Определение № 711 от 11.10.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 711 гр. Шумен, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500429 по описа за 2024 година

Производство по чл. 418, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №11394/23.76.2024 г. от "Юробанк България" АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.... №260, представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокурист М.В. чрез пълномощника адв. Х. Х. И. при САК /заявител/ срещу определение №1660/03.07.2024 г. по ч. гр. д. №1670/2024 г. по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение заявление рег. №245670/25.01.2024 г. от ТБ „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Ж. С..

Счита, че обжалваното разпореждане на ШРС е неправилно. От мотивите на акта било видно, че заповедният съд се основал на факти и обстоятелства, които не кореспондирали с твърденията на заявителя и представените писмени доказателства.

Твърди, че в т. 14 и т. 5 от заявлението ясно е посочил, че претендира плащането на дължимите суми само и единствено от посочения в заявлението наследник С. Ж. С..

Представил е като доказателство по делото копие от решение на РС София, от което било видно, че другият наследник Р.Ж.С. е изгубил правото да наследи оставеното му наследство от починалия длъжник – кредитополучател, поради което счита, че на основание чл. 53 от ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Излага, че с представеното извлечение от счетоводните книги на банката се отразяват счетоводните записвания по кредитната сделка, като задълженията по нея е единно. Разделната отговорност, солидарната отговорност, респ. размера на припадащия се дял на всяко едно от лицата са правни въпроси, които се обсъждат и посочват в заявлението, а не в извлечението. Поради това в заявлението е посочил, че по сделката липсва солидарна отговорност и задължението се дължи от едно лице. Моли да бъде отменено обжалваното определение и вместо него въззивния съд да постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните от заявителя суми и 1 присъждане на направените разноски за държавна такса по частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна /заявител/ и е насочена срещу, съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. №1670/2024 г. по описа на ШРС /изпратено по подсъдност от СРС/ е образувано по подадено от "Юробанк България" АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против С. Ж. С. за заплащане на следните суми:

9559,91 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането; 684,95 лв. – възнаградителна лихва за периода 12.11.2021 г. до 02.11.2023 г.; мораторна лихва 487,47 лв. за периода 12.11.2021 г. до 16.01.2024 г.; 114,53 – такси за периода 12.11.2021 г. до 30.01.2023 г.; 759 лв. – обезщетение за уведомяване от 19.08.2022 г. до 18.12.2023 г. и разноски по делото в размер на 232,12 лв. – внесена държавна такса и 1056,35 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че претенцията произтича от договор за кредит №FL1204254 от 12.07.2021 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Л.Р.Ж. Изложени са твърдения, че кредитополучателят е усвоил предоставените парични средства от нарочна разплащателна сметка, разкрита на негово име в банката. За предоставянето на кредита страните договорили дължимостта на възнаградителна лихва, а за допълнителни услуги – такси, описани в договора за кредит. Уточнено е, че претендираната сума в общ размер на 114,53 лв. – такси по договора, представляват сбор от 15 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, на обща стойност 52,50 лв., начислени съгласно чл. 5, т. 2 от договора и 7 бр. такси на обща стойност 62,03 лв., начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от договора във вр. с Тарифата на банката, раздел ІV, б. „в“, т. 11. Изложено е, че на 06.11.2021 г. кредитополучателят е починал. За установяване наследниците на починалия длъжник банката инициирала пред СРС производство по чл. 530 ГПК във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗН, в хода на което се установило, че законен наследник на починалата е С. Ж.С., която на основание чл. 60 ЗН отговаряла за задълженията на наследодателя към банката, произтичащи от договора за кредит. Твърди, че длънжикът-наследник не е изпълнил наследствените задължения по договора за кредит, като на основание чл. 14.1 от договора, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 12.11.2021 г. и следващите съгласно погасителния план , банката обявила предсрочната изискуемост по кредита, след писмено уведомяване на длъжника с покана чрез ЧСИ С.Х., която достигнала до длъжника на 02.11.2023 г., която дата заявителят счита за обявяване на предсрочна изискуемост на процесното задължение. Уточнено е, че претендираната сума в размер на 759 лв. – обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на банката за връчване на покана до длъжника – наследник за обявяване на предсрочната изискуемост, подлежащи на обезщетение съгласно чл. 309а, ал. 1, пр.2 ТЗ.

В приложението извлечение от счетоводните книги на банката е отразен разрешения и усвоен кредитен лимит по договора в размер на 10342 лв., погасена част от кредита – главница в размер на 782,09 лв., дата на изпадане в забава за главница и лихва – 12.11.2021 г.. Посочено е, че договорът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 02.11.2023 г. – датата на връчване на уведомлението. Отразено е, че общият дълг на Л.Р.Ж.– починала, със 2 законен наследник С. Ж. С. към 16.01.2024 г., след обявяване на предсрочната изискуемост, е в размер на 11 605,86 лв., от които главница - 9559,91 лв., възнаградителна лихва – 684,95 лв. за периода 12.11.2021 г. до 02.11.2023 г., мораторна лихва – 487,47 лв. за периода 12.11.2021 г. до 16.01.20224 г., такси – 114,53 лв. и 759 лв. – разходи за уведомяване. Към заявлението е приложено и удостоверение за наследници на Л.Ж., от което се установява, че същата е оставила законни наследници двете си деца – С. Ж. С. и Р.Ж.С.. Приложено е и копие от решение №1555/26.09.2023 г. по гр.д. №54063/2022 г. на СРС, с което е оставено без уважение искането на „Юробанк България“ АД за определяне на срок, в който С. Ж. С. да заяви приема ли оставеното от Л.Р. Ж. наследство или се отказва от него и със същото е постановено, че Р.Ж.С. губи правото да приеме наследството, останало от Л.Р. Ж., починала на 06.11.2021 г., б.ж. на гр. София. Представена е покана от „Юробанк България“ АД до С.

Ж. С., връчена чрез ЧСИ на 02.11.2023 г. чрез Р.Ж.С. – брат, с която банката я уведомява за дължимите суми по договора в качеството й на наследник, както и уведомление до същата, с което банката обявява кредита за предсрочно изискуем, връчено чрез ЧСИ на 02.11.2023 г. чрез Р.Ж.С. – брат. Представени са договор за потребителски кредит, тарифа за таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти – физически лица, удостоверение за съпруг и родствени връзки на Р.Р. Ж. и платежни документи за извършени разходи за връчване на покана и за платена ДТ в полза на СРС .

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил изцяло заявлението от „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу С. Ж. С.. В мотивите на същото е прието, че от представените извлечение от счетоводните книги на банката и договора за потребителски кредит се установява, че Л.Р.Ж.е получила кредитен лимит в размер на 10 432 лв., със срок на погасяване до 12.07.2024 г., както и че от удостоверението за наследници, че Л.Ж. е починала, като С. Ж. С. е един от наследниците по закон, за който липсват доказателства да е приела наследството. Изложил е, че няма пречка въз основа на документ по чл. 417 от ГПК да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение срещу универсалните правоприемници на длъжника, но във всички случаи заявителят трябва да разграничи поотделно дължимите от всеки от наследниците суми в съответствие с размера на наследствения дял, а в хипотезата на чл. 417, т. 2 от ГПК тези обстоятелства трябва да бъдат отразени в извлечението от сметка, което в случая не е било сторено.

Разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

При издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съдът е длъжен да 3 провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън този документ може да събира доказателства само относно удостоверяване изискуемостта на вземането, ако според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство. В производството по чл.

417 от ГПК е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, освен в изключенията по чл. 418, ал. 3 от ГПК, и е недопустимо обсъждане на обстоятелства във връзка с наследяването и отговорността на наследниците по чл. 60 от ЗН за задълженията, с които е обременено наследството, поради това, че наследниците отговарят за задълженията на наследодателя си само ако са приели наследството. В този смисъл определение №4/07.01.2010 г. по ч.т.д.

№610/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., определение№746/31.10.2013 г. по ч.т.д. №3833/2013 г. на ВКС, І т.о., поставени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

В конкретния случай заявителят е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против С. Ж. С., а като документи, от които произтича вземането е посочено извлечение от счетоводните книги, установяващо вземането на банката, и договор за кредит. В извлечението от сметка като длъжник е посочен само С. Ж.

С. /един от наследниците на кредитополучателя/, но не са налице отразени данни дали е приела наследството. В хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК данни дали наследниците са приели наследството следва да бъдат отразени в извлечението от сметка, което в настоящия случай не е сторено. В този смисъл неоснователно е възражението, че заповедният съд не е съобразил приложеното към заявление решение на СРС, от което било видно, че наследникът Р.Ж.С. губи правото да наследи оставеното му наследство от починалия кредитополучател и така единствен наследник се явявал С. Ж. С.. Само за пълнота следва да се отбележи, че едва с вписването на това обстоятелство в особената книга на съда, загубилият правото да приеме наследството престава да бъде носител на права и задължения от наследствената маса, а по делото няма данни това обстоятелство да е вписано /няма и данни приложеното решение да е влязло в сила/.

Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/022ccfe1-380b-411b-a2b2-3c59abb10808