Решение № 12335 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12335 гр. С., 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110102679 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 30316/02.02.2026 г., с която от името на Топлофикация С. ЕАД, ЕИК 831609046 против наследниците на Г. А. Н., ЕГН ********** и Я. А. /идентично с Я. А. Т. с ЕГН:

**********/ са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е молба вх. № 43802/11.02.2026 г., подадена от името на Топлофикация С. ЕАД, в изпълнение на указанията на съда, дадени му с разпореждане № 15424/02.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2679/2026 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, с която ищецът е посочил като ответници по делото М. Н. Н., с ЕГН: **********; Я. А.,идентично с Я. А. Т. с ЕГН:

**********, като е направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 360,21 евро, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. С., ул. Б. № 22, вх. 1, ет. 1, абонатен номер за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.02.2026 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 57,00 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 08.01.2026 г. върху 1 главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 52,98 евро, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. С., ул. Б.

№ 22, вх. 1, ет. 1, абонатен номер за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.02.2026 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 11,35 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2023 г. – 08.01.2026 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

От М. Н. Н., с ЕГН: ********** се претендират ½ част от горепосочените суми.

От Я. А.,идентично с Я. А. Т. с ЕГН: ********** се претендират ½ част от горепосочените суми.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД твърди, че ответниците /респективно техен наследодател/ са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис” ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.

140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответниците /респективно техен наследодател/ са използвали доставЯ. топлинна енергия и не са погасили задължението си в уговорения срок, поради което са изпаднали и в забава по отношение на последното и дължи лихва за тази си забава.

Незаплатено останало и задължение за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, както и акцесорно вземане за лихва за забава върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли, за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответниците 2 да заплатят разделно в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 360,21 евро, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. С., ул. Б.

№ 22, вх. 1, ет. 1, абонатен номер за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.02.2026 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 57,00 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 08.01.2026 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 52,98 евро, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. С., ул. Б. № 22, вх. 1, ет. 1, абонатен номер за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.02.2026 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 11,35 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2023 г. – 08.01.2026 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

От М. Н. Н., с ЕГН: ********** се претендират ½ част от горепосочените суми.

От Я. А., идентично с Я. А. Т. с ЕГН: ********** се претендират ½ част от горепосочените суми.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответниците в производството, с който се оспорват предявените искове.

Оспорва се съдържанието и констатациите на приложените към исковата молба писмени доказателства. Оспорва се наличието на облигационна връзка, която да е съществувало между страните през процесния период, с предмет продажба и доставка на топлинна енергия. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава.

Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.

Моли се, за отхвърляне на предявените срещу ответниците искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за 3 установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия; обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период; че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, които обстоятелства не са спорни в производството.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания от ответника.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по 4 договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са 5 и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.