Решение № 379 от 08.11.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Русе, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело № 20224500100019 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от Е. Д. Т. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, причинено от лице, което има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника.

Ищцата твърди, че в резултат на претърпяното ПТП е получила средни телесни повреди, изразяващи се във вклинено счупване на латералното тибиално плато на лява голямопищялна кост, микроразкъсване на мускулус поплитеус вляво, перитендинит на задна кръстна връзка на ляво коляно, разкъсване на предния рог на латералния мениск на ляво коляно и други, подробно описани в исковата молба. ПТП било причинено от М. М. В., която виновно нарушила правилата за движение по пътищата. Същата имала сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със Застрахователна компания „Лев Инс“ АД. Ищцата сочи, че вследствие на посочените телесни увреждания е претърпяла болки, страдания и стрес, които следва да бъдат обезщетени със сума в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, представлявано от изпълнителните директори М. М. Г. и П. Д., е оспорил предявените искове. Счита, че не е налице вина на водача на лекия автомобил, тъй като пострадалата е пресичала пътното платно по диагонал на необозначено за пресичане за пешеходците място. Посочва, че вредите са претендирани в размер, неотговарящ на критериите за справедливост, поради което иска предявеният иск да бъде отхвърлен. В условие на евентуалност 1 счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата в размер на 90%. Оспорва и претенцията за законна лихва. Твърди, че не дължи заплащането на такава и че част от причинените вреди не са в причинноследствена връзка с ПТП, а са вследствие на заболявания, които ищцата е имала отпреди да настъпи ПТП.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С влязло в сила решение по АНД № 227/2022 г. Русенският районен съд е признал М. М. В. за виновна за това, че на 23.10.020 г. в гр. Русе при управление на МПС – лек автомобил „Тойота Приус“ с рег. № Р4961КВ е нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинила на пешеходеца Е. Д. Т. – ищец в настоящото производство, средна телесна повреда, изразяваща се във вклинено счупване на латералното тибиално плато на лява голямопищялна кост, микроразкъсване на мускулус поплитеус вляво, перитендинит на задна кръстна връзка на ляво коляно, разкъсване на предния рог на латералния мениск на ляво коляно, счупване на пета предходилна кост вдясно, което е довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок повече от 30 дни. Подсъдимата е освободена от наказателна отговорност за извършеното по чл.343, ал.1, б.

„б“ пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК престъпление и на осн. чл.78а от НК й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. По настоящото дело е приобщено АНД № 227/2022 г. на Русенския районен съд.

От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали №811/233 от 23.10.2020 г. и от справка, представена от Гаранционен фонд е видно, че към датата на настъпване на ПТП процесният автомобил е бил с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество със срок на действие до 06.01.2021 г.

От представените писмени доказателства – епикриза и съдебномедицинско удостоверение се установява, че на датата на инцидента ищцата е постъпила в отделение „Обща, гнойно-септична, детска и еднодневна хирургия“ към „УМБАЛ – Канев“ гр. Русе, назначени са й изследвания, проведено е консервативно лечение в болничното заведение, последвано от домашно амбулаторно лечение, предписани са й медикаменти и спазване на хигиенно – охранителен режим. От медицинската документация е видно, че временната неработоспособност на ищцата е продължила повече от 6 месеца.

2

Горните обстоятелства се потвърждават и от назначените по делото и приети съдебни експертизи – САТЕ и СМЕ. Според съдебно-медицинската експертиза възстановителният период при подобен характер на травма е продължителен – около 6 месеца. На пострадалата са проведени медикаментозна терапия и седем курса физиотерапия, но увреждането е довело до дегенерация на менискуса. Към настоящия момент не е настъпило пълно анатомично и функционално възстановяване на лявата колянна става и няма перспективи за такова. Налице е медиолатерална нестабилност на лявата колянна става и ограничение на движението й. Според вещото лице при подобен вид увреждания болките са най – интензивни непосредствено след получаването им и се проявяват при всяко натоварване или движение на засегнатите анатомични области или при промяна на атмосферните условия, понякога продължавайки с години. В настоящия случай пострадалата продължава да изпитва болки в увредените крайници въпреки изминалите две години от инцидента. Според вещото лице липсват данни ищцата да е страдала от заболявания на опорно – двигателната система преди настъпване на произшествието.

От съдебната автотехническа експертиза се установява, че основната техническа причина за настъпване на ПТП е свързана с неправомерни действия на водача на МПС, който е можел да възприеме преминаващия пешеходец, имал е възможност да го пропусне и да предотврати настъпването на ПТП. От друга страна, според вещото лице пострадалата също е имала видимост към движещия се автомобил и е предприела пресичане извън намиращата се в близост пешеходна пътека. При пресичане на регламентираното за това място тя би могла да избегне пътния инцидент.

Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица по назначените и изготвени САТЕ и СМЕ като компетентни, пълни и обективни.

Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди в настоящото производство е разпитана свидетЕ.та М. П., от чиито показания се установява, че в резултат на причинените от ПТП увреждания ищцата е изпитвала значителни затруднения, придвижвала се е трудно, накуцвайки, усещала е болки. Инцидентът се е отразил негативно на самочувствието й, предизвикал у нея състояние на тревожност и стрес. Към настоящия момент ищцата 3 продължавала леко да накуцва, да чувства болки и да се подлага на лечение.

Съдът кредитира напълно тези показания като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.

По делото е установено, че с молба с вх. № 6955/01.06.2021 г. на основание чл.380 от КЗ ищцата е отправила претенция за обезщетение на неимуществените вреди до ЗК „Лев Инс“ АД, придружена с копия на констативен протокол за ПТП с пострадали, епикриза, амбулаторни листи от медицински прегледи, съдебномедицинско удостоверение, документи от образуваното досъдебно производство, но липсват данни застрахователната компания да е изплатила обезщетение.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл.432 от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Съдът счита, че са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД, тъй като по делото е безспорно установено, че деликвентът – страна по застрахователен договор с ответника, е осъден по силата на влязло в сила съдебно решение от 07.03.2022 г. по АНД № 227/22 по описа на Русенския районен съд за престъпление, свързано с нарушение на правилата за движение по пътищата, вследствие на което на Е. Т. е причинената средна телесна повреда. Съгласно чл.413, ал.2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Изрично разпоредбата на алинея 3 от същия член постановява, че тази задължителност се прилага и за актовете на районния съд, постановени 4 по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Следователно правните последици на решението по АНД № 227/22 по описа на РРС се приравняват на влязла в сила осъдителна присъда. На осн. чл.300 от ГПК последната е задължителна за съда, който разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно горните факти следва да се приемат за безспорно доказани, поради което съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за наличие на обстоятелства, изключващи изцяло отговорността на виновния водач. Писмените и гласните доказателства по делото и заключенията по приетите съдебно-медицинска и съдебна автотехническа експертиза потвърждават наличието на причинно – следствена връзка между противоправното деяние на деликвента и настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на ищцата. Въз основа на констатациите на вещите лица по СМЕ и САТЕ съдът намира за несъстоятелни твърденията на ответника за настъпване на част от процесните увреждания преди ПТП и за наличие на случайно деяние, при което пешеходката е попаднала в опасната зона за спиране на автомобила.

Видно от писмените доказателства по делото ищцата е изпълнила процедурата по чл.380 от КЗ, отправяйки до застрахователя писмена застрахователна претенция на 01.06.2021 г., придружена със съответните писмени доказателства, но ответното дружество не е изплатило обезщетение на пострадалата.

Предвид доказаното осъществяване на състава на непозволено увреждане вследствие на настъпилото ПТП, наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с прекия причинител на вредата към датата на деликта, изпълнението на процедурата по чл.380 от КЗ и неизплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователната компания в нормативно установения срок, съдът счита, че за ищцата в качеството й на пострадала от ПТП е възникнало правото да получи обезщетение от застрахователя на деликвента за претърпените вреди от деликта, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.

При констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи причинените на ищцата неимуществени вреди, предявеният 5 иск се явява доказан по основанието си.

Размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки, страдания и душевни преживявания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.

От събраните и обсъдени доказателства по делото се установи, че вследствие на процесното ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания, довели до дегенеративна трансформация на лявата колянна става, нестабилност и ограничение в нейното движение, съпроводени с болка в пострадалите анатомични органи. Вследствие на увреждането ищцата е била нетрудоспособна през продължителен период от време, нуждаела се е от чужда помощ за посрещане на ежедневните си нужди, към настоящия момент продължава да изпитва болка при движение на увредения крайник,. Въз основа на свидетелските показания и СМЕ съдът приема за доказани претърпените от ищцата болки, страдания, неудобства и стрес вследствие на настъпилото ПТП. Експертното заключение по приетата СМЕ удостоверява значителната продължителност на оздравителния процес, както и невъзможността за настъпване на пълно анатомично и функционално възстановяване на пострадалия долен крайник.