Решение № 165 от 04.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Кюстендил, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500136 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба вх. № 22/02.01.2024 г. от М. П. П., с ЕГН **********, с адрес в гр. *******************, ч р е з особения представител адв. С. М. от АК Кюстендил, със съдебен адрес в гр. Кюстендил, ул.

„*********Същата жалба е насочена срещу Решение № 1160 от 16.12.2023г., постановено по гр. д. № 912/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

Въззивникът обжалва първоинстанционния съдебен акт, в частите, в ко ито Кюстендилският районен съд е признал за установено по предявените положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че М. П. П. дължи на „Банка ДСК“ АД сумата в размер на 14 050,27 лева, представляваща неплатена главница по Споразумение за обединяване на кредити, а именно: договор за кредит за текущо потребление по кредит със заемна сметка № ********7 от 18.03.2020г., договор за кредит овърдрафт с заемна сметка № *********** от 03.07.2019г. и договор за кредитна карта по разплащателна сметка № ********** от 28.06.2019г., обявен за предсрочно изискуем на 09.05.2018г., ведно със законната лихва от 06.06.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1243,65 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.02.2021г. до 19.05.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1019/2022г. по описа на РС – Кюстендил, както и в частта, в която П. е осъден да заплати на ответната банка сумата от 1277,65 лева, представляваща сторените по 1 делото разноски.

Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваните му части, като постановен в нарушение на закона и необоснован. Не се споделят правните изводи на съда, че не е налице нищожност на сключеното между страните споразумение, като се поддържа, че същото представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Акцентира се, че в т.

7 от споразумението бил определен ГПР в размер на 7,37 %, който счита за неправилно посочен, като допълва, че в споразумението не била описана и методиката за изчисляване на ГПР , респ. твърди, че споразумението е недействително.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Банка ДСК“ АД,в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания. Поддържа се, че не е налице твърдяното от особения представител противоречие с разпоредбата на чл. 143 ЗЗП и нарушаване на принципа на добросъвестност между правата и задълженията на страните.

Позовава се на заключението на вещото лице в подкрепа на твърдението си, че неизправна страна по договора е ответникът, който не изпълнил задължението си да погаси дължимите вноски по кредита.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част. Претендират се разноските за въззивното производство.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна , като е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като 2 обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове, предявени по реда на чл.422 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД срещу М. П. П., с правно основание чл. 430, ал.1 ТЗ, чл.430, ал.2 ТЗ, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 14 050,27 лева, представляваща неплатена главница по Споразумение за обединяване на кредити, а именно: договор за кредит за текущо потребление по кредит със заемна сметка № ********7 от 18.03.2020г., договор за кредит овърдрафт с заемна сметка № *********** от 03.07.2019г. и договор за кредитна карта по разплащателна сметка № ********** от 28.06.2019г.Претендираното вземане ищецът поддържа, че е обявено за предсрочно изискуемо на 09.05.2018г., респ.претендира се и законната лихва от 06.06.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 1269,99 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.02.2021г. до 19.05.2022г.; сумата от 69,99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.02.2021г. до 19.05.2022г.; 66,35 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.05.2022г. до 06.06.2022г. и сумата от 120 лева, представляваща разходи при изискуем кредит, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1019/2022г. по описа на РС – Кюстендил.

С отговора си ответната страна е направила възражения относно основателността на исковите претенции, в т.ч.че е налице обективна новация по см.на чл.107 ЗЗД, но наред с главницата е добавена и дължима лихва, върху която са били начислявани лихви ( т.е.за наличие на анатоцизъм) , а освен това се оспорват като неравноправни клаузите на споразумението, определящи променлива възнагражидетлна лихва и начинът на нейното формиране.

Районният съд е счел, че прибавянето към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, и тъй като ответникът не е търговец, а има качеството на потребител, съответно по отношение на него неправомерно е било изискано да заплаща възнаградителна лихва, начислена върху главница, формирана от неплатените главници и възнаградителни лихви по трите договора, и е преизчислил размера на възнаградителната лихва съгласно Споразумението.Уважил е претенцията за главница, а останалите претенции са отхврлени.

Видно от копие на Споразумение за обединяване на кредити от 06.10.2020г., страните са договорили обединеняване на задължения на ответника спрямо ищеца по следните договори: Договор за кредит за текущо потребление ********7 от 18.03.2020г., Договор за кредит овърдрафт *********** от 03.07.2019г. и Договор за кредитна карта 02/226104562 от 28.06.2019г. Общият размер на вземанията е определен на 14 050,27 лева, дължими за погасяване за период от 120 месеца, считано от датата на подписване на споразумението и краен падеж – 06.10.2030г. Сумите, представляващи остатък от главниците по трите договора , са както следва : 12829,79лв. + 100лв. + 829,15лв., т.е. общо 13 758,94лв.

Определената сума, представляваща главница според споразумението- 14050,27 лв. , 3 се олихвява с променлив лихвен процент – 7,130%, съгласно чл.6 от Споразумението. ГПР , съгласно т.7, е в размер на 7,37%. Договорен е и залог на вземане по разплащателна сметка на ответника, съгласно чл.8.1 от Споразумението ( сключен Договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД между страните от същата дата, видно от представеното и приетото по делото копие) .

Чрез приетото в първоинстанционното производство заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че са погасени само първите пет вноски по Споразумението, съгласно изготвения към него Погасителен план, а последната изцяло погасена вноска е на 10.02.2021г., респ.от 11.02.2021г. е преустановено погасяването на задълженията по кредита, като няма погасени суми по главницата, както и че кредитите по горепосочените договори между страните са изцяло усвоени (срвн. т.2 от заключението).

Видно от покана-уведомление вх. № 2324/14.04.2022г., връчена лично на ответника на 18.05.2022г., последният е бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на непогасените задължения по Споразумението, поради което същата е настъпила.

При горните обстоятелства, установени на база визираните в хода на изложението доказателства, въззивният съд намира следното от правна страна:

В процесния случай не се касае до допълнително споразумение, т. е. не е налице преструктуриране на дългове по изброените договори между страните, а поемане на изцяло нов дълг, различен от предходните или с други думи е налице извършена обективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. Изрично уговорената в процесното споразумение цел е погасяване на съществуващи задължения на длъжника по договорите му с Банката.

Съдът намира за убедително доказано, че клиентът е приел да е обвързан не с новопредоставен кредит, а именно със споразумение за обективна новация по смисъла на чл.

107 ЗЗД на трите договора до едно общо задължение с ново общо основание, съответно на описаната в новия договор цел на обединяване на дълга, чрез погасяване занапред на кредитите- като един кредит за текущо потребление.

Предмет на споразумението са сборове, формирани с добавяне на вече просрочени остатъци от договорни лихви до краен нов размер на кредита . Такива последици при договаряне на кредити, които не обслужват търговията обаче противоречат на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. В установената практика на съдилищата анатоцизмът, като резултат от олихвяване на изтекли лихви се отграничава категорично от допустимото от закона преструктуриране на рискови експозиции чрез отстъпки към длъжника в хипотеза на невъзможност да се плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено финансово състояние(Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК). При анатоцизмът няма отстъпка, водеща до намаляване на дълга, особено ако е съчетан и с ново удължаване на срока. Затова и законът забранява клаузите, предвиждащи включване на просрочените задължения за лихва към главницата, респ. даващи възможност върху тях да бъдат начислявани лихви (срвн.напр.Решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о.). Ето защо, дължимата главница следва да се определи като сбор от сумите, представляващи дължими главници към момента на сключване на процесното споразумение – т.е. 13 4

758,94лв.Именно до този размер въззивният съд счита за основателна исковата претенция, като същевременно районният съд е взел точно тази сума при изчисляване на дължимата възнаградителна лихва – т.е.съобразил е изложените доводи, касаещи анатоцизма, съответно решението в частта, касаеща установения размер на възнаградителна лихва, е правилно и законосъобразно.

Относно конкретните възражения на въззивната страна, поддържани във въззивната жалба, касаещи ГПР, съдът намира, че в настоящия случай ГПР е с ясно посочен размер, т.е.договорът за кредит не е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не е нищожен на това основание, съгласно чл. 22 ЗПК. Несъстоятелно, по начало, е позоваването на непосочена формула за изчисление на ГПР, тъй като тя се съдържа в самия закон – Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Макар процесното споразумение да не съдържа описание на взетите при изчисленията на ГПР по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин допускания, то в Общите условия на Банката ясно и изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, в споразумението и погасителния план те са посочени в процентно изражение и като глобална сума, поради което липсата на данни за взетите допускания не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, да го съпостави с предложения на други банки, и при необходимост да се откаже от споразумението (в такава насока срвн. Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на Трето Г.