Протокол № 1406 от 09.10.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1406 гр. Варна, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20243100100765 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Ищецът П. К. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ж. К., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призован.

Представлява се от прокурор Д.К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Прокурор К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. К.: Поддържам исковата молба и молбата, която съм подала на 03.10.2024 г., която е уточняваща във връзка с направените възражения от насрещната страна. Въвели сме твърдения във връзка с влошеното здравословно състояние на ищеца.

Оспорваме отговора.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 24549/03.10.2024 г., депозирана от процесуалния представител на ищеца П. Г., с която по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК е направено допълнение на исковата молба във връзка с твърденията на ответната страна, че вредите не надвишават по интензитет и обем обичайните в подобни случаи, както следва:

Поддържа се, че в резултат на воденото наказателно производство при ищеца са 1 установени следните заболявания, довели до влошаване на здравословното му състояние, както следва: хипертонично сърце без застойна дейност, сърдечна недостатъчност, други видове стенокардия, неинсулиновозависим диабет, дорзалгия, глаукома, исхемична болест на сърцето – нестабилна ангина пекторис, артериална хипертония, гастроезофагеална рефлуксна болест.

Във връзка с така заявените вреди са направени доказателствени искания за събиране на писмени документи, приложени към молбата, както и за допускане на комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза и съдебномедицинска, чието заключение следва да се изслуша след Комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза, със задачи, поставени в молбата.

Връчва препис от молбата на процесуалния представител на ответника.

Адв. К.: Заявяваме тези вреди с уточняващата молба, а не в исковата, тъй като симптоматиката на същите е била настъпила за част от заболяванията, но диагностиката на част от заболяванията е извършена след подаване на исковата молба. Считаме, че неговото здравословно състояние води до същите болки и страдания, които са посочени в исковата молба. Интензитетът на същите, а и така или иначе неимуществените вреди нямат различен характер, те все са болки и страдания.

Прокурор К.: Поддържам депозирания отговор. Оспорвам изцяло исковата молба.

Това, което виждам в докладваната молба е, че повечето от медицинската документация е съставена през 2024 г., а тези, които са с по- стар период от време касаят хипертония на сърцето и образна диагностика на бял дроб. Видях един протокол, който единствено сочи, че се е консултирал с психолог.

Имам едно възражение по доклада. Приели сте в доклада, че отговора на исковата молба е извън срока. Мога да представя заверено копие от призовката, когато е връчена на Върховна касационна прокуратура. Видно от същата е, че е връчена на 22.05.2024 г.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в молбата на адв. К. е посочено, че съда е допуснал техническа грешка в изготвения проект за доклад, посочвайки, че е отменена оправдателната присъда при първото разглеждане на делото, а всъщност при първото разглеждане на делото, постановената присъда е осъдителна.

Адв. К.: Моля доклада да бъде допълнен с твърденията в молбата ни. Възражения извън тази техническа грешка нямам.

2

Прокурор К.: Да се приеме доклада.

СЪДЪТ като съобрази изявлението на процесуалните представители на страните, намира, че следва да обяви за окончателен изготвения проект за доклад с допълнението, което е направено в Молба с вх. № 24549/03.10.2024 г. от процесуалния представител на ищеца, както и да разпредели доказателствената тежест, като укаже на ищеца, на осн. чл.

146, ал. 1, т.5, че следва да докаже, че в резултат на воденото наказателно производство са установени посочените в молбата заболявания, съответно ответникът своите възражения, от които черпи изгодни последици.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА изготвения проект за доклад и на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по предявен от П. Г. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 52/2011г. по описа на ОД на МВР Варна за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда № 260089/01.04.2021г. по НОХД № 495/2020г. описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Предявен е иск от П. Г. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3, предл. 1 ЗОДОВ.

Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на член 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, разследващите органи, прокуратурата, съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, в случаите, когато лицето е оправдано.

В обстоятелствената й част, ищецът П. Г. излага, че е бил привлечен на 11.02.2011 г. в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.

26, ал. 1 НК по ДП № 52/2011г. по описа на ОД на МВР Варна, което обвинение в досъдебното производство е изменено досежно формата на участие на обвиняемия и е преквалифицирано по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В деня на привличането си, е задържан за срок до 72 часа по ЗМВР за вземане на мярка за неотклонение. Считано от 14.02.2011г. спрямо него е взета най-тежката мярка за процесуална принуда – задържане под страна по ЧНД № 797/2011г. по описа на ВРС.

Към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е на 36 – годишна възраст и 3 е упражнявал дейност като банков посредник.

Твърди се, че в рамките на образуваното досъдебно производство, спрямо обвиняемия са взети мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, както следва: „задържане под стража“ от 14.02.2011г. до 29.04.2011г.; „домашен арест“, считано от 29.04.2011г. до 10.08.2011г.; парична гаранция, определена му, считано от 10.08.2011г., която е отменена на 19.03.2013г.; забрана за напускане на пределите на РБ.

Считано от 09.12.2013г. е имал качество на подсъдим по НОХД № 6509/2013г. по описа на Районен съд – Варна по внесен обвинителен акт за извършено тежко умишлено престъпление. Съдебното производство е прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения.

След отстраняването им, е образувано НОХД № 221/2014г. на ВРС, което е приключило с присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен.

По реда на инстанционния контрол, оправдателната присъда е отменена, а делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане на делото е постановена оправдателна присъда по НОХД № 495/2020г. на ВРС, влязла в законна сила на 17.04.2021г.

Поддържа се, че за времето от привличането му като обвиняем – 11.02.2011г. до влизане в сила на оправдателната присъда – 17.04.2021г., са изминали 10 години, 2 месеца и 6 дни. Посоченият срок е изключително дълъг и неразумен, през който период П. Г. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснения още в следствения арест, поради необходимостта от контактуване с други криминално проявени лица, задържани за тежки умишлени престъпления, продължили през целия период на наказателното му преследване, срам, страх, стрес, висока тревожност, силна мигрена през определена част от денонощието, разстройство на съня, съпроводено от изпускане на урина, усещане за нереалност, безсилие и безпомощност от невъзможността да общува с близките си и да ги издържа, усещане за безперспективност, поради накърняване на доверието, авторитета и доброто му име в обществото, както и социална изолация.

Твърди се още, че в резултат на воденото наказателно производство при ищеца са установени следните заболявания, довели до влошаване на здравословното му състояние, както следва: хипертонично сърце без застойна дейност, сърдечна недостатъчност, други видове стенокардия, неинсулиновозависим диабет, дорзалгия, глаукома, исхемична болест на сърцето – нестабилна ангина пекторис, артериална хипертония, гастроезофагеална рефлуксна болест.

Трудно овладяваните негативно емоции са причинили на ищеца тежка психическа травма, симптомите на която са актуални и към настоящия момент, наложили провеждане на психотерапия и прием на медикаменти.

След отмяната на мерките за процесуална принуда – задържане под стража и домашен арест, ищецът е изпитал затруднения при намирането на работа. В крайна сметка бил принуден да полага труд като снабдител в закусвалня, но без трудов договор, тъй като 4 репутацията му е била опетнена в сферата, в която е упражнявал търговска дейност и поради шумно отразените в публичното пространство обстоятелства около задържането му.

Едва през 2014г., ищецът започнал работа в международна компания, в която работи и към настоящия момент, която е изисквала пътувания в чужбина, като за осъществяване им, е искал многократно разрешения от съда.

В хода на наказателното производство по молба на Прокуратурата на РБ е допуснато обезпечение в полза на „БАНКА ДСК“ АД, която е заявила намерението си да се конституира като граждански ищеца, в резултат на което са наложени запори на дружествени дялове и възбрани върху недвижими имоти по ч.гр.д. № 58/2012г. на ВОС, които са отменени с акт от 24.11.2012г. Допуснатите обезпечителни мерки за период от 10 години, са причинили у ищеца страх, че осъждането му за повдигнатото му обвинение, ще лиши него и семейството му от дом.

Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на осъдителната претенция в заявения размер.

Извън срока по чл. 131 ГПК, започнал да тече на 20.05.2024г., е постъпил на 21.06.2024г. писмен отговор от Прокуратурата на РБ, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Настоява се за неговото отхвърляне.

Поддържа се, че сочените вреди са недоказани и не се намират в причинно – следствена връзка с повдигнатото обвинение. Делото се е отличавало с правна и фактическа сложност, поради което срокът на проведеното разследване в досъдебната фаза, следва да се счита за разумен. За продължителността на разглеждане на делото в съдебната фаза на процеса, ответникът не следва да отговаря. Взетата мярка за неотклонение – задържане под стража е ограничила в минимална степен гражданските му права.

Разгласяването на информация в средствата за масово осведомяване не е резултат от поведението на Прокуратурата на РБ, поради което, ако вреди са търпени, то ответникът не отговаря за тях.

ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: повдигнато обвинение за извършване на престъпление, приключило с постановление за оправдателна присъда, претърпените неимуществени вреди, техния размер, както и причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи /факта на деянието/.

В тежест на ответника е да установи своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

5

УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърденията си, че воденото наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, е причинило на ищеца тежка психическа травма, симптомите на която са актуални и към настоящия момент, наложила провеждане на психотерапия и прием на медикаменти.