което са отхвърлени предявените от „Софмил-66“ ЕООД, ЕИК 131150472, срещу „ЗАД Армеец“, ЕИК 121076907, искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ - полица № 0306X0264129/27.12.2016г. за сумата от 38 792лв. - главница за л.а. марка „БМВ“ модел Х5 ХDrive 30 D с рег. номер ********, за ПТП осъществено на 24.12.2017г., около 4:30ч., в гр.Велинград, на кръстовището на ул. „Кирил и Методий“ и ул. „Александър Стамболийски“, както и 6 163лв. лихва за забава по чл.409 КЗ.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необосновано, като иска да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което да бъдат уважени като основателни и доказани исковите претенции на ищеца за обезвреда на щетите, които е получил от реализираното на 24.12.2017г. събитие.
„Армеец“АД,
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Застрахователно акционерно дружество ЕИК 121076907, е представило отговор на въззивната жалба, в който 1 поддържа становището за допустимост, но неоснователност на същата, съответно за правилност на решението. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Софмил - 66“ ЕООД, ЕИК 131150472, е предявил срещу „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“АД, ЕИК 121076907, иск с правно основание чл.405, ал.1 Кодекса за застраховането /КЗ/ за заплащане на сумата от сумата от
38 792,00лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за реализиран риск „Авария“; на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва за забава, в размер на 6 163,00лв. и определена за периода от датата, на която застрахователят е следвало да се произнесе с окончателно становище – 12.01.2018г. до датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищецът твърди, че към 24.12.2017г. е лизингополучател на л.а. марка „БМВ“ модел Х5 ХDrive 30 D с рег. номер ********, собственост на лизингодателя „Лион Рент-А-Кар“ ЕООД. За посочения лек автомобил е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ със „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“АД при условията на покритие „Пълно каско“, за застрахователно стойност в размер на 108 479,00лв., срещу застрахователна премия от 5 423,95лв.
В срока на валидност на застраховката – на 24.12.2017г., около 4,30ч. в гр.Велинград, на кръстовището на ул.„Кирил и Методий“ и ул.
„Александър Стамболийски“,
С. К. И., ЕГН **********, при управление на застрахования лек автомобил участва в пътно транспортно произшествие с л.а. „Рено Лагуна“, рег. № ********, управляван от А. Ж. К., ЕГН **********, който не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Същият се е движим по път с предимство с несъобразена скорост и без светлини, поради което не е възприет от водача на застрахованият автомобил. Съгласно проформа фактура на доверения на застрахователното дружество автосервиз стойността на ремонта на застрахования лек автомобил, в съответствие със съставения първоначален опис на повредите и без калкулация на вреди от последващи огледи, възлиза в размер на 36 132,70лв. С писмо изх. № Л-959 от 01.03.2018г. застрахователят отказал изплащане на обезщетение, поради това, че резултата от проверката с техническо средство и кръвно изследване на алкохолна проба на водачката С. И. е положителна, което според ищеца не е вярно.
Твърди, че водача на застрахованият автомобил не е употребявал алкохол, а причина за настъпилото ПТП е поведението на другия водач.
Ответникът е оспорил предявените искове, като неоснователни и завишени по размер, по подробно изложени съображения. Признава наличието на сключен договор за застраховка, за процесния лек автомобил, но твърди липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността му. Твърди наличието на изрично изключени рискове, поради което за него не се поражда задължение за плащане на застрахователно обезщетение.
Твърди наличието на неизпълнение на
2 договорни задължения от страна на застрахования,
– неизпълнение на договорни задължения от страна предпоставка за намаляване на размера на поне с 90%. а при условията на евентуалност на застрахования, което е застрахователното обезпечение
С обжалваното решение първоинстанционният съд, сред като е описал фактическа обстановка установената от приетите по делото доказателства, е приел предявените искове за допустими, а разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения:
Страните не спорят, че: към 24.12.2017г. ищецът е лизингополучател на л.а. марка „БМВ“ модел Х5 ХDrive 30 D с рег. номер ********, собственост на лизингодателя „Лион Рент-А-Кар“ ЕООД; за посочения лек автомобил е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ със „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“АД при условията на покритие „Пълно каско“; застрахователят е извършил оглед на автомобила на 29.12.2017г. и допълнителни огледи на 01.06.2018г., 23.08.2018г.,
13.09.2018г. и 20.09.2018г.
Съдът е извършил съвкупен анализ на доказателствата по делото, като е съобразил – заключението на приетата по делото САТЕ; показанията на свидетелите И. и Б., при отчитане на вероятната им заинтересованост; доказателства установяващи щетите върху МПС и огледния протокол, имащ характер на официален документ относно възприетите от съставилите го длъжностни лица факти, и е приел, че : застрахованият автомобил в момента на удара се е движил с установената от експерта скорост от 60км./ч., като водачът не е спрял на знак стоп, той като това е обективно невъзможно; не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката И. относно спорните факти за движението на застрахования автомобил и липсата на улично осветление; водачът на застрахования автомобил е има алкохол в кръвта - 0,45пр., предвид установеното по делото и заключението на СТЕ, което е кредитирал като компетентно.
При така установеното, съдът е приел, че действията на водача на застрахования автомобил довели до ПТП - не спиране на знак стоп /Б2-чл.45, ал.1 ППЗДП – пътни знаци относно предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя/, при установеното време, място и обстоятелства, съставляват груба небрежност. Водачът е съзнавал извършваното нарушение на правилата за движение, възможността за настъпване на ПТП, като не е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условния, не полагане на значително по - елементарна степен на загриженост.
От изложеното е направен извод, че е налице изключен риск, съгласно чл.14.5 от приложимите Общи условия, и застрахователят не дължи плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в 3 обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени и приети доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
Въззивна жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК от страна в процеса имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд по отношение допустимостта и неоснователността на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
Съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извод за допустимост, но неоснователност на предявените искове:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства, се установява следните факти и обстоятелства:
- към 24.12.2017г. ищецът е лизингополучател на лек автомобил марка „БМВ“, модел Х5 ХDrive 30D, с рег. № ********, собственост на лизингодателя „Лион Рент-А-Кар“ ЕООД;
- за посочения лек автомобил е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ със „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“АД при условията на покритие
„Пълно каско“;
- в срока на валидност на застраховката – на 24.12.2017г., около 4,30ч. в гр.Велинград, на кръстовището на ул. „Кирил и Методий“ и ул. „Александър Стамболийски“,
С. К. И., ЕГН **********, при управление на застрахования лек автомобил участва в пътно транспортно произшествие/ПТП/ с лек автомобил „Рено Лагуна“, рег. № ********, управляван от Т. Й. Б., ЕГН **********, който не притежава свидетелство за правоуправление на МПС;
- за ПТП –то е съставен протокол за ПТП № 1517912 от 24.12.2017г., в който е посочено, че водачът на застрахованият автомобил е употребил алкохол- по - малко от 0,5 4
%;
- застрахованият - „Лион Рент-А-Кар“ ЕООД, е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, съгласно изискванията на чл.380, ал.1 КЗ, а с писмо изх.№ 4725/10.12.2019г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по заведената щета;
- с договор за цесия от 15.08.2018г. „Лион Рент-А-Кар“ ЕООД е прехвърлил на „Софмил - 66“ ЕООД вземанията си, доколкото същите съществуват, заедно с всички принадлежности и привилегии, включително и изтекли лихви, които има срещу
ЗАД „Армеец“ АД, представляващи застрахователно обезщетение по повод застрахователна щета № 10017030138682 на лек автомобил марка “БМВ“, модел Х5 ХDrive 30 D, с рег. номер
********;
- представено е уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД и потвърждение за цесия, издадени от „Лион Рент-А-Кар“ ЕООД до ЗАД „Армеец“АД - вх.№ 100-102018г. от 16.10.2018г. и вх.№100-3488 от 16.10.2018г. по описа на застрахователя.
Според заключението на приетата по делото съдебно - автотехническа експертиза, което съдът възприема като правилно и обосновано: причина ПТП е навлизането на л.а. „БМВ“ Х5 в кръстовището без предимство; стойността на повредите по застрахованият автомобил е 38 792,17лв. с ДДС; на кръстовището няма хоризонтална маркировка; разрешената скорост в населено място е 50 км./ч.; с оглед уврежданията скоростта на л.а. „БМВ“ Х5 при удара в л.а. Рено Лагуна е 65 км./ч., а при удара в ел. стълб с десните врати 60 км./ч.
Според заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема като правилно и обосновано: към 24.12.2017г. процесният анализатор за алкохол в дъха, тип Alcotest 7510 с Ф № ARBA-0096 e отговарял на изискванията за използване на средството за измерване, съгласно Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му, като допустимата грешка върху стойността на взетата проба е както следва - за стойност 0,45% е +/- 0,067%. При изготвяне на заключението вещото лице се е съобразило с представените по делото писмени доказателства за проверяваното средство и е описало същите.
По делото са разпитани свидетелите В. И., приятелка на С. И., управлявала застрахования лек автомобил, и Т. Б., управлявал лек автомобил „Рено Лагуна“, рег.