Присъда № 20 от 15.03.2024, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД 141/24

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – П. обвинителен акт.

Обвинението е против Р. Н. Н. , ЕГН **********, за това, че на 20.07.2022г., в гр. Пловдив, обл. Пловдив, е повредила противозаконно чужда движима вещ, а именно: преден ляв калник на стойност 150.00лв; преден десен калник на стойност 150.00лв; предна лява врата на стойност 150.00лв; предна дясна врата на стойност 150.00лв; задна лява врата на стойност 150.00лв; задна дясна врата на стойност 150.00лв; заден ляв калник на стойност 150.00; заден десен калник на стойност 150.00лв; преден капак на стойност 180.00лв и стойност на камера за всеки детайл в размер на 30.00лв, или общо за девет елемента - сума в размер на 270.00лв, на лек автомобил марка “ Фиат”, модел "Стило" с рег.№******, собственост на К. Г. Г. с ЕГН**********, адрес: гр. Пловдив, ул. "П., като размерът на нанесената щета е на обща стойност 1650.00лв - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

Като частен обвинител по делото бе конституиран пострадалият К. Г..

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура, чието становище, както и на частния обвинител, е постановяване на осъдителна присъда по повдигнато обвинение.

Защитникът твърди, че обвинението не е доказано и пледира оправдателна присъда.

Подсъдимата не се признава за виновен - нито декларативно, нито чрез дадените си обяснения.

Районният съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Пострадалият и подсъдимата живеят в гр.Пловдив, ул. „П.“ :той на административен адрес № 12, тя - №10, в съжителство от 15 години със св.

М.. Техни съседи са и свидетелите П., Т., Ш..

Поради откази на подсъдимата да плаща битови такси за общи части на сградата, в която се намира обитавания от нея апартамент, отношенията й със съседите се влошили.

На 19.07.2022г. св. Г. паркирал собствения си лек автомобил марка "Фиат", модел "Стило" с рег.№****** пред входа на жилищна сграда, в която е апартамента му- гр. Пловдив, ул. „П.“ №12.

На 20.07.2022г., през нощта около 03-04 часа, подс. Н. излязла да разходи кучето си. Видяла паркирания пред блока автомобил на Г. и със счупен секретен ключ надраскала боята му, описвайки по дължината от двете страни криви линии, разположени на преден ляв и преден десен калник, предна лява и предна дясна врата, задна лява и задна дясна врата, заден ляв и 1 заден десен калник и на преден капак, където изписала „боклук“. След като причинила тези повреди, се прибрала в дома си.

Експертно оценени в парична равностойност те са общо 1650.00лв., от които : преден ляв калник на стойност 150.00лв; преден десен калник на стойност 150.00лв; предна лява врата на стойност 150.00лв; предна дясна врата на стойност 150.00лв; задна лява врата на стойност 150.00лв; задна дясна врата на стойност 150.00лв; заден ляв калник на стойност 150.00; заден десен калник на стойност 150.00лв; преден капак на стойност 180.00лв и стойност на камера за всеки детайл в размер на 30.00лв, или общо за девет елемента - сума в размер на 270.00лв

На сутринта след инцидента пострадалият видял пораженията по автомобила си и след ден подал жалба до VІ-то РУ Пловдив (л.17, ДСП), в която споделил и подозренията си към подсъдимата, възникнали от прегледани от него видеозаписи от охранителните камери към паркинга пред блока ( л.24 и 25, ДСП) .

На 25.07.2022г. подсъдимата била призована и се явила в VІ-то РУ Пловдив при свидетелите пол.С. и пол.М., пред които признала, че тя е надраскала автомобила на Г., предавайки дори ползваното средство - счупен секретен ключ ( протокол на л.19 и сл., ДСП).

Още с подаване на жалбата било образувано ДСП, по което Н. била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, за каквото сега е предадена и на съд.

Категорично и декларативно чрез дадените си обяснения тя не се признава за виновна. Твърди, че на посочената дата, в ранните часове на деня, действително излязла с кучето пред блока и се разходили, но не е драскала по автомобила на пострадалия.

Тези й твърдения се подкрепят от заявеното от св. М.. Последният е дългогодишен неин съжител, който твърди, че я придружавал при процесната нощна разходка с кучето, по време на която Н. дори не приближавала автомобил.

Опит за подкрепа на защитната теза са и показанията на св. Д., но тяхната неубедителност е толкова силна и директна, че дори не се нуждаят от опровергаване с други доказателствени средства: „ Там си пия кафето, на „П.“10, ... поС.но съм там... познавам подсъдимата и тя не е направила нищо. Не съм я виждал на 20.07.22г. между 3-4ч. Тя не е направила нищо ....Не мога да отговора на въпроса защо изключвам, че тя е надраскала.... „.

Що се отнася до заявеното от М. и подсъдимата, то се опровергава на първо място от противоречие в твърденията им досежно разходката с кучето през инкриминирания времеви интервал. М. аргументира категоричността си ( л. 58,НОХД ) , че Н. „ тя не е доближавала автомобила“ - „ защото отивали до аптеката и после към магазина за хранителни стоки“, в който обаче Н. отрича посещение ( л. 60, НОХД- „ не съм ходила до хранителния магазин , в другата посока бяхме - до аптеката“ ).

2

Освен това, на видеозаписите от двете охранителни камери въобще не се вижда присъствие на мъж около жената с куче, която обикаля , вкл. около паркиран автомобил.

Вярно е, че тези записи поради ниското качество на възпроизвеждане на реалистично изображение не са позволили безусловност на експертното изследване за видео-идентификационно разпознаване ( л.38, ДСП „ заснетото лице от женски пол вероятно е Р. Н.). Безспорността относно авторството на инкриминираното деяние, илюстрирано и от двата записа ( л.

24,25, ДСП и л.49, гърба, НОХД) обаче следва от комплекс косвени доказателствени средства като единствено възможен и изключващ всякакво съмнение извод.

Вярно е, както настоява защитникът, че никой от разпитаните свидетели не е видял причиняването на безспорните по вид и равностойност повреди по автомобила на пострадалия. Той, както и съседите П. и Ш. са възприели резултата по самия автомобил (л.10 и сл., ДСП) или са узнали от Г. за него ( св.Т.). Вярно е също, че всички те са имали подозрение спрямо подсъдимата за повредите по автомобила на Г.. Подозренията били породени от влошените им отношения с подсъдимата заради отказа й да плаща битови такси за общите части на сградата, а също и поради възприетото от прегледаните видеозаписи, в които я разпознали като лицето, което обикаля в съмнителна близост до процесния автомобил и се застоява над капак му, където безспорно на сутринта е бил издран надписът „боклук“.

Точно тези обстоятелства от записа са впечатлили и полицая, извършвал проверка по жалбата на пострадалия. Св. М. ( л. 48, НОХД) дава твърде детайлни и обосновани относно изводите си показания. Той и колегата му С. ( л. 47, НОХД) са изслушали подсъдимата по жалбата. Пред тях тя директно признала съпричастността си към надраскания автомобил. Но освен, че направила тези, наистина, предпроцесни самопризнания, сама предала ключа, заявявайки че го е ползвала като средство ( л. 19, ДСП). При това признание и действие е без значение липсата на категоричност в заключението от техническото изследване за връзка между предадения ключ като увреждащ предмет и увредения с него автомобил ( л. 48, ДСП).

Освен това, М. с конкретни и логични факти защитава съвсем аргументирано своето заключение, че именно подсъдимата е причинила процесните повреди по автомобила на Г.: лицето от женски пол на записите разхожда куче, а е безспорно, че тогава подсъдимата разходила кучето си, което, при това, свидетелят ( с хоби - ловец) познавал, тъй като многократно го бил виждал с подсъдимата в района; прическата й винаги била -вързана на „конска опашка“ коса, такава е и на записа ( виж и на л. 32-34, ДСП).

Впрочем, такава бе на всяко от съдебните заседания и е такава дори на снимката към личните й данни, видно от разпечатката на л. 30, ДСП - от АИС“ Български документи за самоличност“.

Компилацията на констатираните горе факти, в тяхната взаимовръзка и 3 насоченост, обосновава единствено възможния извод за авторството и вината на подсъдимото лице. Възраженията на защитата, по същество и на база на теоретичната формула за доказване с косвени доказателства, са напълно голословни и необосновани и то не толкова поради изолирането на определени доказателствени източници, колкото поради неизменната и предопределяща горния единствен извод за връзка помежду им и с главния факт. Защото, наистина, фактът - косвено доказателство, взет сам по себе си не може да даде информация за главния факт /предмета на доказване, но служи за установяване на друг факт, свързан с главния и съставлява неизменна част от консолидираната доказателствена съвкупност, изградена като система от неразривно свързани и взаимнообусловими елементи, върху която се базира единствено възможният извод за авторството и виновността.

Така бе постановена осъдителна присъда - при наличие на достатъчно косвени доказателства, които в своята взаимовръзка обосноват единствено възможния и изключващ всякакво съмнение извод, че подсъдимата е надраскала автомобила на пострадалия по начина, представен с фотосите към фотоалбума на л. 10, ДСП. Това директно води до извод за лъжесвидетелстване на М. (евентуално на Д., доколкото в неговия разказ отрицанието за авторството е субективен извод ).

Безспорно доказан е фактът, че именно подсъдимата е лицето, причинило процесното повреждане на автомобила чрез надраскване на боята по дължина и по начин, засегнал екстериора му по отношение на естетиката.

Конкретните по вид и степен увреждания са експертно остойностени ( л. 40 и сл.ДСП) общо 1650.00лв., от които : преден ляв калник на стойност 150.00лв; преден десен калник на стойност 150.00лв; предна лява врата на стойност 150.00лв; предна дясна врата на стойност 150.00лв; задна лява врата на стойност 150.00лв; задна дясна врата на стойност 150.00лв; заден ляв калник на стойност 150.00; заден десен калник на стойност 150.00лв; преден капак на стойност 180.00лв и стойност на камера за всеки детайл в размер на 30.00лв, или общо за девет елемента - сума в размер на 270.00лв Подсъдимата е действал напълно преднамерено и съзнателно.

Съзнавала е противоправния характер на деянието си. Надписът на капака „боклук“ доказва не само мотива ( подозиран и от съседите) , но и съзнанието, че с причиняването на всички увреждания по автомобила отмъщава - деецът наказва пострадалия и така поправя несправедливостта, която счита, че е проявена спрямо него . Подсъдимата е действала през нощта, за да изключи възможността да бъде разкрита. Предвиждала и е целяла настъпването на обществено-опасните последици. Като средство за увреждането съзнателно е ползвала остър предмет - секретен ключ, с който е повредите по автомобила(л. 23 и л. 50, ДСП).

Предвид горното, Съдът призна подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение.

При отмерване на наказанието има предвид данните за личността й, 4 представени със справката за съдимост и данните по делото. Съдебният статус е необременен - л.95, ДСП, което превръща настоящото деяние в несъмнено инцидентна проява ( в предходните случаи на надраскани автомобили на съседите няма доказателства за нейна съпричастност) . Наред с това и стойността на предмета на престъплението е малко над двукратния размер на установената за страната минимална работна заплата ( 710 лв. за 2022 г., с ПМС № 37/24.03.2022 г. ). Тези обстоятелства се отразяват на характеристиката на престъпното деяние, правейки го различно при съпоставка с други престъпления от този вид. Освен това, в случая и поради тази специфика на деянието и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършителя се явява несъразмерно тежко и налагането му би довело до нарушаване на принципа на справедливостта. За да бъде спазен същия и да може наказанието да се яви, от една страна -справедливо възмездие за извършеното престъпно деяние и едновременно с това - да обезпечи очаквания за постигане на целените промени в съзнанието на дееца и постигане на целеното обществено въздействие, Съдът наложи на основание чл. 55, ал.1, т.2 б.Б от НК пробация,при следните мерки за контрол и въздействие по чл. 42, ал.2, т.1 и 2 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес с честотата на явяване и подписване два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.