Определение № 2409 от 20.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2409 гр. Варна , 08.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20203100501585 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 8433/05.05.2021г. от адв. Р.И. от ВАК, процесуален представител на въззивника М. АНГ. Д., ЕГН **********, с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 804/23.04.2021г.

В молбата се акцентира върху това, че искане за присъждане на разноски е направено още с депозираната по делото въззивната жалба, ведно с представени Договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Г. СТ. М., ЕГН **********, чрез адв. Г.В. от ВАК, в който се изразява становище за неоснователност на молбата и се моли за оставянето ѝ без уважение.

Относно допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска допълване на съдебното решение в частта за разноските, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Относно основателността на молбата:

Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано въз основа на въззивна жалба на М. АНГ. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Р.И., срещу Решение № 93/02.04.2020г., постановено по гр.д.

№ 1497/2019г. по описа на Районен съд-Варна, с което на осн. чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето Ангел Мишев Д., ЕГН 1

***, е предоставено на майката Г. СТ. М., ЕГН **********, определено е местоживеене на детето при майката на посочения в решението адрес, режим на лични отношения на бащата с детето и последният е осъден да заплаща издръжка в размер на 180лв. месечно, считано от 12.02.2020г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

С Решение № 804/23.04.2021г. ВОС е отменил обжалваното решение, като на осн. чл.

127, ал. 2 от СК е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Ангел Мишев Д. на бащата – въззивникът М. АНГ. Д., определил е местоживеене на детето на посочения в съдебното решение адрес на бащата, режим на лични отношения на майката с детето и последната е осъдена да заплаща издръжка в размер на 160лв. месечно, считано от 01.08.2020г. до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването ѝ.

При постановяване на решението си, ВОС не се е произнесъл по направеното от въззивника искане за присъждане на разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Константна е практиката на ВКС, вкл. задължителните разяснения в т.11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, че претенция за разноски може да бъде валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), в случаите на оказана безплатна правна помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.

Предвид последното настоящият съдебен състав счита, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв, без да е необходимо страната да установява и да доказва конкретното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.

В настоящия случай във въззивното производство е представен такъв Договор за правна защита и съдействие, сключен между въззивника М. АНГ. Д. и пълномощника му адв. Р.И., с изрично отбелязване за оказвана безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗАдв, искане за присъждане на разноски от страната е отправено своевременно – още с депозираната въззивна жалба, поради което и съобразно изхода от спора, следва да намери приложение отговорността за разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В трайната си практика (Определение № 600 от 30.09.2019г. на ВКС по ч. т. д. № 1928/2019г., II т. о., ТК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015г., IV г. о., ГК и др.) ВКС приема, че посочването на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално представителство.

Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че дори в договора за правна защита и съдействие да е посочена конкретна хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв, то съдът, сезиран с искане за присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ, не е компетентен да изследва дали действително е налице посоченото основание.

2

По изложените съображения следва да се приеме, че на процесуалния представител на въззивника се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл.

38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 600 лева, поради което постановеното по настоящото дело Решение № 804/23.04.2021г. следва да се допълни в частта за разноските с присъждане на посочената сума в полза на адвокат Р.И. от АК – Варна.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 804/23.04.2021г., постановено по възз. гр. дело № 1585/2020г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Г. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: с.

Градинарово, община Провадия, област Варна, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.И. от АК – Варна сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните на осн. чл. 248, ал.3 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4