Решение № 10016 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10016 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110117632 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ......., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ..... срещу А. Д. В., ЕГН **********, с адрес .... установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 2920/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав.

Ищецът твърди, че ответницата е титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабден имот, находящ се в .... абонатен № ......., поради което има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. за имота е доставяна топлинна енергия, чиято стойност не е заплатена. Поддържа се още, че за имота са начислени суми за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., както и че поради неизпълнение на паричните задължения ответницата дължи обезщетения за забава.

Ищецът сочи, че по негово заявление от 17.01.2025 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът е разпореден да заплати сумата 1 901,84 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане, сумата 430,47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.01.2025 г., сумата 89,97 лв., представляваща главница за цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата 17,21 лв., представляваща мораторна лихва върху 1 вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 13.01.2025 г. Твърди, че срещу заповедта е подадено възражение, поради което за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Претендира присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

Ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че е титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот, но оспорва твърдения от ищеца размер на вземанията. Поддържа, че исковете са неуточнени, доколкото претендираните вземания имат характер на периодични задължения, които следва да бъдат индивидуализирани по отделни месеци, с посочване на главница, падеж и лихва за всяко отделно вземане. Прави възражение за погасителна давност за вземанията, които според нея са станали изискуеми преди 17.01.2022 г., доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 17.01.2025 г.

Ответницата оспорва и размера на главницата за топлинна енергия, като поддържа, че начисленията не отразяват реално потребеното, а прогнозни стойности, които следва да бъдат съобразени с последващите изравнителни сметки, корекции и кредитни известия.

Твърди, че за отчетните периоди 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. са налице изравнителни документи, от които се установяват по-ниски суми от претендираните от ищеца. Оспорва претенцията за мораторни лихви, като твърди, че същите са начислени върху неправилно определени главници и при липса на достатъчна проверимост на падежите и размера на всяко отделно задължение.

Ответницата оспорва и претенцията за сумата 89,97 лв. за дялово разпределение. Поддържа, че по делото не е представен договор между ....... и третото лице, извършващо дяловото разпределение, от който да е видно, че ищецът има право да събира от свое име цена за услуга, извършена от друго дружество. Сочи, че липсва доказано основание ищецът да претендира чуждо вземане, поради което искът за дялово разпределение и акцесорната претенция за лихва върху него следва да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски.

В производството е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца ...., ЕИК ........

Съдът, след като обсъди твърденията на страните, събраните по делото доказателства, заключенията на вещите лица и приложимия закон, приема следното:

Предявените искове са процесуално допустими. Те са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Налице е идентичност между вземанията, предмет на заповедното производство, и вземанията, предмет на настоящото исково производство, доколкото съвпадат страните, имотът, абонатният номер, периодите, основанието и размерите на заявените вземания.

Правната квалификация на предявените искове е по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковете имат установителен характер и целят да заместят стабилизирането на заповедта за изпълнение в 2 оспорената й част, като в тежест на ищеца е да докаже всички правопораждащи факти на претендираните вземания.

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение между страните, качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия, доставката на топлинна енергия до процесния имот, размера на претендираната цена, изискуемостта на вземането, настъпването на забава и размера на претендираното обезщетение за забава. В тежест на ищеца е и да докаже активната си материалноправна легитимация по претенцията за цена на услуга дялово разпределение, когато тази услуга е извършвана от трето лице. В тежест на ответницата е да докаже правопогасяващите, правоизключващите и правоотлагащите си възражения, включително плащане, погасителна давност и други релевантни факти, от които черпи благоприятни последици.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответницата е титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, че по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по частно гражданско дело № 2920/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, както и че срещу заповедта е подадено възражение в срок. Като спорни са останали размерът на вземанията, действието на изравнителните сметки и корекциите, основателността на претенциите за лихви, възражението за погасителна давност и правото на ищеца да събира сумата за дялово разпределение.

От представения нотариален акт се установява, че ответницата е титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот. Това обстоятелство е от съществено значение, защото съгласно чл. 153 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединена към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия.

Следователно ответницата е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за цената на доставената топлинна енергия за имота. Наличието на вещно право на ползване обаче не освобождава ищеца от задължението да установи точния размер, падежа и изискуемостта на претендираните вземания.

По делото са приети писмени доказателства, включително заповедта за изпълнение, заявлението по чл. 410 ГПК, документи относно вещното право на ползване върху имота, документи относно присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, общи условия на ищцовото дружество, фактури, общи фактури, изравнителни сметки, кредитни известия, справки за начисленията, документи от топлинния счетоводител, както и документи, представени от третото лице помагач .....

Приета е съдебно-техническа експертиза. От същата съдът приема за установено, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, че за него са налице данни за отчитане и дялово разпределение, както и че са изготвяни изравнителни документи за относимите отчетни периоди. Съдът кредитира заключението в частта, в която то установява техническите предпоставки за доставка и разпределение на топлинна енергия, както и данните за отчетените количества и стойности след изравняване.

3

От съдебно-техническата експертиза и приетите към делото документи се установява, че за отчетния период 05.2021 г. до 04.2022 г. е формирано задължение след изравняване в размер на 1 271,43 лв.,За отчетния период 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. от изравнителните документи се установява сума за измерено количество топлинна енергия в размер на 483,63 лв., а за отчетния период 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. се установява сума за измерено количество топлинна енергия в размер на 320,86 лв. Тези данни сочат, че за целия процесен период са налице документи, обективиращи начисления и изравняване, а не само прогнозни начисления без последваща проверка.

Приета е и съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира заключението в частта, в която вещото лице е установило, че размерът на счетоводно формираното задължение за топлинна енергия за процесния период възлиза на 1 901,84 лв., като този размер съответства на предявената главница в исковата молба и на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение. Заключението е изготвено въз основа на счетоводните данни, фактурите, общите фактури, изравнителните документи и кредитните известия. Съдът съобразява възраженията на ответницата срещу експертизата, но намира, че те не разколебават извода относно главницата за доставена топлинна енергия, доколкото същият се подкрепя и от техническите документи за отделните отчетни периоди. В експертното заключение е изснено, че суми за дялово разпределение са издавани с отделни фактури, както и че част от претенцията за дялово разпределение е била начислена в издадени вече фактури, но взети предвид като платени от дружеството с плащане преди хода на процеса, поради което съдът приема, че описаната сума от 1 901,84 лв. не съдържа суми за дялово разпределение.

При съпоставката между техническите данни и счетоводното заключение се установява, че предявеният размер от 1 901,84 лв. представлява счетоводно формиран остатък, който не надхвърля доказателствено установените начисления след изравняване за процесния период.

Поради това съдът приема, че претенцията за главница за топлинна енергия е доказана в пълния предявен размер.

Неоснователно е възражението за погасителна давност по отношение на главницата за топлинна енергия. Действително вземанията за топлинна енергия имат характер на периодични плащания и за тях е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Релевантен за началото на давността обаче е моментът на изискуемост на съответното парично вземане, а не началната дата на отчетния период, през който е потребявана топлинната енергия. По делото се установява, че за отчетния период 05.2021 г. до 04.2022 г. е издадена фактура № ......./31.07.2022 г. със срок за плащане 14.09.2022 г.

Съдът съобразява, че при вземанията за топлинна енергия следва да се прави разграничение между месечните прогнозни начисления и окончателно формираното задължение след изравняване. Когато предмет на претенцията са самостоятелни месечни прогнозни задължения, давността се преценява спрямо падежа на всяко от тях. Когато обаче претенцията се основава на обща фактура, издадена след изравняване за отчетен период, релевантен за началото на давността е падежът на това окончателно вземане, посочен във 4 фактурата и в общите условия, а не началният момент на фактическото потребление през отчетния период.

В настоящия случай за отчетния период 05.2021 г. – 04.2022 г. вземането е обективирано във фактура № ......./31.07.2022 г., със срок за плащане 14.09.2022 г. Поради това не може да се приеме, че давността е започнала да тече от отделните месеци на потребление през 2021 г., доколкото съдът обсъжда окончателно формираното вземане след изравняване. Давността е започнала да тече от изискуемостта на това вземане, тоест след изтичане на срока за плащане, считано от 15.09.2022 г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, 17.01.2025 г., тригодишната давност не е изтекла.