Решение № 56 от 17.03.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Елин Пелин, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820101296 по описа за 2023 година

С исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № - 2356170 / 01.03.2021 сключен с "К." ЕАД. Съгласно Договора ищецът получил под формата на кредит, сумата в размер на 1300 лева. Съгласно чл.4 ал. 1 от Договора ищецът трябвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А.Т. ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. На 01.03.2021г., ищецът сключил с „А.Т.“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 1 000 лева.

Общата сума която ищецът заплатил по Договор за потребителски кредит № - 2356170 / 01.03.2021 била 1350 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 200 лева.

В изпълнение на задълженията по Договор за потребителски кредит № - 2356170 / 01.03.2021 и Договор за предоставяне на поръчителство на ищеца били издадени удостоверения от „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, че договорите били приключили и сумите са изплатени.

Твърди се с исковата молба, че Договор за потребителски кредит № - 2356170 / 01.03.2021 сключен с „К." ЕАД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл .19 ал.4 от ЗПК. Изложени са с ИМ конкретни съображения в тази насока.

Твърди се, че Договор за предоставяне н поръчителство, сключен с А.Т. ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като с ИМ са изложени съображения в тази насока.

Твърди се, че след извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен 1 собственик на капитала на "А.Т." ЕООД е "К." АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната, като печалбата на "А.Т." ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "К." АД . В този смисъл ищецъй твърди, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К." АД, а да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "К." АД.

По отношение на втория установителен иск ищецът твърди, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство сключен с дружеството „А.Т." ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че е нарушен принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД, обосноваващо значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора.

Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да осъди „К." ЕАД-С. да заплати на ищцата сумата от 50.00 лева - недължимо платена лихва по недействителен договор за потребителски кредит № 2356170/01.03.21г., заедно със законната лихва от 05.12.23г. до окончателното изплащане.

Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да осъди „А.Т.“ ЕООД-С. да заплати на ищцата сумата в размер на 200.00 лева - недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за потребителски кредит № 2356170/01.03.21г., заедно със законната лихва от 05.12.23г. до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на разноски по делото

В срока по чл.131 ГПК първият ответник е депозирал отговор на ИМ. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит №2356170 / 01.03.2021 г., (договора за кредит) между ищеца, като кредитополучател и „К.“ ЕАД , като кредитодател, за сумата от 1 300,00 лева главница, усвоена при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 34,52 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 40,54%.Твърди, че е изпълнил задължението си и е предоставил на кредитополучателя уговореното финансиране. Ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 14 месечни вноски в срок до 20.05.2022г., а всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо 1 597,68 лева (сбор от 1 300,00 лева главница и 297,68 лева договорна възнаградителна лихва). Не оспорва, че кредитът е погасен предсрочно и не претендира плащания по същия.

Не оспорва, че ищцата е заплатила сумата от 50.00 лева, представляваща възнаградителна лихва по процесния договор за кредит, което обстоятелство бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване. Твърди, че сумата е заплатена на валидно правно основание, за което излага съображения в отговора си.

Оспорва твърдението, че вземанията на “А.Т.” ЕООД е следвало са се включат в ГЛП и гр.П., съгласно чл. 19 от ЗПК по съображения в отговора.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „А.Т." ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

По същество се иска отхвърляне на предявените искове.

Претендира за разноски по делото.

2

Отговор на исковата молба е депозиран и от „А.Т.“ ЕООД-С.. Оспорва предявения осъдителен иск за сумата от 200.00 лева по съображения наведени с отговора. Твърди, че обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „А. Т." ЕООД било единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Сключването на този договор не било задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението за поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР.

Твърди, че наличието на свързаност между К. и А.Т. ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“.

По същество намира за неоснователен предявения иск за сумата от 200,00 лева, представляваща възнаграждение за поръчител, платено по договор за предоставяне поръчителство към договор за потребителски кредит № 2356170 / 01.03.2021г.;

Оспорва твърдението, че ищецът е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв.

Претендира за направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че между ищцата и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит № 2356170 на 01.03.2021г., обезпечен с поръчителство съгласно Договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.21г., сключен между ищцата и втория ответник.

От Договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2021г. е видно, че поръчителят “ А.Т. ” ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“, за да отговоря пред последния солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията на последния, които са възникнали по силата на договора за потребителски кредит от 01.03.21г. и за всички последици от неизпълнение на задълженията на Н.Н. по договора за потребителски кредит. В тежест на ищеца е уговорено възнаграждение па поръчителя, изплащането на което дължимо на 14 месечни вноски от по 98.25 лева, платими на падежа на съответното плащане по кредита /Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство/.

От прието по делото Удостоверение № 62969/10.03.2023г., изд. от първия ответник по делото е видно, че към 10.03.23г. Н.Н. напълно е изплатила задълженията си по Договор за потребителски кредит № CN 2356170/01.03.2021г..

Съгласно Удостоверение за липса на задължения № 1023972/10.03.2023г. изд. от “ А.Т.” ЕООД, към 10.03.23г. Н.Н. е била погасила напълно и задълженията си по Договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2021г..

Претендираните от ищцата с исковата молба суми се основават на процесните договор за потребителски кредит и договор за поръчителство. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на 3 от ЗКИ, имащ правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищцата от своя страна има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което приложими между страните са разпоредбите на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД / чл.9, ал.1 ЗПК/.

Чл.11, т.10 от ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определен в приложение 3

№ 1 начин. Според чл.19, ал.1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По процесния договор за потребителски кредит не е отразен коректно действителния ГПР, който не включва разходите на потребителя, представляващи прикрито по договора допълнитено възнаграждение за “К.” в размер на сбора от договорените и дължими месечни суми за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 01.03.21г.. Посочването в договора за паричен заем на ГПР, който не е реално приложим в отношенията между страните по договора представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка, с преюдициално заключение по дело С-453Д0 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основава преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Посоченият в Приложения 1 към Договора за потребителски кредит ГПР – 40.54 % съставлява невярна информация, поставяща в заблуждение потребителят относно действителния размер на разходите, които следва да направи във връзка с изпълнението на договора, с което “К.” недобросъвестно е увредило ищцата. В този смисъл клаузата на чл.4 от Договор за потребителски кредит от 01.03.2021 година попада и в хипотезата на чл.143, ал.1, т.3 от ЗЗП. В последна връзка, съглано чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Според чл.143, ал.2, т.3 ЗЗП неравноправна е клаузата, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. Така волята на първия ответник за предоставяне от заемателя на обезпечение / чрез сключване на договор за поръчителство с одобрен от “К.” поръчител / по смисъла на чл.4 от Договора се явява предпоставка обуславяща, както сключването на договора, но и допълнително възнаграждение за “ К. ”, гарантирано като възнаграждение за поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство / Раздел II към Приложение 1 към ДПрП / в размер на 98.25 месечно за периода на действие на договора. Не на последно място, заемодателят и поръчителят, респ. първият и вторият ответник имат качеството на свързани лица и в тази връзка “изборът” на “К.” по отношение на поръчителя е бил ясен и недсусмислен за първия ответник, с оглед въведените от него изисквания към кредитополучателя за сключване на договор за предоставяне на поръчителство съгласно по чл.4, т.3, ал.1 от договора за потребителски кредит.

Съдът намира, че “К.” ЕАД не е изпълнило задължението си и по чл. 5, ал.2, вр. с ал.1 от ЗПК, като некоректно е предоставило на ищцата информация за ГПР, който е различен от действителни, като по този начин ищцата е била лишена от възможността да вземе информирано решение при сключване на договора за потребителски кредит съгласно потребностите и възможностите си, което обуславя и неравнопоставеност в отношенията между “К.” и кредитополучателя по процесния договор. В последна връзка, за защита правата на потребителя, а от друга страна за санкциониране злоупотребата с тях, законът предвижда последиците предвидени с чл.22 от ЗПК / Когато не са спазени изискванията н а чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен /, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.