Решение № 141 от 18.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пазарджик, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500761 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №2280 от 06.07.2020г., постановено по гр.д.№5295/2017г. по описа на РС- Пловдив е признато за установено, че Б. И. П., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.“Победа“ №52, ап.21, дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ №37, сумата от 216,41лв.- представляваща стойност на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2014г.04.04.2016г., законната лихва върху главницата, считано от момента на депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /28.02.2017г./ до пълното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение №1627/02.03.2017г. по ч.гр.д.№2716/17г. на ПРС.

Отхвърлен е предявения от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, ЕИК:115016602, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ №37, против Б. И. П., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.“Победа“ №52, ап.21, иск за признаване за установено задължението за разпределена топлинна енергия за периода 01.11.2014г.- 30.04.2016г. в размер над 216,41лв. до 365,66лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1 момента на депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /28.02.2017г./ до пълното изплащане на задължението и за сумата от 57,39лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за период 02.01.2015г.- 27.02.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение №1627/02.03.2017г. по ч.гр.д.№2716/2017г. по описа на ПРС.

Осъден е Б. И. П., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.“Победа“ №52, ап.21, да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, ЕИК:115016602, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ №37, сумата от 1139,84лв.- разноски за настоящото производство и сумата от 62,78лв.- разноски за заповедното производство.

Осъдена е „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, ЕИК:115016602, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ №37, да заплати на Б. И. П., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.“Победа“ №52, ап.21, сумата от 246,66лв.- разноски за настоящото производство.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б. И. П., чрез процесуалния му представител адв.А. С., в частта му с която е уважен предявения иск.

Твърди се в същата, че решението в обжалваната му част е недопустимо и неправилно.

Относно недопустимостта се приема, че исковата молба е недопустима, поради което и решението в обжалваната му част също.

В този аспект се визира, че в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковата молба с твърдението, че е провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК.

Приема се, че издадената в полза на ищеца заповед не отговаря на изискването на чл.425 от ГПК за форма, т.е. не е налице валидно проведено заповедно производство, което представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск.

Сочи се, че преценката за наличие на валидно проведено заповедно производство, като процесуална допустимост на иска следва да бъде осъществена от съда в настоящото производство.

По отношение на неправилността, поради нарушение на материалния 2 закон се твърди, че не се установява съществуването на договорна обвързаност между ищеца и Б. П. за доставянето на твърдените количества топлинна енергия, съответно остава недоказано основанието, въз основа на което се претендира процесното вземане. Нещо повече, многократно са подавани заявления за отказ за предоставяне на ТЕ и нежелание да се ползват услугите на доставчика на ТЕ.

Твърди се, че неправилно се приема, че от заключенията на вещите лица се установява реално ползване и потребяване на топлинна енергия от Б.

П..

Счита се, че, ищецът не установява взимането си и по размер.

Твърди се, че начисляването и разпределението на ТЕ в сгради етажна собственост се извършва по цяла система от показатели и правила дефинирани в Закона за енергетиката, Наредба 16-334 и Приложението към нея- Методика за дялово разпределение.

Визира се, че в хода на производството не е установена правилността и верността на формулата, по която е разпределена топлинната енергия, както и че начислената и разпределена ТЕ от ищеца не е съобразно правилата на методиката.

Сочи се, че ищецът не установява годността и изправността на топломера в процесната абонатна станция.

Твърди се, че размерът на технологичните разходи отново не е определен. Няма данни по делото, как ЕВН е изпълнило задължението си по Методиката да извърши измерване на технологичните разходи в процесната АС.

Визира се, че начислените стойности за БГВ в процесната СЕС са неверни, както установява вещото лице Б. в двете си заключения, с което на практика се оспорват начислените стойности за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в сградата, където се намира процесния имот.

Изразява се несъгласие с количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за процесния имот, като от страна на ищецът се прави невярна интерпретация на формулата по т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение.

Твърди се, че за процесния период, количеството на енергията, отдадена 3 от сградната инсталация е било по- голямо от 50% от количеството на енергията за отопление на имотите в сградата, като по този начин се ощетявали интересите на потребителите.

Твърди се, че при изчисляването на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, от страна на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД са използвани неверни данни за средномесечната температура на въздуха в гр.Пловдив.

Твърди се, че Методиката за дялово разпределение- Приложение към чл.61, ал.1 от действалата за процесния период Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването е научно необоснована, като вместо нея следвало да се прилага Закона на Нютон за топлоотдаването.

Твърди се, че счетоводните записвания на ищцовото дружество са нередовни, като „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД не е издавало фактури за доставената на ответника топлинна енергия.

Твърди се, че не се дължи обезщетение за забавено плащане тъй като „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД не е било изпълнило задължението си по чл.31, ал.4- 6 от публично известните общи условия за продажба на топлинна енергия- да издаде и изпрати на ответника фактури за доставената до процесния имот топлинна енергия.

Излага се възражение, че обективираното във фактурите, издадени за доставената топлинна енергия в процесния имот не отразява реалното енергийно потребление на ответника, поради което същите противоречат на чл.9, § 1 от Директива 2012/27/ЕС.

Визира се, че доставката на топлинна енергия в процесния имот е непоискана доставка по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП.

В тази връзка се излагат подробни съображения.

Искането е да се обезсили решението в обжалваната му част, алтернативно да се отмени, като неправилно.

Моли се за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез процесуалния му представител юриск.Д. Н..

4

В същият се заявява, че се оспорва изцяло жалбата на Б. П., като неоснователна и недопустима.

Приема се, че мотивите на съда, с който се уважават предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД искове са правилни и обосновани.

Изложени са подробни съображения, които са в насока неоснователност на направените възражения в подадената въззивна жалба.

Искането е за потвърждаване на обжалваното решение, като се остави без уважение подадената въззивна жалба.

Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски за втората инстанция, а именно: юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

С Определение №264581 от 13.08.2020г., постановено по гр.д.

№5295/2017г. по описа на РС- Пловдив е оставена без уважение молбата с вх.

№45730 от 31.07.2020г. на ответника Б. И. П. по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №2280 от 06.07.2020г., в частта за разноските, с намаляване на присъдените в полза на ищцовата страна разноски за вещи лица.

Против това определение е постъпила частна жалба от Б. И. П., чрез процесуалния му представител адв.С. Л..

Твърди се в същата, че обжалваното определение е неправилно.

В тази връзка се излагат подробни доводи.

Моли се, да се отмени обжалваното определение, като определеното в тежест на жалбоподателя задължение за заплащане на разноски, представляващи, заплатен от ищеца възнаграждение за вещи лица бъде отменено, съответно намалено.

В срок не е постъпил отговор на така подадената частна въззивна жалба от другата страна в процеса- „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.

В съдебно заседание, жалбоподателят- Б. И. П., редовно призована, се явява лично и с пълномощника му адв.С.. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде уважена.

В тази насока излага доводи. Подробни съображения в насока нейната основателност са излагат в представени в срок от съда писмени бележки.

Прави се искане за отправяне на преюдициално запитване. Претендират се разноски.

5

Ответникът по жалбата- „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, редовно призован не се явява законен представител. За същият се явява юриск.П.. От страна на същият се оспорва въззивната жалба, по съображения изложени в отговора на въззивната жалба. Моли се за отхвърляне на същата и да се остави в сила пърВ.станционното решение и присъждане на разноски, съгласно представен списък. Относно искането за преюдициално запитване, предоставя на съда.

След приключване на делото, по повод на подадена молба от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител е реализирано производство по поправка на протокол от последното съдебно заседание, в частта касаеща разпита на вещите лице изготвили тройната съдебнотехническа експертиза, като е допусната такава.