Решение № 43 от 01.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Велико Търново, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.ИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600128 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 3/15.02.2024 г. по НОХД № 88/2023 г. на Плевенския окръжен съд подсъдимият В. К. К. е бил признат за виновен в това, че на 21.08.2022 г. в гр. Плевен направил опит умишлено да умъртви Т. Р. К. от гр. Д. Митрополия, обл. Плевен, като не са настъпили предвидените в закона общественоопасни последици по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК е бил осъден на 13 години лишаване от свобода.

Постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗИНЗС да изтърпи това наказание при първоначален „строг“ режим.

С присъдата подс. В. К. е бил признат за виновен и в това, че на същата дата и място – гр. Плевен, причинил на Р. Д. П. от гр. Д. Митрополия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 6 вр ал. 1 от НК е бил осъден на 2 години лишаване от свобода и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановил да изтърпи наказанието при първоначален „общ“ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на подс. В. К. едно общо най – тежко наказание от 13 години лишаване от свобода, като е определил „строг“ режим на неговото изтърпяване.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което В. К. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 21.09.2022 г.

1

Съдът е осъдил подс. В. К. К. да заплати на Т. Р. К. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно с със законната лихва върху сумата, считано от датата на увредата – 21.08.2022 г.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делото, като е постановил след влизане на присъдата в сила - 1 бр. черен на цвят метален сгъваем нож с надпис „OPAVA“, като вещ послужила за извършване на престъплението по чл. 115, вр. чл.

18, ал. 1 от НК, на основание чл. 53, ал. 1, б. „А“ от НК да бъде отнета в полза на държавата и унищожена, а на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК - 2 бр. тупфер с червеникава течност, метален фенер с дължина 44 см, метален бокс, 1 бр. сива на цвят тениска с къс ръкав, срязана в средата от деколтето вертикално надолу и 3 бр. обтривки от устна кухина да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, а веществените доказателства – 5 бр. диска и 1 бр. флашка, приложени към видео-техническата експетиза да останат приложени по делото.

Съдът е осъдил подс. В. К. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на ОД МВР – Плевен обща сума от 5 080.85 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски; да заплати полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Плевен - сумата от 759.61 лева разноски за експертизи, направени в хода на съдебното следствие и сумата от 2 000 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск; подс. К. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати на частния обвинител и граждански ищец Т. Р. К., направените от последния разноски за сумата от 2 000 лева за адвокатско възнаграждение.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Д. М. от САК и адв. Г. С. от Пл.АК – упълномощени защитници на подс. В. К.. С депозираната жалба от адв. М. са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – необоснованост, явна несправедливост на наложените наказания – прекомерна завишеност на същите. Иска се отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. К. да бъде признат за невинен и оправдан с произтичащите от това законни последици.

При условията на алтернативност се претендира – отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с конкретни указания относно правилното приложение на закона или изменение на първоинстанционната присъда и редуциране размер на наложените наказания „Лишаване от свобода“ за всяко едно от престъпленията до минимално предвидения в закона размер от 3 месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на които да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с наведени твърдения, че не съответстват на обществената опасност на деянията и дееца, както и наличие на множество и изключително смекчаващи вината обстоятелства. Оспорват присъдата и в гражданско-осъдителната й част, относно размера, с доводи за прекомерност и несъответност на причинените вреди, включително и като неотговарящ на критериите за справедливост по ЗЗД.

В депозираната чрез защитника - адв. С. въззивна жалба се поддържат оплаквания за необоснованост и неправилност, респективно незаконосъобразност на атакуваната присъда.

Излага се, че е допуснато нарушение на материалния закон от първия съд, тъй като извършеното от подс. К. се субсумирало под разпоредбата на чл. 129 от НК, а не както е възприел първия съд под тази на чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Предлага се на съда да измени присъдата в тази й част, като признае подс. К. за невинен да е осъществил състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и на основание чл. 337, ал.1, т. 2 от НПК приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и го признае за виновен да е осъществил състава на чл. 129 от НК по отношение на К.. В допълнение към въззивната жалба депозирано от защитника на К. - адв. М. доразвива основните доводи в жалбата, че причиненото на К. нараняване отговаря на медико – биологичните характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, като проникването в гръдната кухина е спряло до ниво гръдна стена, която единствено е била увредена и нараняването не е довело до възникване на опасност за живота, а същата е само потенциална и тази потенциалност е 2 била в зависимост от друго обстоятелство – излив на кръв и проникването на въздух в гръдната кухина, т.е. в резултат на нараняването възниква процес, който хипотетично би могъл да доведе до опасност за живота. Защитата намира, че от субективна страна липсва пряк умисъл за причиняване на смърт, а по-скоро се касае за нанасяне на умишлена средна телесна повреда. Другият довод е, че определеното и наложено наказание за деянието по чл.

115, вр. чл. 18, ал.1 от НК е крайно несправедливо.

Прокуратурата не е заела писмено становище по постъпилите въззивни жалби.

Прокурорът от Апелативна прокуратура Велико Търново изразява становище, че подадените жалби са неоснователни, а постановената първоинстанционна присъда като обоснована, законосъобразна и правилна следва да бъде изцяло потвърдена.

Подс. К. се явява лично и с адв. М. от САК и адв. И. от ВТАК, като заявяват, че поддържат въззивната жалба и допълнителната такава по изложените в тях съображения.

Основните им доводи са насочени към липсата на мотиви относно субективната страна на деянието по чл. 115, вр. чл. 18 от НК и допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на окръжния съд с искане за изменението на присъдата и преквалифицирането на деянието по чл. 115 вр. чл.

18, ал. 1 от НК в по – леко по чл. 129 от НК, както и за намаляване размера на наложените му наказания.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с депозираната жалба, изслуша становищата на страните и извърши цялостна проверка на правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба на подс. К. и защитата му е частично основателна.

Първоинстанционното съдебно производство, предмет на разглеждане по настоящото дело е било образувано пред Окръжен съд – Плевен по внесен обвинителен акт срещу подс.

В. К. К. за извършени престъпления съответно:

- по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 21.08.2022 г. в гр.

Плевен се опитал умишлено да умъртви Т. Р. К. от гр. Д. Митрополия, като опита останал недовършен по независещи от дееца причини и

- по чл. 129, ал. 2, пр. 6 вр. ал. 1 от НК за това, че на същата дата и място, причинил на Р. Д. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето.

Окръжният съд, обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. К. е родом от гр. Плевен и живее в същия град. Не е женен, но има припознато от него малолетно дете – А. К.а. Същият не е трудово ангажиран и не реализира доходи от легална трудова дейност. Увлечен е по хазарта. Често пребивава във Федерална Република Германия. Осъждан е многократно за различни по вид престъпления, включително и на лишаване от свобода, но е реабилитиран по всички осъждания на основание чл. 88а от НК и към дата на претендираните от прокуратурата деяния по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 129, ал. 2, пр. 6 вр. ал. 1 от НК е с чисто съдебно минало. Ползва се с авторитет сред криминалните среди в гр. Плевен, като е известен с прякора - „Васко Черния“ или „Негъра“, установимо събраните по делото доказателства. В информационните масиви на МВР са регистрирани 14 броя заявителски материали за В. К. от различни полицейски управления и сектори на МВР и 4 броя криминалистически регистрации.

Съдебно психолого-психиатричната експертиза, касаеща подс. К. установява, че при същия се очертават нарцистични симптоми при личностовото функциониране и прояви на емоционална нестабилност при конфликти с интересите му. В поведението си се ръководи от потребността да впечатлява. Характеровите му особености и темпераментът му предполагат намалени възможности за саморегулация на поведението. Агресивните тенденции на личността /Бъс-Дюрки/ са силно завишени по отношение на вероятността за проява на опозиционно поведение с нагласа за противопоставяне в диапазона от активна съпротива до 3 пасивно агресивно отхвърляне на норми и правила. Установено е също, че към датата на инкриминираното деяние, при освидетелствания К. липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, като същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Психично детерминирани обстоятелства отхвърлят хипотезата К., при криминализираните деяния да е бил под непреодолимото въздействие на физиологичен афект.

На 20.08.2022 г. подс. К., свидетелите Е. Ш. по прякор - „Е.“, Е. М. и В. Й. по прякор „Бимбо“ гостували на свои близки в с. Одърне, обл. Плевенска. Късно вечерта сe разотишли, като подс. К. се прибрал в дома си - в гр. Плевен. Останалите свидетели посетили нощното заведение „Модерно“, находящо се в централната част на гр. Плевен. Към този момент св. Е.

Ш. работел като организатор „Охрана“ към дружеството „Атила Агро Секюрити“ ООД - гр.

Плевен, което осъществявало охраната на заведение „Модерно“ в същия град.

В същата вечер - 20.08.2022 г. свидетелите Т. К., Р. П. и А. Я. били заедно в заведение в гр. Долна Митрополия, за да гледат боксов мач. Св. П. професионално се занимавал с този спорт. В късните часове от денонощието решили да посетят нощното заведение „Модерно“ в гр. Плевен, в което вече били отседнали част от приятелите на подс. К.. Свидетелите Р. П., Т.

К. и Я. имали предварителна уговорка с други свои приятели - свидетелите С. Д. и С. Й., да се срещнат пред „Модерно“. Влезли заедно и се настанили в сепаре, съседно на това, в което вече били отседнали св. Е. Ш. и съпругата му В., Я. Л. /приятелка на В./, Е. М. и В. Й..

Компаниите в двете сепарета не се познавали.

В някакъв момент от вечерта, докато компаниите се забавлявали, в заведението възникнал инцидент между компанията на св. Е. Ш. и св. М. Н.. Последният бил подпийнал, като в момента на преминаване в близост до сепарето на св. Ш. неочаквано получил удар от страна на св. В. Й.. Свидетелката Х. Н. - съпруга на М. Н., възприела нанесения удара и отишла да се разправя. Това предизвикало скандал между нея и св. В. Й.. Наложило се намесата на охранителите в заведението, които принудително извели вън от заведението М. и Х. Н.. Последвали ги и св. Е. Ш., св. Й. и св. Е. М.. Афектирана от факта, Н. подала сигнал в полицията и на място се отзовали свидетелите Д. П. и Й. И.. След намесата на органите на реда, напрежението между компанията на Ш. /и приятелите му – св. Й. и св. М./ и св. Х. Н. било неутрализирано. Св. Н. се отправила към второ РУ - гр. Плевен, за подаване писмен сигнал относно възникналия конфликт, а св. Й., св. М. и св. Ш. се върнали отново в заведението.