Решение № 466 от 27.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Б., 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Е. Д. при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500585 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 106/29.04.2022г., постановено по гр.д. № 668/2021г. по описа на РС П., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от адв. Г. К., като пълномощник на ответниците по гр.д. № 668/2021г. по описа на РС П.- М. К. Д., ЕГН **********, И. И. Д., ЕГН **********, двамата от гр. П., област Б. и В. А. В., ЕГН **********, от с. Б., Община П..

С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, както и за необоснованост на атакуваното решение от събраните доказателства по делото.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, изградени с обжалваното съдебно решение, основани на доводите че ищците не са доказали при пълно и главно доказване, по несъмнен начин че са владели спорния по делото недвижим имот в продължение на повече от 10 години, както и че са прекъснали владението на ответниците М. Д. и И. Д., с което да оборят констатациите на оспорения констативен нотариален акт. С въззивната жалба се поддържа, че от събраните доказателства установява се по безспорен и несъмнен начин, че ответниците М. Д. и И. Д. са придобили правото на собственост върху недвижимия имот, след като са осъществявали върху него явно, спокойно и безспорно владение в продължение на повече от 10 години, а ищците по делото не са установили че са приели наследството от 1 своя наследодател чрез извършване на конклудентни действия, тъй като такива са били извършвали след като ответниците по делото вече са били придобили собствеността върху имота по давност.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл. 124 от ГПК, доколкото въз основа на събраните пред РС П. писмени и гласни доказателства, не се оборва от ищците презумпцията установена с оспорения констативен нотариален акт, с който ответниците се легитимират като собственици на спорния имот на основание придобивна давнот.

Поддържа се с въззивната жалба, че съставът на РС П. е стигнал до погрешни изводи, като е приел че М. Д. и И. Д. не са упражнявали върху имота спокойно, непрекъснато и трайно владение, като за да стигне до извода за прекъсване на давността, съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания на свидетелите- Е. А. и В. К.. Излагат се доводи, че съдът преценява събраните свидетелски показания по вътрешно убеждение и при съобразяване на евентуалната им заинтересованост или предубеденост по смисъла на чл.

172 от ГПК, като същите се кредитират с оглед съответствието им на всички събрани по делото доказателства. Така съдът не е следвало да кредитира свидетелските показания на свидетелката Е. А., тъй като същите обективно не биха могли да се отнасят към последните 10-15г., тъй като самата тя сочи че не е посещавала имота през последните 10-15 години.

Следователно същата не би могла да изнася по делото факти, свързани с прекъсването на давността на ответниците- Д.и. Отделно изложени са с в. жалба доводи, че свидетелските показания на свидетелите А. и В. К. не следва да бъдат кредитирани и поради това че същите за заинтересовани, доколкото тези свидетели са роднини на ищците. Същевременно на свидетелските показания на тези двама свидетели са в противоречие със свидетелските показания на свидетелите И. В. и С. Д., от които се установява че ищците не са посещавали имота през последните 12 години, не са държали свои вещи в имота, а освен това през този период в имота не са извършвани ремонти.

Същевременно поддържа се с въззивната жалба, че от събраните пред РС П. гласни доказателства, установява се по безспорен и несъмнен начин, че ответниците по делото- М.

Д. и И. Д., са упражнявали върху имота фактическа власт с намерение да своят същия за себе си, като владението им е било явно, спокойно, несъмнено и трайно и е продължило повече от 10 години, като не се установява и доказва да е било прекъсвано. Ето защо предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК е неоснователен и недоказан.

Оспорва се с въззивната жалба че ищците са доказали по делото че са приели с конклудентни действия наследството от своя баща В. Д. и от своя дядо К. Д., като не са обосновали активната си процесуална легитимация по делото да предявяват иск за собственост на спорния недвижим имот, черпейки правата си от наследствени правоотношения. Оспорва се декларацията по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, депозирана пред Община П. от името на С. К. Д., като се възразява че същата не е подписана от лицето посочено като неин автор, както и че тя е неистинска. Оспорва се автентичността и на декларацията по чл. 26 от ЗМДТ подадена пред Община П. от К. А. Д., 2 като се поддържа от жалбоподателите че същата е неистинска, тъй като не е подписана от лицето посочено като неин автор.

Въз основа на изложеното и поради оплакванията за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, иска се от въззивния съд на основани чл. 271 ал.1 от ГПК да отмени изцяло атакувания съдебен акт, като постанови ново решение с което да отхвърли предявените искове срещу ответниците с правно основание чл. 124 и чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал.2 от ГПК като недоказани и неоснователни.

Претендират се от жалбоподателите и направените от тях разноски пред всички съдебни инстанции, включително разноските за адвокатско възнаграждение.

Направено е с жалбата доказателствено искане: за допускане на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели при довеждане пред въззивната съдебна инстанция- за твърдян от ответниците факт пред първоинстанционния съд- че ищците по делото са били изгонени от недвижимия имот, предмет на спора по делото, от В. К. Д., след възникнал между тях спор.

Същото е било оставено без уважение от състава на ОС Б..

Въззивна жалба срещу първоинстационното Решение № 106/29.04.2022г., постановено по гр.д. № 668/2021г. по описа на РС П., е постъпила и от А. И. В.- ответник по гр.д. № 668/2021г. по описа на РС П., която е с оплаквания и съдържание, идентично на жалбата на останалите ответници, чрез пълномощника им- адв. К..

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от адв. И. Д., в качеството и на процесуален представител на Е. В. З., ЕГН ********** и С.

В. А., ЕГН **********- ищци по гр.д. № 668/2021г. по описа на РС П., с който се оспорват въззивните жалби, подадени от ответниците пред първоинстационния съд, като се иска от състава на ОС Б., да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба, подадена от А. И. В., се оспорва като недопустима- като просрочена, а при условията на евентуалност и като неоснователна.

С писмен отговор по делото се оспорва въззивната жалба на адв. Г. К., като пълномощник на ответниците по гр.д. № 668/2021г. по описа на РС П.- М. К. Д., ЕГН **********, И. И. Д., ЕГН **********, двамата от гр. П., област Б. и В. А. В., ЕГН **********, от с. Б., Община П., като неоснователна.

С отговорите на въззивните жалби от въззиваемата страна, излагат се доводи от адв. Д., че поддържат се от жалбоподателите твърдения, че ищците не са успели да докажат пред първоинстационния съд основателността на исковата си претенция, доколкото не установили при пълно и главно доказване че действително са владели имота през последните 10 години, както и твърдяното от тях обстоятелство- че са прекъснали срока на придобивна давност в полза на ответниците по делото. Излагат се доводи от пълномощника на въззиваемите- адв. Д., че ищците не са заявявали пред първоинстанционния съд като основание за правото си на собственост- придобиване на имота по давност, нито са заявявали прекъсване на придобивната давност на ответниците. Ищците са поддържали с 3

ИМ пред РС П., че са собственици на процесния по делото недвижим имот, въз основа на наследствено правоприемство от своите баба и дядо по бащина линия/К. и С. Д./. Ето защо доводите от жалбоподателите изложени във въззивните жалби в тази насока са неприемливи и очевидно извън предмета на делото.

Поддържа се с писмените отговори на въззивните жалби, че първоинстанционният съд правилно е приел, че наследственото правоприемство на ищците се установява от представеното по делото удостоверение за наследници, с което се установява че ищците са внучки на К. Д. и С. Д., по право на заместване от починалия им баща- В. Д..

Оспорва се с писмения отговор на въззивните жалби и довода, че в полза на ответниците Д.и е установена една оборима презумпция, във връзка с чл. 69 от ЗС и страната която я оспорва, следва да я обори. Поддържа се от пълномощникът на въззиваемите, че в настоящия случай страните са сънаследници и презумпцията на чл. 69 от ЗС се счита за оборена, като доказателствената тежест е на лицето, което претендира че е владяло и придобило собствеността на имота по давност./в този смисъл ТР № 2/06.08.2012г. по т.д. № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

Поддържа се от адв. Д. че ако наследника съсобственик се позовава на придобивна давност, то следва да заяви намерението си да владее идеалните части на останалите съсобственици за себе си, като следва явно и недвусмислено да манифестира пред тях това свое намерение, като извърши действия с които отблъсква владението им и установява владение върху идеалните им части, с намерение за своене. Излагат се доводи с писмените отговори на въззивните жалби, че в производството пред РС П., такива доказателства не са събрани и липсват. Обратното- поддържа се с писмения отговор от пълномощникът на въззиваемите, че от разпита на всички разпитани пред първоинстационния съд свидетели, установява се че процесната сграда е била обитавана само от К. и С. Д., до смъртта на бабата на ищците през 2019г. Поради това не се установява ответниците да са владели имота с намерение за неговото своене за период по- дълъг от 10 години.

Оспорва се с отговора на въззивните жалби от въззиваемата страна и твърдението наведено от жалбоподателите чрез процесуалния им пълномощник- че към момента на издаването на оспорения констативен нотариален акт, ищците не са били приели наследството от своите наследодатели. Поддържа се с писмения отговор, че по делото пред първоинстанционния съд са събрани редица доказателства за мълчаливото приемане на наследството от ищците от техните дядо и баба, при хипотезата на чл. 49 ал. 2 от ЗН, чрез предприемането на различни действия- фактически и правни, които недвусмислено сочат на категоричното им намерение за приемане на наследството, останало от техния баща- В. Д.. Възразява се срещу доводите на въззивната страна- че за приемането на наследството ищците е следвало да заявят че приемат същото по реда на чл. 84 от ЗН.

С писмения отговор на въззивните жалби се оспорва и твърдението наведено от жалбоподателите чрез техния пълномощник- че подадената декларация от С. Д. е неистинска, поради това че същата не е попълнила и подписала този документ- твърдения които са напълно голословни и недоказани по никакъв начин при разглеждането на делото 4 пред първоинстанционния съд. Отделно- възразява се че твърдението че на същото основание неистинска е и декларацията на К. Д., се навежда за пръв път с въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция, което е процесуално недопустимо, а отделно отново се касае за твърдение, за което липсват доказателства по делото.

По доказателственото искане на въззивниците- за събиране на гласни доказателства, с отговора на въззивните жалби се изказва становище че същото е неоснователно и преклудирано. Излагат се доводи че на ответниците пред РС П. е била дадена възможност за навеждане на гласни доказателства, за установяване на обстоятелствата от които страната ще се ползва. Ответниците са имали възможността да навеждат гласни доказателства и за обстоятелството заявено от тях с отговора на ИМ- че ищците са изгонени от имота от техния баща, при възникнал между тях спор, но такива доказателства не са били навеждани пред РС П..