Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Никопол, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20254420100498 по описа за 2025 година

Производството по реда на чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от ***“ ЕАД , чрез юрк.Б.Д. против М. В. Й. от гр.Г., с която се иска, съда да признае за установен в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца суми, за които се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *** /2025г. по описа на НРС, срещу която длъжника е възразил.

В исковата молба се твърди, че на 08.96.2021г. е подписано приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане, по силата на който „БНП П.П.Ф.

С.А. – клон България” е прехвърлило на *** вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX - ********* от 21.04.2020 г. сключен между БНП П.П.Ф. С.А. – клон България и ответника М.Й..

Вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, за което ответника е бил надлежно уведомен на 11.06.2021г. По силата на подписания договор, кредитополучателят се е съгласил предоставената му сумата от 2220.00 лева да бъде преведена пряко на упълномощен търговски партньор за закупуване на избрани от ответника стоки или услуги. Съгласно договора, кредитополучателя се задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.05.2024г. на 48 бр. равни месечни вноски,всяка от които по 68.44лв., съгласно погасителния план инконпориран в договора с посочен падеж на всяка отделна погасителна вноска.

Ответникът не е върнал предоставената му договорена сума, поради което му е начислена и лихва за забава в размер на 1258.12лв., за периода от 16.04.2021г. 31.03.2025г.

За това вземане ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по което било образувано ч.гр.д. № ***/2025г. по описа на РС – Никопол.

1

На 30.06.2025г. съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, в което е направил възражение, че не дължи сумите, т.к. същото е погасено по давност.

При условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК ищецът е депозирал настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае ЧАСТ от вземането му за което е издадена ЗИ към ответника в посочените по – горе размери, за главница и мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира сторени разноски в заповедното и в настоящото производства.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по исковата молба и не е ангажирал доказателства. В с.з. не се явява и не се представлява, като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника.

В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.Релевираното от ответника възражение по чл.414, ал.1 от ГПК за погасяване на задължението по давност е неоснователно, съгласно разясненията дадени в Тълкувателното решение № 3/2023 на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответнка следва да бъде осъден да заплати на дружеството направените от същото разноски в заповедното и в исконото производство.

Съдът намира, че размера на разноските, следва да бъде определен върху частта на предявеният иск, и основателността на същият, поради което приема, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в размер на 66.00 лв. за д.т. и както и 50 лв. за юрисконсултсо

2 възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство същият размер - в размер на 66лв., за д.т., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. определени от съда на основание чл. 78, ал.8 от ГПК/делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е в едно с.з. и процесуалният представител на ищеца не се е явявал в него /.

Съдът счита, че не е обвързан с правилата, определени с Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С., аналогично на Закона за правната помощ, съгласно Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, по отношение на ответника М. В. Й. с ЕГН **********, че дължи на „А.С.В. “ ЕАД с ЕИК ********** сумата от 2 021.59лв. представляваща главница, по договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX - ********* от 21.04.2020 г. сключен между БНП П.П.Ф. С.А. – клон България и ответника М.Й., в едно със законната лихва от 31.03.2025г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 258.12лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.04.2021г. до 31.03.2025г., която сума е част от вземането за която е издадена заповед за изпълнение № 203/ 30.06.2025г. по ч.гр.д. ***/2025г. по описа на РС-Никопол.

ОСЪЖДА М. В. Й. с ЕГН **********, , ДА ЗАПЛАТИ на „А.С.В. “ ЕАД с ЕИК ********** сумата от общо 232лв., представляващи направени в настоящото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съобразно размер на предявеният иск.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.

ДА се докладва, ч.гр.д. ***/2025г., на НРС на съдията – докладчик по него, за преценка на наличието на основания за обезсилване на издадената ЗИ в частта в която не е предявен иск по чл.422 от ГПК, в указания срок.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________

3