Решение № 3824 от 24.11.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3824 гр. В., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Дарина Сл. Д.а като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110114077 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа отделени материали от гр.д. №1450/2022 г. по описа на ВРС и касае предявен от М. Н. Б. ЕГН 7109051056, адрес: гр. В., кв. „Ч.“, бл.52, вх. Б, ет.5, ап.37, против П. Г. А.

ЕГН **********, с адрес: с. Б., община А., област В., ***, иск с правно основание чл.108 ЗС, за приемане за установено по отношение на ответника, че М. Н. Б. ЕГН 7109051056 е собственик на 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор *************, с площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за собственост – 530 кв.м, находящ се в село Б., община А., област В., ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори:

************, *************, ************* и **************, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ************** със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м, и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху идеалните части от описаните недвижими имоти.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните с исковата молба права:

Ищецът се легитимира като собственик на сочените идеални части от процесния имот, като твърди, че е придобил същите въз основа на сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в НА № 6, том I, дело № 5 от 2022 г. на нотариус с peг. № 205 в НК. Ответницата е собственик на 1/2 ид. част от дворното място, както и на 1/2 ид. част от еднофамилната жилищна сграда с идентификатор **************, като А. упражнява фактическата 1 власт над цялото дворно място и цялата еднофамилна жилищна сграда.

Ответницата не допуска ищеца да влезе във владение на собствените си ид.части от недвижимите имоти, дори след отправена до нея покана. Според ищеца, същата държи във фактическа власт идеалните части на останалите съсобственици без правно основание, като лишава последните от правата им по чл. 31 ЗС. На 25.02.2022 г. ищецът и третият съсобственик в имота - Н. Б.

Н. отправили до ответницата покана по телепоща да им предаде ключовете от имота, като отказът е удостоверен с протокол, изготвен от нотариус рег.

№205. Твърди се, че многократно били правени опити за доброволно разрешаване на спора, но срещали само категоричен отказ от страна на ответницата. Сочи, че с отказа си да предаде ключа за имота, ответницата е отблъснала владението на ищеца, като с това правото му на собственост е накърнено.

В срока по чл.131 ГПК, ответницата оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че по отношение на същия имот се водят две производства: по гр.д.№15596/21 г. по описа на 18 с-в на ВРС, по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС от Н. Н. срещу П. А., за предаване владението на 5/38 ид.ч от ПИ с идентификатор ************* находящ се в с. Б., общ. А., обл. В., *** по КК и КР на с. Б., по което е установено, че ПИ с идентификатор ************* не е идентичен с УПИ XIX - 382 в кв.

48 по РП от 1972 г. и не е идентичен с УПИ XV-382 в кв.57 по РП от 1994 г. и двата неприложени и невлезли в сила по отношение на с. Б., както и че собствеността не отговаря на отразеното в КККР на с. Б., одобрени със Заповед от 2015 г. По същото дело е направено възражение, че П. А. е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот и построената в него сграда и по гр.д. №1451/22 г. на 53 с-в на ВРС по предявени от М. Б. и Н. Н. искове за разпределение ползването на имотите ПИ с идентификатор ************* за реално ползване на 1/2 ид.ч от двамата ищци, заедно и по отношение на сграда с идентификатор ************** за реално ползване на 1/2 от първия ищец на първи жилищен етаж, а втори от ответницата. Въвежда възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност върху ПИ с идентификатор *************, ведно с построената в имота сграда с идентификатор **************, които владее трайно и необезпокоявано от 2005 г. насам, като упражнява фактическа власт върху целия имот и сградата, недопуска външни лица освен мъжа, с когото живее в имота – С. Х. Й. с ЕГН **********, който е и неин праводател и е собственик на имота от 1983 г. насам до прехвърлянето на 1/2 от земята и сградата на нея и чието владение приобщава към своето. Твърди, че обработва земята, като има засадени плодни дръвчета, цветя и др. Имотът е ограден и с входна врата, която се заключва, а достъп до къщата и ключове имат само тя и С. - мъжът, с когото живее в имота. До 2012 г. е работила в Градски транспорт - В. като кондуктор, като колеги са осигурявали транспорт от и до с. Б. ежедневно. През 2012 г. е работила в комплекс К., като е бил осигурен ежедневен транспорт от и до дома, предвид смените и липсата на друг транспорт. През 2013 г. е работила 2 към СОК „К.“ ЕАД отново в близост до дома . Твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор ************* и сграда с идентификатор **************, поради изтекла в нейна полза придобивна давност.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №13, том 8, дело №2348/1983 г., на нотариус при ВРС - Н.й А.ов, Б. Н. Б., нс 11.07.1983 г., Б. Н. Б. дарява на своя внук С. Х. Й., незастроено дворно място, находящо се в с. Д.б., представляващо УПИ XIX-382 в кв. 48, с площ от 530 кв.м. Две седмици след придобиване на горепосочения имот, на С. Х. Й. е издадено разрешение за строеж от 25.07.1983 г. за изграждането на вила с площ от 53 кв.м.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот №48, том II, дело №457/1986 г. на Л.Г. – нотариус при ВРС, се установява, че на 14.11.1986 г. С.

Й. продава на сестра си Б. Х.а Й.а, ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в с.

Д.б., представляващо УПИ XIX-382 в кв. 48, с площ от 530 кв.м, ведно с ½ ид.ч. от сградата, построена в мястото.

На 25.03.2019 г. Б. Х.а К. дарява на М.а С.ова Н., собствените си 14/19 ид.ч. от ПИ с идентификатор *************, с площ от 530 кв.м по документ за собственост, а по скица – 459 кв.м, при граници на целия имот - ПИ с идентификатори:

04426.502. 1 5 4 , 04426.5 0 2 . 1 7 1 , *** 5 6 и

***, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда, имот с идентификатор **************, със застроена площ от 57 кв.м, състояща се от: първи приземен етаж с площ от 57 кв.м, на който са разположени: антре, дневна с кухненска ниша, спалня и баня – тоалетна и втори жилищен етаж с площ от 60,09 кв.м, състоящ се от: външно стълбище, антре, дневна с кухненска ниша, спалня, баня-тоалетна и две тераси.

Съдът е отделил като безспорни и неуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 6, том I, дело №5 от 2022 г. на нотариус с peг. №205 В.П., М.а С.ова Н. дарява на М. Н. Б.

9/19 ид.ч. от ½ ид.ч. от дворно място в с. Б., общ. А., обл. В., ***, съставляващ ПИ с идентификатор *************, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място еднофамилна жилищна сграда, имот с идентификатор **************. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт, вписан в СВ - В. под №4, том 78, peг. 29610 от 29.10.2018 г., С. Х. Й. продава на П. Г. А. 4/10 ид.ч. от дворно място, находящо се в село Б., община А., област В., ***, съставляващо ПИ с идентификатор *************, заедно с 4/10 ид.ч. от построената в описаното дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда, имот с идентификатор **************. С нотариален акт за замяна на 3 недвижим имот и движима вещ, вписан в СВ-В. под № 183, том 77, peг. 29577 от 29.10.2018 г. С. Х. Й. прехвърля на П. Г. А. 1/10 ид.ч. от дворно място, находящо се в с. Б., общ. А., обл. В., ***, съставляващо ПИ с идентификатор *************, заедно с 1/10 ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда, имот с идентификатор **************. Към датата на подаване на исковата молба фактическата власт над целия имот, представляващ дворното място с идентификатор ************* и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **************, се упражнява от ответницата П. А., като същата не допуска ищеца да влезе във владение на имота. След получена покана по телепоща от 25.02.2022 г., ответницата отказва да предаде ключовете за входната врата на имота с идентификатор *************, както и ключа за входната врата на първи жилищен етаж на еднофамилна жилищна сграда, имот с идентификатор **************, като отказът е отразен в протокол с рег. №774, том 1, №35 от 04.03.2022г. по описа на нотариус рег.

№205 В.П..

Страните не спорят по горепосочените обстоятелства, като същите се установяват и от събраните по делото писмени доказателства - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 6, том I, рег.№ 218, дело № 5/11.01.2022 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том 55, рег.

№ 10869, дело № 330/26.10.2018 г.; нотариален акт за замяна на недвижим имот и движима вещ № 175, том II, рег.№ 10868, дело № 329/26.10.2018 г.

От изготвена служебна справка за движението на гр.д. № 788/2020 г. по описа на ВРС, приложено в цялост към гр.д. №15596/2021 г. на ВРС, 18 с-в, се установява, че съдът е отхвърлил предявения от С. Х. Й., против Б. Х.а К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ***, ет. 4, ап. 12, М.а С.ова Н., ЕГН ********** с адрес с. С., *** и Н. Б. Н., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк М. бл. 142, вх. 6, ет. 5, ап. 127 иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от имот, представляващ ПИ с идентификатор № ************* по КККР одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Б., ул. „М.“ № 39, с площ по скица от 459кв.м., при граници на имота по скица имоти с идентификатори - ************, **************, ************* и *************, а срещу ответниците Б. Х.а К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ***, ет. 4, ап. 12 и М.а С.ова Н., ЕГН ********** с адрес с. С., ул.

„П.“ № 36 и на ½ ид.ч. от построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ************** по КККР одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 57кв.м. и РЗП от 117,09 кв.м, състоящата се от приземен етаж с площ от 57кв.м. и втори етаж с площ от 60,09кв.м., основан на твърдения за придобиване на собствеността по давностно владение осъществявано в периода от 1994 г. до датата на подаване на исковата молба - 22.01.2020 г. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 849/07.05.2021 г. по в.гр.д. № 3146/2020 г. по описа на ВОС, в сила от 16.12.2021 г., след недопускането му до касационно 4 обжалване с определение № 60452/16.12.2021 г. по гр. д. № 2927/2021 г. на ВКС, II г.о.

По искане на ищеца, ответникът дава обяснения по реда на чл.176, ал.1 ГПК. От същите се установява, че С. Й. не е собственик на ½ ид.ч. от имота, както и че ответницата възприема себе си като собственик на същия.

По искане на страните са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от тях свидетели, от които: И. Б. Н.а и М.а С.ова Н. – двете в родствени отношения с ищеца, а за ответника - К.М. Н. и Д. С. Д..

В показанията си свидетелят И. Б. Н.а – майка на С. Й. и Б. Й.а /К./, и леля на ищеца, разказва, че двете деца имат имот в с. Б., като Б. е придобила собствената си идеална част от своя дядо по майчина линия. Сочи, че между сина и дъщеря е било постигнато съгласие, С. Й. да ползва втория етаж, а Б.

Й.а – първия, като заявява, че дъщеря е живяла в имота три години. Описва състоянието на първия етаж, като подробно сочи извършените подобрения – свидетелката е шила и е поставила пердетата на прозорците, както и мокета на етажа. Твърди, че тя, заедно с нейния съпруг са поставили плочките в банята, като сочи, че същите били бежови със зелени листенца, а теракотът бил с размери 20 х 20 см. Заявява, че в имота живеела майка . Същата се грижела за двора и насажденията в него. Сочи, че за първи път е видяла ответницата през 2013 г., когато отишла да занесе продукти на майка си. Предполага, че през същата година нейният син и ответницата са заживели заедно. Заявява, че последната не е живяла на първия етаж от къщата и не е правила ремонти на същия. След като дъщеря