Решение № 631 от 27.05.2021, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2469/2020
- Вид
- Решение № 631
- Подписан
- 27.05.2021
- В сила
- 27.05.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 и 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 631 гр. Велико Търново , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20204110102469 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на *, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба се излагат твърдения, че между страните са възникнали облигационни отношения по *******. Изтъква се, че по договорите за мобилни услуги за срок от 24 месеца от сключването им ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги, а последният се е задължил да заплаща тяхната стойност както и неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията му, а с договора за лизинг ищецът е предоставил на ответника временното и възмездно ползване на горепосочените устройства като последният се е задължил да заплаща дължимите лизингови вноски. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си като за ползваните от ответника услуги по договорите за периода от 20.07.2018г. до 30.09.2018г. не са заплатени дължимите абонаментни такси и лизингови вноски в общ размер на 154,49 лв. по фактури с №7277057718 от 20.08.2018г., №7277353394 от 01.09.2018г., №7278387322 от 20.09.2018г. и №7278676582 от 01.10.2018г. Навежда доводи, че в резултат от неизпълнението е прекратил договорите с начисляване на неустойка и дължими лизингови вноски в общ размер на 680,95 лв. по фактури с №7281059553 от 20.11.2018г. и №7281411679 от 01.12.2018г. Изтъква се, че вземанията по фактурите не са погасени като за тях е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1133/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните договори в общ размер на 835,44 лв. са 1 дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №399 от 04.06.2020г. по частно гражданско дело №1133/2020г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
В хода на производството по делото процесуалният представител на ищецът е отправил искане до съда за произнасяне по реда на чл. 239 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното искане за постановяване на неприсъствено решение намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК, поради което претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 485 лв., както и разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 385 лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1133/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на И. Р. М. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумата от 835,44 лв. /осемстотин тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ - главница, представляваща сбор от вземания за цена за предоставени мобилни услуги, неустойки и лизингови вноски по ******, за които са издадени фактури с №7277057718 от 20.08.2018г., №7277353394 от 01.09.2018г., №7278387322 от 20.09.2018г. и №7278676582 от 01.10.2018г., №7281059553 от 20.11.2018г. и №7281411679 от 01.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №399 от 04.06.2020г. по частно гражданско дело №1133/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда И. Р. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 485 лв. /четиристотин осемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1133/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
2
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от решението.
Препис от решението да се приложи по частно гражданско дело №1133/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3