Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 19.08.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 156/2026
Вид
Решение № 119
Подписан
19.08.2026
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Иваничка Димитрова Славкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 223, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 224а, ал. 5 · Закон за устройство на територията
  • чл. 301, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 103 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 115 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Г. Н. Грънчев

Иваничка Д. Славкова при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600156 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 6 от 25.02.2026г., постановена по НОХД № 129/2025г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с която подсъдимият Г. А. К. е признат за невинен в това, че през периода 21.03.2022г. - 04.04.2022г. в с. Преселенци, обл. Добрич и в гр. Ген. Тошево, обл. Добрич, в качеството си на длъжностно лице - Главен специалист „Геодезия и кадастър“ към Звено „Архитектура, надзор, незаконно строителство и регулация“, Дирекция „Устройство на територията, собственост, икономическа дейност и проекти“ към Община Ген. Тошево, поискал и приел дар – сумата от 4000 лв, който не му се следвал, от Й. Х. с ЛНЧ *** от с. Преселенци, обл. Добрич, за да наруши службата си да не констатира незаконността на строеж масивна сграда – гараж със застроена площ от 57,73 кв. м., находяща се в с. Преселенци, обл. Добрич, УПИ ХVІІ-102, кв. 25 по плана на с. Преселенци, обл. Добрич, собственост на С.Я., съобразно задълженията си по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и да не състави констативен акт по чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, като това нарушение не съставлява престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 301, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и досежно веществените доказателства и направените по делото разноски.

1

Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Добрич, в който се излагат доводи за неправилност на така постановената присъда, като се акцентира върху липсата на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и избирателно кредитиране на доказателствата по делото - твърди се, че действията по констатирането на незаконни постройки и изготвянето на констативни актове във връзка с това са били част от задълженията на подс. К., доколкото са включени в съдържанието на длъжностната му характеристика и същият назад във времето фактически е изготвял такива констативни актове. Според обвинението задълженията на подсъдимото лице нормативно произтичат от разпоредбите на чл. 223, ал. 2 и чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, в същата насока било и писмото на кмета на общ. Ген. Тошево и показанията на св. С.К., останали необсъдени от първата инстанция. В подкрепа на извода за обективна съставомерност на действията на подс. , се навеждат доводи за използвано служебно положение, което да създаде у св. Х. убеждение, че подс. може да въздейства върху административната процедура и да предотврати неблагоприятните последици от незаконното строителство срещу сумата от 4000 лева. Анализират се действията на подсъдимия и с оглед субективната съставомерност на деянието, предмет на обвинението с твърдения, че подсъдимият е съзнавал незаконността на стоежа и служебните си задължения във връзка с него и въпреки това съзнателно поискал и приел дар, който не му се следва – сумата от 4000 лева – за да не констатира незаконността на строежа и да не състави съответния протокол. Искането в протеста е за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимото лице да бъде признато за виновно по така повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред състава на въззивния съд представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста, като моли присъдата да бъде отменена като незаконосъобразна и неправилна и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подсъдимият К. се явява лично и чрез защитника си – адв. В. К. изразява становище за неоснователност на протеста, като се черпят доводи от длъжностната характеристика на подсъдимия, съгласно която не са му вменени задължения да констатира незаконни строежи, развиват се съображения в насока единствено на извършени действия от подс. в кръга на служебните му задължения, което обосновава обективната им несъставомерност по повдигнатото обвинение. Поддържа се идентична със застъпената пред първата инстанция теза, че подс. К. като специалист в областта, бил нает да извърши конкретна консултантска услуга - да изготви и придвижи документи за издаване на констативен нотариален акт, поради което в съзнанието на св. Х. и съответно на подсъдимото лице не е формирана представа, че паричните средства са дадени за подкуп. Пледира се пред въззивния съд протестът да бъде оставен без уважение и присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият К. моли присъдата да бъде потвърдена, т. к. не се чувства виновен.

2

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че протестът е неоснователен по следните съображения:

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е проведено по общия ред, като от събраната по делото доказателствена съвкупност е приета следната фактическа обстановка:

Подс. Г. К. в периода между 1991г. до 25.05.2022г. изпълнявал длъжността Главен специалист геодезия и кадастър към звено „Архитектура, надзор, незаконно строителство и регулация“ на Дирекция „Устройство на територията, собственост, икономически дейности и проекти“ към Община Генерал Тошево. Съгласно длъжностната му характеристика той следвало да „…Да организира безпристрастно и обективно проучване на сигнали и жалби на граждани, свързани с проблеми от устройствен характер и сигнали за незаконно строителство.“/ т.1, л.106-109 от ДП/.

С нотариален акт за покупко–продажба на недвижими имот /т.4, л.18-19 от ДП/ немската гражданка С.Я., съжителстваща на семейни начала със св. Й.

Х. закупила недвижим имот, находящ се в с. Преселенци, общ. Ген. Тошево, ул. “Трета“ № 32, като в началото на 2022г., без да притежава необходимите строителни разрешения, св. Х. започнал построяване на гараж в двора на имота, наемайки като работници свидетелите Н. С., Стелиан К. и Тихомир Ташев/починал на 21.05.2025г/.

По този повод през м. март 2022г. кмета на с. Преселенци – св. И. и подс.

К. посетили дома на св. Х., като му обяснили, че не разполага с изискуемото от закона разрешение за отпочнатия е строеж, но му обяснили, че съществува възможност той да бъде узаконен чрез възлагане на техник, респ. и да се платят разходите за архитект, проект и глоба, с пояснието че в противен случай гаражът ще подлежи на събаряне. Подсъдимият обяснил на св. Х., че ще подготви документите за узаконяването и това ще му струва 4000 лв, от които сумата от 2000 лв. Х. е следвало да даде в момента, а останалата част след изготвяне на документите. Св. Х. се съгласил и веднага предоставил на св. И. сумата от 2000 лв. На следващия ден св. И. върнал на св. Х. дадените пари, като обяснил, че архитектът е в отпуск. Подс. К. от своя страна извършил съответните замервания на строежа и получил от св. Х. сумата от 2000 лв. Така получените данни били ползвани за изготвяне на архитектурно заснемане, подписано от св. С.К., е не от сочения за „изготвил го“ – св. У..

Съставено било и заявление от името на С.Я. за издаване на удостоверение за търпим строеж, било изготвено и Удостоверение за търпим строеж № 009/05.04.2022г. Съгласно същото „Масивна сграда – гараж“, находящ се в УПИ ХVІІ-102, кв. 25 по плана на с. Преселенци, собственост на С.Я., е търпим строеж съгласно §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Така изготвеното удостоверение било подписано от Главния архитект на Община Генерал Тошево – св. Д.Н..

Няколко дни по-късно, в присъствието на св. С.К., подс. К. и св. Х. се срещнали на паркинга до Община Генерал Тошево, където св. Х. предал на 3 подсъдимия сумата от 2000 лв, а подсъдимият му предоставил комплект документи. Същия ден св. Х., заедно със св. С.К. посетели кантората на нотариус Б.Б., където бил съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот- сграда в собствено място – констативен № 138, т. І, рег. № 586, дело № 128 от 2022г., съгласно който С.Я. била призната за собственик на масивна сграда – гараж със застроена площ 57,73 кв.м., построена в собствено дворно място на площ от 1490 кв.м. , представляващо в УПИ ХVІІ-102, кв. 25 по плана на с. Преселенци /л. 13, т.4 от ДП/.

Заключението по изготвената на ДП съдебно-графическа експертиза установява, че подписът в графа „ГЛАВЕН АРХИТЕКТ“ в удостоверение за търпим строеж № 009/05.04.2022г., издадено от Община Генерал Тошево е положен от Димитър Н. Николов с ЕГН **********, а подписът в графа „ГЛАВЕН АРХИТЕКТ“ в удостоверение за търпим строеж № 09/28.04.2022г., издадено от Община Генерал Тошево е изображение на подпис, положен от Димитър Н. Николов с ЕГН **********.

Заключението по комплексната компютърна експертиза установява, че направено огледално копие върху твърд диск, марка Seagate, модел Barracuda 7200-320 GB, SN:90F6СК8R; извлечена е цялата налична информация от мобилен телефон марка „Хуавей“, черен на цвят с IMEI 1: 863411041717641 и 2:863411041725644, както и телефонните указатели на двата броя сим-карти; извлечена е цялата налична информация от флаш-памет с метална подвижна част и синя основа, без други външни белези; копирана е цялата информация на флаш памет Hama 128GB, черна на цвят с метална въртяща се част.

От заключението по изготвената строително-техническа експертиза се установява, че масивна сграда – гараж със застроена площ 57,73 кв. м, находящ се в с. Преселенци, общ. Ген.Тошево, обл. Добрич, УПИ ХVІІ-102, кв. 25 по плана на с. Преселенци, собственост на С.Я. е строеж от пета категория по българското законодателство.

От назначената в хода на проведеното първоинст. производство графическа експертиза № 53 от 24.11.2025г. се установява, че подписите в чертежи формат А4, представляващи „Архитектурно заснемане на гараж, вкл. в УПИ ХVІІ-102, кв. 25 по плана на с. Преселенци, собственост на С.Я. и чертеж формат А4, представляващ „Фасада-запад“ на същата сграда, са положени от С. А. К. с ЕГН **********.

Така установената фактическа обстановка, ДОС е приел, базирайки се основно на обясненията на подсъдимия К. и показанията на свидетелите Й. Х., К. и И.. Позовал се е и на показанията на другите, разпитани по делото свидетели, както и на заключенията по изготвените експертизи и приобщените на основание чл. 283 от НПК материали по делото.

Въззивната инстанция изцяло споделя тези фактически изводи на първостепенния съд, който е извършил подробен анализ на доказателствената 4 съвкупност и не е допуснал грешки при оценката на доказателствения материал, като са изложени мотивирани съображения във връзка с кредитирането, съответно отхвърлянето на доказателствените източници.

Изложените в мотивите доводи се споделят изцяло от въззивната инстанция поради което не следва да се преповтарят, с оглед наложилата се практика в редица решения на различни състави на ВКС /Р №624/06.02.14г, І НО по НД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по НД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по НД № 486/12г; Р №166/02.12.2020г, І НО по НД №408/20г/.

Извършвайки собствена преценката за достоверността на доказателствените източници, настоящата инстанция ги подложи на отделен и съвкупен анализ, отчитайки и езиковата бариера в комуникацията между подс.

К. и св. Х.. Формиралата се преценката е идентична с тази на ДОС, който правилно и обосновано е приел, че показанията на свидетелите Х., И., К., И. и К., както и обясненията на подсъдимия К. са еднопосочни досежно причината, за която са предоставени паричните средства на подс.К., а именно - за предприемане на действия по повод документалното узаконяване на гаража.

Доколкото тези гласни доказателствени източници са последователни и вътрешно непротиворечиви от една страна, а от друга - и кореспондират със заключенията по изброените по-горе експертизи, настоящата инстанция няма основание да ги изключи от доказателствената маса, респ. да формира поразлични фактически изводи.