Решение № 30 от 30.01.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1411/2024
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 30.01.2025
- В сила
- 20.02.2025
- Състав
- Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 7, ал. 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- § 1, т. 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 3, ал. 1, т. 11 · Закон за регистър БУЛСТАТ
- чл. 114а · Кодекс на труда
- чл. 114а, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.28 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- §1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Пазарджик, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220201411 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗП В.М.К., ЕИК: 178598265, адрес: с. Ю., обл.
Пазарджик, ул. „44-та“ № 4 против наказателно постановление № 13-2400452 от 30.09.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 1500 лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП, включително и в писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага доводи в тази насока и иска потвърждаване на постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави 1 възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Районният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
ЗП В.М.К. е санкционирана за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, на 19.06.2024 г. при извършена проверка в обект за отглеждане на картофи - нива, намираща се в местността „Ш.о.“, ЕКАТТЕ 86074, землището на с. Ю., не е уредила като трудови отношенията при предоставяне на работна сила и не е сключила трудов договор в писмена форма с лицето Ж.А.Т. с ЕГН: **********.
По време на осъществената на 19.06.2024 г. около 10,18 часа проверка в гореописания обект от инспектори при ДИТ – Пазарджик, сред които и свид.
Г. М., забелязали че няколко лица събират картофи в нивата. Сред тях била и Ж.Т.. Те заявили, че работят за ЗП. На място бил и свид.Т.К., който потвърдил, че живее със ЗП на съпружески начала и че лицата работят за тях.
Жалбоподателката също била на мястото на проверката, като управлявала бус, с който се транспортирали работниците до нивата. На място в хода на проверката инспекторите на ДИТ изготвили списък на работниците, съдържащ имената им, ЕГН, вида на извършваната работа – събиране на картофи, уговореното дневно възнаграждение, работно време и време за почивка. Всеки от работниците се подписал срещу информацията, попълнена за него. За Ж.Т. било отразен трудово възнаграждение (надник) от 50 лева, работно време – от 06 -10 ч., почивка 1/2 ч. Жалбоподателката също потвърдила, че лицата работят за нея.
На 19.06.2024 г. в 12,35 ч. жалбоподателката се явила в ДИТ Пазарджик, където представила еднодневни трудови договори, вкл. и за Ж.Т..
Регистрираните образци на договори ЗП е получил на 20.06.2024 г. в 16,20 ч.
Като приели, че ЗП В.К. е извършила нарушение на трудовото законодателство, инспекторите на ДИТ съставили срещу нея АУАН за лицата, заварени да полагат труд. Въз основа на съставения АУАН от свид. М., касаещ полагания труд от Ж.Т. било издадено и процесното НП.
2
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в показанията на свидетелите Г. М. и Т.К..
Показанията на свид. Г. М. съдът кредитира изцяло като ясни, категорични, безпротиворечиви и кореспонидращи с останалите доказателства по делото. Те са дадени от лице, което реално не е заинтересовано от изхода на делото. На първо място в показанията си свид. М. заяви, че в разговор в деня на проверката лицата са заявили ясно при кого работят, кой колко получава като възнаграждение и работното им време, с посочената почивка. Именно заявено лично от лицата е било отразено в съставения от служителите на ДИТ списък, в който лицата са се подписали и са потвърдили информацията, съдържаща се в него. Изложеното в списъка по същество е било потвърдено и от жалбоподателката, както в деня на проверката, така и по-късно с представянето в ДИТ Пазарджик на еднодневен трудов договор с лицето Ж.Т.. Изложеното в съдебно заседание от актосъставителя – свид.М. по отношение на съставомерните признаци на извършеното нарушение се подкрепя и от показанията на свид. Т.К., който потвърди че Ж.Т. е полагала труд и е събирала картофи за ЗП в деня на проверката, за което е получила възнаграждение. Също така свид.К. потвърди, че заварените да работят на нивата лица към момента на проверката не са имали трудови договори, като изложи твърдения, че причината за това била, че ЗП на 22.05.2024 год. е претърпяла операция на крака и поради това не е могла да отиде в ДИТ – Пазарджик, за да ги заяви.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законовия 14 – дневен срок, от лице с правен интерес да инициира производството и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
При извършена служебна проверка съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им закон.
Според легалната дефиниция по § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП, „Земеделски 3 производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция.
Вписването в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП няма за последица възникването на нов правен субект. Според чл. 3, ал. 1, т. 11 от Закона за регистър БУЛСТАТ, в регистъра се вписват други физически лица осигурители, а според чл. 4, ал. 1 от ЗРБУЛСТАТ, агенцията по вписванията определя уникален единен идентификационен код /ЕИК/, задължителен за лицата по чл. 3, наречен „код по БУЛСТАТ“.
В настоящия случай правилно в обжалваното НП лицето В.М.К. е определено с качеството си на земеделски производител и „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и е отразен именно ЕИК на ЗП, а не ЕГН на физическото лице, доколкото последното не е страна по трудовото правоотношение с работника Ж.А.Т.. Съответно правилно е определен видът на наложената санкция - глоба, а не имуществена санкция, каквато се налага на юридически лица или еднолични търговци, каквото качество жалбоподателката не притежава.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.
Следва да се отбележи, че договорите по чл. 114а от КТ са регламентирани от законодателя именно да уредят краткотрайна сезонна работа, каквато е и събирането на картофи. Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ пред Инспекцията по труда трудовият договор по чл. 2 се сключва между работник и работодател - регистриран земеделски стопанин, като се подписва преди постъпване на работа в два екземпляра - по един за всяка страна.
В случая безспорно е установено полагането на труд преди сключването на писмен трудов договор. Ирелевантно е дали лицето Ж.Т. е престирала труд – събирала картофи от самия ден на проверката /в какъвто смисъл показания даде свид.К./ или от преди това. Без значение за доказване на нарушението е дали се касае за един, или няколко работни дни, доколкото е установено 4 полагането на труд преди сключването на писмен трудов договор.
Изискването е договорът да е сключен преди започването на работа, а не след нейното приключване или когато дойде проверка от контролните органи.
При тези данни съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна на работодателя ЗП В.М.К. на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. Положеният в полза на земеделския производител труд е бил при параметри, характерни за трудовите правоотношения: място на работа, длъжност, трудово възнаграждение, работно време и почивки.
Законодателят е категоричен в разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Самият ЗП в деня на проверката пред инспекторите на ДИТ не само не е отрекъл, но дори е потвърдил, че лицата работят за него, а самите работници, между които и Ж.Т. са изложили пред проверяващите в нейно присъствие, че получават трудово възнаграждение за работата си.
Налице са характеристиките на трудово правоотношение – договорено възнаграждение на ден, работно място, работата, която извършва лицето, с посочено работно време и почивки. По делото безспорно се установи, че Ж.Т. е престирала труд в полза на жалбоподателката в качеството й на ЗП, а съгласно закона и еднопосочната и безпротиворечива съдебна практика, тогава винаги се приема, че е налице трудово правоотношение.
На следващо място е важно за делото в чия полза е престиран този труд.
В конкретния случай по безспорен начин е установено, че нивата се обработва от жалбоподателката в качеството на ЗП. Ето защо за съда е безспорно установено от събраните доказателства, че „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ се явява именно жалбоподателката в качеството на ЗП. Именно в полза на жалбоподателката като ЗП е полаганият труд. Без значение се явява и обстоятелството, че еднодневните трудови договори са закупени в деня на проверката, защото това е станало след и по повод същата, а освен това и подобно обстоятелство е също доказателство, че към момента на проверката лицата са полагали труд без сключени трудови договори. Обстоятелството, че преди месец ЗП В.К. е претърпяла операция не е оневиняващо, тъй като договорите могат да бъдат закупени и от друго лице, а освен това в деня на проверката Кацарова е била на място и е управлявала бус, с който са били 5 транспортирани работниците, за което очевидно здравословното й състояние не е било пречка.
Възраженията на процесуалния представител на жалбоподателката за маловажност на случая не се споделят от съда. Неслучайно законодателят е предвидил състави за всяко отделно нарушение, което би могло да възникне при създаване на трудово правоотношение. При нарушаване на правилата за създаване на такова правоотношение се ощетява както работникът/служителят, като не му се плаща реално възнаграждение и не е осигурен по надлежния ред, така и фиска със съответните данъци и осигуровки. Именно защото с тези действия на работодателя се накърняват особено значими обществени отношения законодателят е определил завишени санкции за тяхното регулиране. Поради това е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажност на случая. Още повече, че след като самият законодател изрично е предвидил в чл.415в, ал.2 от КТ, че нарушенията на чл.62, ал.1 от КТ не са маловажни, то за съда не остава възможност да намаля размера на наложената глоба под минимума, нито да приложи чл.28 от ЗАНН и да я отмени изцяло. Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В тази смисъл практиката на районните и административните съдилища е константна.
Отчитайки спецификата на конкретното нарушение и законодателното решение за изключване възможността за същото да се прилага разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съдът стича, че на още по - голямо основание не са налице предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК. Предвид обстоятелството, че подобен тип нарушения са често срещани при извършването на сезонна работа, то те следва да бъдат и адекватно санкционирани.