Решение № 15742 от 20.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15742 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Н. ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110159512 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл. 411, ал. 1 от КЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ДЗ“ АД твърди, че е изплатил обезщетение по застраховка „Каско“, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие и образувана при него щета, в размер на 1037.65 лева, за причинени вреди на автомобил „Пежо 208“, с рег.№ КН 1431 ВС, поради настъпило ПТП на 10.12.2021 г. в гр.София, като е преведена на автосервиз „Ес Еф Ей Ритейл-1“ ЕООД за възстановяване на причинените от ПТП-то вреди на автомобила.

Поддържа, че вина за настъпване на ПТП-то, според Двустранен константивен протокола за ПТП има водачът на автомобил „Рено Канго“, с рег.№ СВ 3063 АН и за който е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че с изплащане на обезщетение на застрахования е встъпил в неговите права срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, който е поканен с писмо да възстанови сумата, но е платил сумата от 651.55 лева. Претендира сумата 100 лева(като частичен от 401.10 лева), представляваща остатъка/разликата, между платеното и дължимото застрахователно обезщетение, включващ и ликвидационни разноски от 15 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 31.10.2023 г. до окончателното изплащане и сумата 13.94 лева(като частичен от 55.90 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 19.08.2022 г. до 30.10.2023 г. Претендира разноски.

Ответникът „ДО“ ЕАД е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че представената от ищеца фактура е издадена от официален сервиз за марката „Пежо“ и поради факта, че процесното МПС- „Пежо 208“, с рег.№ КН 1431 ВС към датата на ПТП-то е на повече от пет години не следва да бъде ангажирана застрахователната отговорност на ответника относно сторените разходи в 1 официалния за марката сервиз. Твърди, че изплатеното обезщетение е в необходимия размер за отстраняване на действителните вреди по автомобила, като е и реално дължимото обезщетение. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

По делото в доклада, обективиран в Определение №25914/24.07.2023 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, между ищеца и собственика на автомобил „Пежо 208“, с рег.№ КН 1431 ВС; наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, между ответника и собственика на автомобил „Рено Канго“, с рег.№ СВ 3063 АН и изплащането на сумата от 651.55 лева от ответника на ищеца.

Установява се по делото от Двустранен констативен протокол за ПТП от 10.12.2021 г., че на същата дата в гр.София, на пл.„Македония“, водачът на „Рено Канго“, с рег.№ СВ 3063 А Н не се съобразява с местоположението на останалите участници в движението и удря движещия се автомобил „Пежо 208“, с рег.№ КН 1431 ВС, като му причинява вреди д задната лява част-заден калник-ляв, задна броня-от лявата страна и задна врата-лява.

О т Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС ” се установява по делото, че при ищеца като застраховател, с когото собственикът на автомобил „Пежо 208“, с рег.№ КН 1431 ВС е имал застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС”, е образувана застрахователна преписка по щета № 211040201, относно увредения от процесното ПТП автомобил.

Установява се от представените Опис-заключение за вреди на МПС по щета№ 211040201/14.12.2021 г.); Възлагателно писмо от 14.12.2021 г. Ф а к т у р а №

0810005224/29.04.2022 г. и Преводно нареждане № 201В1О0221310WM/11.05.2022 г., че застрахователя по имуществена застраховка е констатирал описаните вреди на автомобил „Пежо 208“, с рег.№ КН 1431 ВС, като е платил на автосервиза, извършил ремонта на автомобила сумата от 1037.65 лева.

Представена и Регресна покана (вх.№ 0-92-9680/19.07.2022 г.).

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа на доказателствения материал по делото съдът възприема за достоверно се установява, че механизма на настъпване на процесното ПТП е следният – на 10.12.2021 г. в гр.София, на пл.„Македония“ превозно средство А(„Рено Канго“, с рег.№ СВ 3063 АН) навлиза в лентата за насрещно движение и удря отзадвляво превозно средство В(„Пежо 208“, с рег.№ КН 1431 ВС), като му причинява вредизаден ляв калник и задна броня. Според заключението от техническа гледна точка посочените щети могат да надстъпят и са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и съгласно схемата към ДКП. Размерът на същите по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие е 689.92 лева(по цени на представителя на 2 марката „Пежо“, към датата на настъпване на събитието е в размер на 1037.65 лева).

Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

По иска с правно основание чл.411, ал.1 КЗ:

За възникването на претендираното регресно право трябва да бъдат осъществени следните материални предпоставки в съотношение на кумулативност: действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредения; заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата по правоотношението вещ; възникнало за увредения право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата и съществуването на действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към настъпването на ПТП-то.

По делото се доказа, че при настъпването на процесното ПТП между ищеца и увредения – собственика И.Д.Т. на автомобил „Пежо 208“, с рег.№ КН 1431 ВС е съществувало действително застрахователно правоотношение, по аргумент от чл. 399 от КЗ, като за този договор е предвидена писмена форма за действителност – чл.344, ал. 1 от КЗ, която в случая е спазена. В срока на действие на този договор между тях е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, за което ищецът като застраховател е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер на 1037.65 лева.

Тези факти са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада, обективиран в Определение № 20600/18.05.2024 г.

Установи се по делото, че действията на водача на автомобил „Рено Канго“, с рег.№ СВ 3063 АН, съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, с което е причинил вреди на автомобил „Пежо 208“, с рег.№ КН 1431 ВС. Деянието на водача на автомобил „Рено Канго“, с рег.№ СВ 3063 АН е противоправно, тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 25, ал.1, във връзка с чл.15 от ЗДвП. По делото се доказа от Двустранния протокол за ПТП и кредитираното от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че вредите на автомобил „Пежо 208“, с рег.№ КН 1431 ВС – заден калник-ляв и задна броня са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описани в Двустранния протокол за ПТП, съответно с противоправно поведение на водача на автомобил „Рено Канго“, с рег.№ СВ 3063 АН. Виновното причиняване на посочените вреди- заден калникляв и задна броня, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно действията на водача на автомобил „Рено Канго“, с рег.№ СВ 3063 АН представляват граждански деликт и за увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредите, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ищецът пък като застраховател е встъпил в правата на увредения въз основа на факта, че е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.

3

Налице е и последната материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца срещу ответника, а именно наличието на действително правоотношение(факт признат за безспорен и ненуждаещ се от доказване) по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и делинквента – водача на автомобил„Рено Канго“, с рег.№ СВ 3063 АН застрахователното покритие, по която съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ покрива отговорността на водача на автомобила. Този факт признат за безспорен и ненуждаещ се от доказване.

При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу застрахователя по “Гражданска отговорност“ на прекия причинител на увреждането до размера на платеното обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди и размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД дължи на застрахования. По делото се доказа от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че действителния размер на причинените от процесното ПТП вреди на автомобила по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие е 689.92 лева.

Ответникът е платил на ищеца сумата от 651.55 лева, признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване с Определение № 20600/18.05.2024 г. В тази връзка предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 38.37 лева, представляващ разликата между дължимото(определено от съдебно-автотехническата експертиза по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие/ПТП-то) и платеното от ответника, с включени ликвидационни разходи от 15 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 100 лева(като частичен от 401.10 лева) следва да бъде отхвърлен. За пълнота на изложението, а и вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза заяви, че процесния автомобил към датата на застрахователното събитие е на 5 години и 6 месеца, т.е. извън гаранционния период и не е задължително да се отремонтира в официалния сервиз на марката „Пежо“.

Последица от уважаването на иска е и присъждането на законна лихва от датата на исковата молба – 31.10.2023 г., до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.

Тъй като вземането по регресния иск произтича от закона, а не от договора за застраховка, срокът за неговото изпълнение по аргумент от чл. 412 от КЗ възниква от отправянето на регресна покана до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, а не от възникването на вземането – плащането на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка (в този смисъл Решение № 48/30.04.2009 г. по търговско дело № 677/2008 г. на І ТО при ВКС). Следователно, предвид установения в чл.

412, ал. 3, т. 1 от КЗ, 30-дневен срок за изпълнение на задължението на ответника по 4 процесното регресно правоотношение и представянето на всички доказателства пред него с отправената му регресна покана от ищеца, съдът намира, че ответника е изпаднал в забава с изтичане на посочения законов срок. По делото се установи, че Регресна покана е постъпила при ответника( в х . № 0-92-9680/19.07.2022 г.) и от този момент е започнал да тече гореспоменатия 30-дневен срок, който е изтекъл на 18.08.2022 г.(присъствен ден), поради което ответника е изпаднал в забава от 19.08.2022 г. Според електронния калкулатор от интернет дължимото от ответника обезщетение за забавено плащане на задължението от 38.37 лева за периода от 19.08.2022 г. до 30.10.2023 г. е в размер на 5.35 лева, поради което акцесорният иск следва да бъде уважен до този размер, като за разликата до пълния предявен размер от 13.94 лева(като частичен от 55.90 лева) следва да бъде отхвърлен.