Решение № 4391 от 07.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4391 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100514341 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 17779/03.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1778/2024 г. по описа на СРС, 47 състав, са уважени частично предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 вр. чл. 139 ЗЕ за признаване за установено, че С. Г. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1446,66 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. юли 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 334,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.08.2023 г., и сумата от 33,44 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. юли 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното изплащане, за които на 13.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 48891/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав., като отхвърля предявения установителен иск за разликата над уважените части от 1446,66 лева за главница за топлинна енергия и от 334,37 лева за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия до пълните предявени размери от 2828,08 лева и от 655,62 лева и за периодите съответно от м. май 2019 г. до м. юни 2020 г. и от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г., както и в цялост като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване между страните дължимостта на сумата от 7,14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени исковете, е депозирана въззивна жалба от ответника С. Г. В. чрез адв. М. Л. (с пълномощно към ВЖ) с 1 доводи за неправилност на обжалвания акт. Излага, че първоинстанционният съд е допуснал грешка, като е установил валидно облигационно правоотношение между страните и е приел, че доверителят дължи 334,37 лв. за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за определен период. В обосновката се посочва, че за периода на забавата по плащанията за консумирана топлинна енергия са приложими новите Общи условия, според които сумите се определят въз основа на прогнозно или реално количество енергия и фактурите трябва да бъдат изпратени в рамките на 45 дни. В конкретния случай обаче фактурите за съответните периоди са издадени след изтичането на този срок и на името на трето лице, което прави твърденията за задължение за плащане и начисляване на лихви необосновани. В заключение се твърди, че искът за плащане на обезщетение за забава трябва да бъде отхвърлен, тъй като липсват доказателства за издадени фактури на името на доверителя и за неговото задължение според приложимите правни норми.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 334,37 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.08.2023 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Д.Т. (с пълномощно към ОВЖ), с който се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач.

Решение № 17779/03.10.2024 г. е влязло в сила в необжалваната му част за: присъдената сума в размер на 1446,66 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. юли 2020 г. до м. април 2022 г.; присъдената сума в размер на 33,44 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. юли 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното изплащане; за отхвърлената сума за разликата над 1446,66 лева до пълният предявен размери от 2828,08 лева за главница за топлинна енергия и за периода от м. май 2019 г. до м. юни 2020 г.; за отхвърлената сума за разликата над 334,37 лева до пълният предявен размери от 655,62 лева за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г.; за отхвърлената сума в размер на 7,14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

2

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД против С. Г. В., в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, апартамент 62, абонатен № 274282, за сумата от 2828,08 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 655,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г.; сумата от 33,44 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. юли 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 7,14 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г., начислена върху претендираната такса за дялово разпределение, за които на 13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 48891/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като същите стават част от правните съждения на настоящото решение. За пълнота на изложението и в отговор на доводите на въззивника във въззивната му жалба, съдът излага следното:

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Настоящият спор се съсредоточава единствено върху въпросът от кой момент длъжникът изпада в забава по вземането за неизплатена топлинна енергия.

Основателността на иска за претендираната мораторна лихва предпоставя наличието на главно задължение, както и неизпълнението му в срок, т.е. наличие на забава. В конкретния случай главният дълг на клиента-потребител на топлинна енергия произтича от задължението му за своевременно заплащане на доставената топлинна енергия. Клиентът не е изпълнил своето парично задължение точно, което обхваща както количествено, така и своевременно изпълнение на престацията, и това неизпълнение обуславя изпадането му в забава. Последицата от тази забава е задължението му да обезщети причинените вреди на кредитора (ищеца), които се изразяват в пропусната полза, съответстваща на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неизплатената главница.

Моментът на настъпване на забавата се определя съгласно договореното между страните. В настоящия случай, според чл. 33, ал. 2 от Общите условия (ОУ) от 2016 г., клиентът е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в срок от 45 дни след изтичане на периода, за който тя се отнася. Конкретното правило относно начисляването на мораторна лихва е уредено в чл. 33, ал. 3, във връзка с ал. 2 и чл. 32, ал. 3 от същите ОУ, съгласно които лихвата за забава се начислява едва след изтичането на 45-дневен срок след извършването на отчитането на средствата за дялово разпределение и съставянето на изравнителните сметки от търговеца. Изрично определеният падеж на задължението, съгласно цитираните клаузи, настъпва след изтичането на този 45-дневен срок, следващ изготвянето на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.

Съобразно принципа на договорната свобода страните имат право да договорят и конкретизират падежа на всяко свое задължение. Именно такава е ситуацията и тук – 3 конкретната уговорка е направена в Общите условия, които обвързват страните. Съгласно тази уговорка, след изтичане на предвидения срок купувачът изпада автоматично в забава, без да е необходимо изрично отправяне на покана или предприемане на други действия от страна на ищеца. В този смисъл разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД подкрепя тезата, че задължението става изискуемо и забавата настъпва автоматично с изтичането на уговорения срок, което изключва необходимостта от последващи действия на кредитора за поставяне на длъжника в забава.

Допускането на обратното, а именно, че кредиторът би могъл самоволно да определя или променя падежа на задължението, извън изрично договорените условия, би било в нарушение на правния ред и би предоставило неоправдано преимущество на търговеца.

Следователно възражението във въззивната жалба за липсата на основание за претендираната мораторна лихва върху вземането за главница за доставената топлинна енергия е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По изложените в мотивите съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора, решението на СРС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

Въззиваемият-ищец претендира разноските за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал.1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лв. в тежест на въззивника с оглед липсата на правна и фактическа сложност.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17779/03.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1778/2024 г. по описа на СРС, 47 състав, в обжалваната му част.

Решението е влязло в сила в необжалваната му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Г. В. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 разноски за въззивното производство в размер на 100 лв.

Решението е постановено при участието на „ Техем Сървисис ” ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца-въззиваем „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4