Определение № 320 от 11.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Пловдив, 11.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Антония К. Роглева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно частно търговско дело № 20265001000392 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от Гражданско-процесуалния кодекс.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от пълномощника на молителя в първоинстанционното производство „Лайт констракшън“ ООД с вх. № 20549/02.06.2026 год., с която се обжалва определение рег. № 692/13.05.2026 год., постановено по ч.т.д. № 754/2025 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на „Лайт констракшън“ ООД за изменение на определение рег. № 225/11.02.2026 год. в частта за разноските.

Поради изложените в жалбата съображения се настоява обжалваното определение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което бъде отхвърлено искането на „Крисбилд груп“ ЕООД за присъждане на разноски в производството.

Препис от молбата е връчен на ответното дружество „Крисбилд груп“ ЕООД на 15.07.2026 год. В указания му едноседмичен срок, изтекъл на 22.07.2026 год., а и до настоящия момент не е постъпил отговор на частната жалба.

По така постъпилата жалба Апелативен съд - Пловдив намира следното:

По допустимостта:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна - молител в 1 първоинстанционното обезпечително производство срещу подлежащ на обжалване според изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 ГПК съдебен акт, при наличие на правен интерес. Подадена е в рамките на законовия едноседмичен срок от връчването на оспореното определение. Подписана е от пълномощник с надлежна представителна власт. Внесена е дължимата за производството държавна такса. Първоинстанционният съд надлежно е администрирал жалбата. Поради това частната жалба подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Производството по ч.т.д. № 754/2025 год. по описа на ОС – Пловдив е било образувано въз основа на молба вх. № 44240/17.12.2026 год., подадена от „Лайт констракшън“ ЕООД, с която е поискано да бъде допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск за присъждане на парична сума, дължима по търговска сделка, който молителят ще предяви против „Крисбилд груп“ ЕООД, чрез налагане на запор върху банковите сметки на бъдещия ответник в „БАКБ“ АД до размер на сумата 100751,87 лв.

С определение рег. № 1804/17.02.2025 год. на ОС – Пловдив молбата е уважена – допуснато е обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в „БАКБ“ АД, при условие, че бъде внесена парична гаранция в размер на 10075,19 лв. Определен е едномесечен срок за предявяването на бъдещия иск.

Молителят е внесъл определената от съда гаранция и на 23.12.2025 год. е издадена обезпечителна заповед, получена на 29.12.2025 год.

Въз основа на обезпечителната заповед е образувано изп. дело № 260/2025 год. на ЧСИ рег. № ***. На 29.12.2025 год. по изпълнителното дело е изпратено съобщение до длъжника за налагането на запор, като е уведомен за възможността да обжалва определението на съда, с което е допуснато обезпечението.

След връчването на запорното съобщение, на 06.01.2026 год. длъжникът е упълномощил адвокат, който да го представлява по делото, по което е допуснато обезпечението. От пълномощника е постъпила писмена молба от 06.01.2026 год., с която е посочил кантората на адвоката като съдебен адрес за връчване на книжа до „Крисбилд груп“ ЕООД. От отбелязванията върху вътрешната страна на корицата на делото е видно, че упълномощеният адвокат Д. е проучвал делото на 06.01.2026 год., а впоследствие и на 15.01., на 20.01.2026 год., на 04.02.2026 год.

На 26.01.2026 год., след изтичането на едномесечния срок за предявяване на бъдещия иск, молителят „Лайт констракшън“ ЕООД е подал молба вх. № 2891, с която е уведомил съда, че след снабдяването му с обезпечителната заповед и налагането на запор върху сметките на ответника в 2

„БАКБ“ АД се е установило, че лицето не е клиент на банката. Поради това е поискано допуснатото обезпечение за бъде отменено, издадената обезпечителна заповед за бъде обезсилена и да бъде постановено връщане на внесената от молителя паричната гаранция. Съдът е постановил на основание чл. 403, ал. 2 ГПК препис от молбата да се връчи на насрещната страна, с указание, че в едноседмичен срок може да подаде възражение срещу връщането на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди.

На 10.02.2026 год. е постъпила молба от „Крисбилд груп“ ЕООД, представлявано от упълномощения на 06.01.2026 год. адв. Д., в която е акцентирано е, че бъдещият иск не е предявен своевременно и са налице основанията по чл. 390, ал. 3 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение, като е отправено искане в тази насока. Представен е договор за правна защита и съдействие от 06.01.2026 год., по силата на който във връзка с представителството по ч.т.д. № 754/2025 год. е договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро.

На 11.02.2026 год. е постъпила нова молба от ответника, в която е изразено становище по молбата на молителя с вх. № 2891 – посочено е, че ответникът не възразява срещу поисканата отмяна на обезпечението и възстановяване на внесената гаранция. Но тъй като предприетите от молителя действия по допускане на обезпечение и образуване на изпълнително дело наложили ответникът за ползва адвокатска защита – правна консултация, няколко справки и депозиране на молби, е поискано в полза на ответника да се присъдят разноските, които е направил, за процесуално представителство.

С определение рег. № 225/11.02.2026 год. съдът е отменил допуснатото с определение рег. № 1804/17.12.2025 год. обезпечение, освободил е внесената от молителя гаранция и е уважил молбата на ответника за присъждане на разноски, като е осъдил „Лайт констракшън“ ООД да заплати на „Крисбилд Груп“ ЕООД сумата 500 евро разноски.

От страна на „Лайт констракшън“ ООД е постъпила молба, първоначално наименована „частна жалба“, с която е поискано изменение на определението в частта за разноските, като се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на разноски. Развити са съображения, основани на т. 5 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС за едностранния характер на обезпечителното производство и за това, че същото не е придобило двустранен състезателен характер; за неприложимост на нормата на чл. 81 ГПК; за това, че първоинстанционният съд не е осигурил възможност на молителя да изрази становище по искането на насрещната страна за присъждане на разноски и да упражни правото си на защита; за това, че отмяната на обезпечението е станало по молба на молителя с оглед избраната 3 неподходяща обезпечителна мярка, а ответникът не е предприел собствени действия по отмяна на обезпечението; за това, че предназначението на производството по възстановяване на гаранция е ответникът да подаде възражения против освобождаването й, тъй като са му нанесени вреди, а в случая ответникът не е претърпял такива, а подаването на възражението в процесния случай не е изисквало запознаване с обезпечителното и изпълнителното производство.

С оспорваното в настоящото производство определение рег. № 692/13.05.2026 год., постановено в производство по чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на „Лайт констракшън“ ООД за изменение на определение рег. № 225/11.02.2026 год. в частта за разноските. За да постанови определението си в този смисъл, първоинстанционният съд е отчел съдържанието на посоченото тълкувателно решение, според което отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което спорът се разглежда по същество и съобразно неговия изход, но е приел, че то е неприложимо в случая, тъй като разглежда хипотеза, при която исков процес се развива. А в случая бъдещият иск не е предявен и не съществува възможност сторените от ответника разноски да бъдат възмездени в бъдещ исков процес. Съдебният състав не е споделил тезата на молителя, че разноските в обезпечителното производство би следвало да се претендират от ответника в отделен исков процес за вреди. По отношение на нуждата на ответника да ангажира процесуален представител е отчетено, че от ответника са извършени процесуални действия, като изготвяне и подаване на становище по чл. 403, ал.

2 ГПК и след като ответникът е преценил, че следва да ангажира адвокатска защита и е направил разноски в тази насока, следва да бъде възмезден за тях.

Апелативен съд – Пловдив споделя становището, изразено в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Действително, според мотивите по т. 5 от на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, на които се позовава частният жалбоподател, обезпечителният процес се развива едностранно до реализиране на правото на ответника да обжалва предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението; производството придобива състезателен характер едва при упражняване на инстанционен контрол за законосъобразност на акта на съда; поради това нормата на чл. 81 ГПК е неприложима спрямо обезпечителното производство, а отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество съобразно неговия изход.

В случая обаче обезпечителното производство не е протекло по обичайния начин, разгледан от ВКС в посоченото тълкувателно решение, тъй 4 като до завеждането на исков процес не се е стигнало. В указания на молителя едномесечен срок за предявяването на бъдещия иск такъв не е предявен, а е поискана отмяна на обезпечението. Обезпечението е отменено на две фактически основания – както предвид непредявяването на бъдещия иск в указания срок, който е изтекъл на 17.01.2026 год., така и поради постъпилата молба на молителя, с която се е отказал от допуснатото в негова полза обезпечение. Но междувременно въз основа на обезпечителната заповед е образувано изпълнително производство; на ответника несъмнено е връчено запорно съобщение – той сам представя препис от него по делото. Със запорното съобщение му е указано правото да обжалва определението за допускане на обезпечение. От момента на връчването на запорното съобщение е възникнало правото на ответника да обжалва определението за допускане на обезпечение, а обезпечителното производство е трансформирано от едностранно в двустранно, спорно. При наличие на правен интерес ответникът е ангажирал адвокатска защита, като е възложил на упълномощения адвокат да се запознае както с обезпечителното, така и с изпълнителното производство. Дали е било необходимо да се обжалва определението е въпрос на правна преценка, която ответникът е преценил, че не може да направи сам. Впоследствие, овластеният адвокат е изразил становище пред съда по обезпечението по искането за възстановяване на внесената гаранция. С определението за отмяна на обезпечението и възстановяване на гаранцията се слага край на обезпечителното производство.

В този случай нормата на чл. 81 ГПК е приложима, тъй като исков процес, който ще сложи край на материално-правния спор между страните за съществуването на обезпеченото вземане, не се е развил.

В обезпечителното производство ответникът е направил разноски и своевременно ги е поискал. Факт е, че на молителя не е предоставена възможност да възрази срещу искането за присъждане на разноски. Но тази възможност му е предоставена в производството по чл. 248 ГПК. Следва да се акцентира, че срещу размера на претендираните от ответника разноски не е заявено възражение от молителя за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК нито в молбата за изменение на определението в частта за разноските, нито в настоящата жалба.

Поради това обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е постановил отказ да измени определение рег. № 225/11.02.2026 год. в частта за разноските, като остави без уважение искането на ответника за присъждане на разноските му за адвокатско възнаграждение.

Ето защо жалбата срещу съдебния акт, който е правилен и законосъобразен, следва да бъде оставена без уважение.