Определение № 656 от 02.08.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. ХАСКОВО, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500131 по описа за 2024 година Производството е по чл. 402, ал. 1 от ГПК

Постъпила е молба с вх. № 6723/09.07.2024 г. от И. Г. К., чрез адв. Г. Г., с искане за отмяна на допуснатото с определение № 31/16.01.2024 г. по гр.д. № 72/2022 г. на РС Свиленград обезпечение на предявен иск от А. Г. М. срещу И. Г. К.. Посочва се, че с решение № 273/25.06.2024 г. по настоящото дело въззивният съд е отменил първоинстанционното съдебно решение в някои негови части и е отхвърлил частично предявените от ищеца искове. Представя се платежен документ от 01.07.2024 г., съгласно който е преведена парична сума от 15 403.39 лв., дължима от въззивницата И. К. към въззиваемия А. М. съобразно постановеното решение. Поддържа се, че с направеното плащане К. е погасила изцяло дълга си – главница и лихви, към М., като лихвите за забава са изчислени към датата на плащането – 01.07.2024 г. Прави се извод, че дългът на И. К. към А.

М. е заплатен, поради което не е налице обезпечителна нужда, която да обуславя наличието на възбрана на недвижимия имот. Причината за допускане на обезпечението била вероятността К. да не заплати задължението си към М., но към настоящото момент то вече било заплатено и на това основание се отправя искане за отмяна на допуснатото обезпечение – възбрана на недвижим имот.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия А. М., чрез адв. Т.

В.. Твърди се, че с въззивното решение съдът е отхвърлил иска в отменените части – за разликата от 750 лв. до 16 433.39 лв. и за разликата от 11.10 лв. до 2303.71 лв. Излагат се доводи, че не е отпаднала необходимостта от обезпечението, тъй като въззивното решение в отменителната част не е влязло в законна сила и срещу същото е подадена касационна жалба от въззиваемия М. с предмет на обжалване главница в размер на 15 683.39 лв., мораторна лихва в размер на 2292.60 лв. и законна лихва върху главницата, считано от 21.04.2023 г. и 5400 лв. деловодни разноски или сума в общ размер 23 376 лв. (без законната лихва).

Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на страните, както и материалите по делото, намира, че молбата за отмяна на обезпечението се явява неоснователна:

Производството по гр.д. № 72/2022 г. на РС - Свиленград е образувано по искова 1 молба от И. К. срещу А. М. за извършване на съдебна делба по отношение на недвижим имот, лек автомобил и движими вещи, находящи се в бившето семейно жилище на страните.

С решение № 151/17.08.2023 г. във втората фаза на делбата съдът е постановил изнасяне на публична продан на недвижимия имот, лекия автомобил и движимите вещи. Осъдил е И. К. да заплати на А. М. следните суми, а именно:

- сумата от 1376.95 лв. – главница , представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобственото жилище, ведно със законната лихва върху тази сума и сумата от 395.33 лв. – мораторна лихва върху главницата;

- сумата от 16 433.39 лв. – главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения лек автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума, както и сумата от 2303.71 лв. – мораторна лихва върху главницата;

-сумата от 2990.89 лв. – половината от общия размер на вноските по договор за потребителски кредит, сключен по време на брака, ведно със законната лихва върху сумата;

-сумата от 7210.33 лв. – половината от общия размер на вноските по договор за потребителски кредит, сключен по време на брака на страните, ведно със законната лихва върху страните;

-сумата от 5400 лв. – разноски по делото.

След постановяване на решението ответникът А. М. е подал молба за допускане на обезпечение. С определение № 31/16.01.2024 г. съдът е уважил молбата и е допуснал обезпечение чрез налагане на възбрана върху 1/2 идеална част от следния недвижим имот:

- 114/556 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 19.08.2020г., находящ се в ***, с адрес: **, с площ: 553 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: **, ***, при съседи: **.**, **, **, ***, **, **, ведно с находящите се в имота САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор -***, намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор **, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 2, с посочени в документа площи: 96,23 кв.м и 90,53 кв.м., с прилежащи части: 20,46% ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на ниво 1: на същия етаж - **, **, под обекта -***, ***, над обекта – няма; ниво 2: на същия етаж -***, ***, под обекта -няма, над обекта - няма, стар идентификатор: няма, и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, намиращ на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж, с брой нива на обекта: 1, с посочени в документа площ: 26,20 кв.м., с прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***, ***, ***, ***, под обекта - няма, над обекта - ***, стар идентификатор: няма, като e оставил без уважение искането за налагане на възбрана върху целия имот.

Определението за допускане на обезпечение е обжалвано. С определение № 298/27.03.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 249/2024 г. на ОС-Хасково обжалваното определение за допускане на обезпечението е потвърдено.

Междувременно по подадена въззивна жалба от И. К. е образува настоящото производство, като съдът след разглеждането й е постановил решение № 273/25.06.2024 г., с което:

-ПОТВЪРЖДАВА Решение №151/17.08.2023 г. по гр.дело № 72/2022 г. на Районен съд- Свиленград в частта, в която съделителката И. Г. К. с ЕГН ********** е 2 осъдена да заплати на А. Г. М. с ЕГН ********** сумата 1376,95 лв. - главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобственото жилище самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, за периода от 21.01.2020г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане, сумата 395, 33 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 21.01.2020г. до 23.01.2023г., сумата 2 990, 89 лв. - половината от общия размер на вноските по договор за потребителски кредит CARU - *** от 09.01.2019г., сключен по време на брака на страните, заплатени от А. Г. М. след прекратяването на брака - в периода от 27.12.2019г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане и сумата 7 210, 33 лв. - половината от общия размер на вноските по договор за потребителски кредит № *** от 20.06.2016г., сключен по време на брака на страните, заплатени от А. Г. М. след прекратяването на брака - в периода от 27.12.2019г. до 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2023г. до окончателното им изплащане;

-ОТМЕНЯ Решение № 151/17.08.2023 г. по гр.дело № 72/2022 г. на Районен съд[1]Свиленград в частта, в която И. Г. К. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на А. Г.

М. с ЕГН ********** на основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.346 ГПК сумата за разликата над 750,00 лв. до 16 433,39 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения лек автомобил „Мицубиши Аутлендър”, с рег. ** за периода от 21.01.2020г. до 04.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане и сумата за разликата над 11,10 лв. до 2303,71 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 21.01.2020г. до 04.12.2022г. както и в частта за разноските и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на А. Г. М. против И. Г. К. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС предявен по реда на чл.346 ГПК за разликата от сумата над 750,00 лв. до 16 433,39 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения лек автомобил „Мицубиши Аутлендър”, с рег. *** за периода от 21.01.2020г. до 04.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане и за разликата от сумата над 11,10 лв. до 2303,71 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 21.01.2020г. до 04.12.2022г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА И. Г. К., с ЕГН ********** на основание чл.78 ГПК да заплати на А. Г.

М. сумата 2143,10лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 1190,61 лв.

- разноски за въззивното производство.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба в отменителните части, а именно за разликата от 750 лв. до 16 433.39 лв., ведно със законната лихва, както и за разликата от 11.10 лв. до 2303.71 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата.

Освен това решението се обжалва и в частта на присъдените в полза на И. К. разноски в общ размер 4258.24 лв. за двете съдебни инстанции.

Съгласно разпоредбата на чл. 402 ГПК отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна с определение на съда, постановено в закрито заседание, когато съдът се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението или че са налице условията по чл. 398, ал. 2 ГПК. В настоящия случай причината за допускане на обезпечението е постановяването на първоинстанционното решение, с което са уважени претенциите на ответника за осъждане на ищцата да му заплати определени суми. Районният съд е достигнал до извода, че е налице обезпечителна нужда предвид възможността ищцата да се разпореди с имуществото си, предназначено да удовлетвори кредитора и с това да осуети или да затрудни неговото удовлетворяване. Но тъй като стойността на недвижимите имоти е в размер на 194 011 лв. съгласно СТЕ по делото, а уважените с първоинстанционното решение искови претенции са в размер на 30 710.60 лв., то съдът е приел, че ако се наложи възбрана върху целия 3 недвижим имот, би се стигнало до неправомерно засягане правата на ищцата К. и затова като адекватна е възприел мярката възбрана върху 1/2 идеални части от имотите, тъй като тя ще послужи за запазване принадлежността на имуществото на длъжника, достатъчно да удовлетвори вземането на кредитора. Тези съображения на районния съд изцяло се споделят и от настоящия въззивен състав. Уважаването на претенциите на ответника М., които с въззивното решение са частично потвърдени, не води до промяна на причината за допускане на обезпечението. По-същественото в случая е, че и самото въззивно решение не е влязло в сила, а е обжалвано с касационна жалба от въззиваемия М. в съответните части, като той претендира суми, чийто общ размер (23 376 лв. – без законната лихва), е по-голям от сумата 15 403.39 лв., платена от въззивницата К.. Следователно, към настоящия момент е налице невлязло в сила въззивно решение, за което не е известно дали ще бъде потвърдено или отменено от Върховния касационен съд. В този смисъл, ако бъде отменена наложената възбрана, тогава вземанията на въззиваемия М. биха се оказали необезпечени. Ето защо аргументите, че е отпаднала обезпечителната нужда не могат да бъдат споделени. А с оглед на факта, че възбраната е наложена върху 1/2 идеална част от недвижимото имущество, обективно не е възможно да се извърши частична отмяна на обезпечението. Такава възможност ще бъде налице след произнасянето по касационната жалба (при недопускането й до касационно обжалване или при произнасяне по същество). В този смисъл, молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 402, ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6723/09.07.2024 г., подадена от И. Г.