Решение № 3485 от 05.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3485 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330117070 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Д. Р.. Твърди се, че на 14.11.2022 г. било подписано Приложение 1 към договор за цесия от 01.02.2022 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „АСВ“ ЕАД, по силата на който вземането на „Ай Тръст“, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г. било прехвърлено на ищеца.

За това било изпратено уведомително писмо до длъжника. Ищецът моли уведомлението за цесия да се връчи и чрез връчване на исковата молба.

Твърди, че на 03.10.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответника бил сключен договор за потребителски кредит, а между „Ай Тръст“ и ответника бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, като двете дружества сключили договор за поръчителство от същата дата. Поръчителят изпълнил задълженията по договора за потребителски кредит, но ответникът не възстановил дължимата сума на своя поръчител. Твърди, че по силата на цесията за него възникнали следните вземания: 1317,11 лв. - главница, 114,28 лв. - обезщетение за забава за периода 21.06.2022 – 25.09.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК). Претендира и законна лихва от подаване на заявлението. За тези вземания се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК и моли да се установи в настоящото производство тяхната дължимост.

Уточнява с допълнителна молба, че лихвата за забава е начислена върху главницата.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът не оспорва сключването на договора с „Кредисимо“ ЕАД. Общата дължима сума била в размер на 2565,60 лв. Твърди, че в изпълнение на договора сключил 1 договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“. За предоставяне на това обезпечение следвало бъде платена допълнителна сума за възнаграждение. Твърди, че договорът за паричен заем е недействителен поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Счита, че възнаградителната лихва накърнява добрите нрави, тъй като надвишава 3- кратния размер на законната лихва. Счита, че клаузата за плащане на възнаграждение за обезпечението противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, а съгласно чл. 10а ЗПК се касае за услуга, свързана с усвояване и управление на кредита. Счита, че възнаграждението за поръчителя съставлява разход по кредита, с което се надвишава законовият максимум по чл. 19 ЗПК. Счита, че с него се прикриват разходи, които би следвало да се включат в ГПР. Ето защо счита клаузата за възнаградителна лихва и за заплащане на обезпечение за нищожни както поради недействителност на целия договор, така и на самостоятелно основание. Твърди, че платеното над главницата е платено без основание и следва да бъде прието като платено по главницата. Поддържа, че обезщетението за забава не се дължи поради недействителност на договора, като се дължала само неплатената част от главницата. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК, за основателността на които следва да са реализирани следните юридически факти: валидно сключен договор за кредит, усвояването на заетата сума, настъпването на падежа за плащане на задълженията, изпадане на длъжника в забава.

Общо известно от данните в Търговския регистър е, че дружеството „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственост на капитала на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Установява се от представените договори за кредит (Приложение № 1) и за предоставяне на поръчителство, че общата сума, дължима по кредита, е посочена в размер на 2565,60 лв. и съгласно погасителния план, тя е сбор от главницата и възнаградителната лихва.

Съгласно договора за предоставяне на поръчителство, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 114,43 лв. на месец за срока на действие на кредита (15 месеца), или общо 1716,45 лв.

От изложените обстоятелства може да се направи извод за недействителност на договора за кредит, както и на договора за предоставяне на поръчителство. Размерът на възнаграждението за поръчителя надвишава възнаградителната лихва по кредита (в размер на 565,60 лв.). Кредиторът на практика поръчителства сам на себе си (доколкото печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД ще се разпредели като дивидент на едноличния му собственик „Кредисимо“ ЕАД) и за това се събира допълнително възнаграждение в размер, по-голям от възнаградителната лихва по кредита. Това възнаграждение ще постъпи като допълнителна печалба в имуществото на свързаните лица, без реално да се предоставя насрещната престация по договора за предоставяне на поръчителство, доколкото самият кредитор чрез 2 свързаното дружество ще плати собственото си задължение.

Посочените обстоятелства водят до извод, че по този начин кредиторът цели да си осигури допълнителна печалба, която обаче не намира отражение в ГПР, нито в общо дължимата сума от потребителя. Последната е посочена само в размер на сбора между главницата и договорната лихва, видно и от погасителния план. Съотношението между лихвения процент и ГПР, водят до извод, че в него не е включено възнаграждението за поръчителя, нито то е включено в посочената обща дължима сума. Това според съда следва да е направено, тъй като възнаграждението за поръчителя има характер именно на допълнителна печалба за кредитора. Ето защо представлява разход по кредита и следва да се включи в ГПР и в общо дължимата сума. Невключването му води до невъзможност за потребителя да прецени реалните икономически последици от сключване на договора.

Посочването на нереални стойности на ГПР и общо дължима сума нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и се приравнява на липса на задължителни реквизити от съдържанието на договора за потребителски кредит, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

На основание чл.23 ЗПК и съгласно решение на СЕС от 15.06.2023г. по дело C‑520/21 и решение № 129/30.07.2024г. на ВКС по т.д. № 630/2023г., не се дължи претендираното обезщетение за забава в размер на 114,28 лв., за да се постигне възпиращият ефект на потребителското законодателство.

Обезщетението не се дължи и с още един довод – липсата на покана, предхождаща заявлението, която да постави длъжника в забава, тъй като уговореният в договора падеж не поражда действие като клауза от недействителен договор. Не се дължи и уговорената възнаградителна лихва.

На основание чл.23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита.

Ответникът не възразява срещу основанието за нейната дължимост, поради което за съда липсват правомощия да обсъжда този въпрос извън изричните признания на ответника. Оспорва се единствено размерът на претенцията за главница в размер на 1317,11 лв., с оглед плащания по кредита. От допълнителното заключение на извършената по делото ССЕ се установява, че ответникът по договора е платил преди подаване на заявлението в съда сумата от 1037,30 лв. към първоначалния кредитор и 258 лв. към цесионера, или обща сума в размер на 1295,30 лв. С оглед недействителността на договора, единственото задължение в тежест на ответника е за чистата стойност на кредита, поради което следва извършеното плащане по договора да се отнесе именно по това задължение. Остава дължима сумата от 21,81 лв. – неизплатен остатък от чистата стойност на кредита, която следва да се присъди ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 26.09.2023г., до окончателното плащане, като законна последица от уважаването на иска. В останалата част претенцията подлежи на отхвърляне.

При този изход от спора, разноските следва да се присъдят по съразмерност. Ищецът е поискал разноските в заповедното и в исковото производство, сторени както следва: обща държавна такса в размер на 102,68 3 лв., 200 лв. – възнаграждение за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 50 лв. за заповедното производство и 150 лв. за исковото. Съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъдят 0.87 лв. за държавна такса общо за двете производства, 3,05 лв. за възнаграждение за експертиза и 3,05 лв. за юрисконсултско възнаграждение общо за двете производства. Ответникът е поискал адвокатско възнаграждение в минимален размер на 831,71 лв., което следва да се присъди в полза на ********* К. К., тъй като възражението за прекомерност касае суми над минимума. Невъзможно е служебно прихващане, както е поискал ищецът, тъй като вземанията за разноски са между различни субекти.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, че Д. Г. Р. с ЕГН: ********** и адрес: ***************, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК: 203670940 и адрес: гр. София, бул. „Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ“ № 25, ОФИС-СГРАДА ЛАБИРИНТ, ет.2, оф.4, следната сума, за която е издадена Заповед по чл.410 ГПК, с № 6510/27.09.2023г. по ч.гр.д. № 13899/2023г. по описа на РС Пловдив, а именно – сумата в размер на 21,81 лв. – неплатен остатък от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 2450697/03.10.2021г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който били платени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и прехвърлени на ищеца – „АСВ“ ЕАД по силата на договор за цесия от 01.02.2022г., Приложение 1 от 14.11.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 26.09.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума в размер на 21,81 лв. до първоначално претендираната за главница сума в размер на 1317,11 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Г. Р. с ЕГН: **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК: 203670940, следната сума по Договор за потребителски кредит № 2450697/03.10.2021г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който били платени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и прехвърлени на ищеца – „АСВ“ ЕАД по силата на договор за цесия от 01.02.2022г., Приложение 1 от 14.11.2022г., за която сума е издадена Заповед по чл.410 ГПК, с № 6510/27.09.2023г. по ч.гр.д. № 13899/2023г. по описа на РС Пловдив, а именно: сумата в размер на 114,28 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 1317,11 лв. за периода 21.06.2022 – 26.09.2023 г.

ОСЪЖДА Д. Г. Р. с ЕГН: **********, да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК: 203670940, разноски общо в 4 заповедното и в исковото производства: 0.87 лв. за държавна такса, 3,05 лв. за възнаграждение за експертиза и 3,05 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК:

203670940, да плати на адв. К. К., с личен № *********, сумата в размер на 831,71 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на страните и процесуалните им представители в едноседмичен срок от получаване на препис от решението да представят по делото банкова сметка, по която могат да бъдат изплатени присъдените им с решението суми, като в противен случай ще им бъде наложена глоба.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5