Решение № 7533 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7533 гр. С., 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110128086 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Производството е образувано по предявени от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД срещу С. И. П. и И. А. П. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна отговорност, при квоти от по ½ ид.ч., следните суми: сумата от 1966,19 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г. в размер на 327,10 лева, главница за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 51,29 лева за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г. в размер на 10,93 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.12.2021 г. по ч.гр.д. № 68594/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „С.“ №, бл., ет., ап аб. № чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявените искове, с твърдението, че не е налице облигационна връзка между страните, оспорват ищецът реално да е доставял претендираното количество топлинна енергия до процесния имот на претендирата цена. Ответникът И. А. П. оспорва подписите на заявлениедекларация за открИ.е на партида от 29.12.1996 г. и протокол на „Техем сървисис“ ЕООД и ОС на ЕС, находяща се на ул. „С.“ № от 02.09.2002 г. да са положени от него.

Ответниците релевират възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

Правят искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Молят за отхвърляне на исковете, като претендират и разноски по производството.

1

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, което изразява становище за основателност на исковете.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 68594/2021 по описа на СРС, 36 състав, се установява, че на 13.12.2021 г. е издадена заповед, в която е разпоредено ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност, при квоти от по ½ ид.ч., сумата от 1966,19 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г. в размер на 327,10 лева, главница за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 51,29 лева за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г. в размер на 10,93 лева. Заповедта е връчена на длъжниците и в срока по чл. 414 ГПК същите са подали възражение, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

От представеното удостоверение № 1569/18.12.2012 г., издадено от Столична Община, район Изгрев, се установява, че А. Л. П. е починал на 25.10.1990 г., като е оставил законни наследници съпругата си С. И. П. и сина си И. А. П., а от приложеното удостоверение за родствени връзки изх. № 0013/20.02.2020 г., издадено от Столична Община, район Изгрев, се установява, че С. И. П. е майка на И. А. П..

От приложения към исковата молба нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК, № 98, том X, дело № 1786/1975 г. по описа на Х.О. – първи нотариус при Софийски районен съд, се установява, че А. Л. П. и С. И. П. са получили в дял апартамент № 41, с площ 77 кв.м, находящ се в гр. С., ул.

„С.“ №, на осми етаж в сградата на етажна собственост „Техпрогрес“, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, съставляващо кв. – 50 по плана на гр. С., кв. И. – 2.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 27, том XXIII, дело № 4749/1992 г. по описа на Ч.Б.а - първи нотариус при Софийската нотариална служба към Втори районен съд, С. И. П. е дарила на сина си ½ ид.ч. от апартамент № 41, със застроена площ 77 кв.м, находящ се в гр. С., ул. „С.“ №, на осми етаж в сградата на етажна собственост „Технопрогрес“, както и ½ ид.ч. от прилежащото му мазе и от припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

С нотариален акт № 103, том LXLII, дело № 18412/1994 г. по описа на Д.Т. първи нотариус при Софийската нотариална служба към Районен съд – гр. С., И. А. П., като собственик на апартамент № 41, със застроена площ 77 кв.м, находящ се в гр. С., ул. „С.“ №, на осми етаж в сградата на етажна собственост „Технопрогрес“, състоящ се от стая, хол, кухня, баня-клозет и антре, прилежащото му мазе и ½ ид.ч. от припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, е учредил пожизнено право на ползване върху стаята при общо ползване на сервизните помещения от имота в полза на майка си С. И. П..

От удостоверение от Столична Община, район Изгрев, издадено на „Топлофикация-С.“ ЕАД се установява, че за жилищна сграда, построена в УПИ I – за жилищно строителство и подземни гаражи, кв. 50, м. „И.-Юг“ е определен административен адрес гр. С., ж.к. „И.“, ул. „С.“ №, бл., с един вход.

По делото е представен договор с № 809/27.09.2001 г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и Етажната собственост с адрес гр. С., ул. „С.“ №, бл., с предмет доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални 2 сметки.

Представен е и договор № Д-0-67/03.06.2020 г., с който „Топлофикация С.“ ЕАД е възложило на „Техем сървисис“ ЕООД извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, описани по адреси в Приложение № 1 към договора.

Приети са по делото общи условия на „Топлофикация С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети още молба декларация от 29.12.1996 г., съдържаща изявление на И. А. П. до „Топлофикация-С.“ ЕАД за открИ.е на партида на адрес ул.

„С.“, бл., вх. 1, ап както и протокол от общо събрание на Етажната собственост с адрес ул. „С.“ №, бл., проведено на 02.09.2004 г., ведно със списък на етажните собственици, с който е ЕС е взело решение "Техем сървисис" ЕООД да извършва дялово разпределение, като в списъка на етажните собственици под № 18 е включен И. П..

Във връзка със своевременно релевирано от ответника И. П. оспорване автентичността на подписите, положени за него в молбата декларация от 29.12.1996 г. и в списъка на етажните собственици към протокола от 02.09.2004 г. е открито производство по чл. 193 ГПК, в рамките на което беше допусната съдебно-графическа експертиза. От заключението на вещото лице С. Ц., което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че подписите, положени от името на И. А.

П. в мястото за „декларатор“ и „подпис“ на молба декларация от 29.12.1996 г. и в графа „подпис:“ под номер 18 срещу името: „И. П.“ в протокол от ОС на ЕС, живущи на ул.

„С.“, бл. от 02.09.2001 г., не са изпълнени от И. А. П.. Ето защо съдът намира за доказано извършеното оспорване, поради което посочената молба-декларация и протоколът следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.

Представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. - Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от третото лице помагач.

Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител; отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки; през процесния период в имота е имало монтирани пет отоплителни тела, с монтирани пет топлоразпределители, както и водомер за топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за отопление и за топла вода за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1953,12 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.

От приетото заключението на вещото лице А. Н. Т. по изготвената съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за всеки отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално потребена топлинна енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите, 3 съгласно данните на третото лице-помагач, съгласно общите условия на ищеца, както и извършени плащания от ответника, вещото лице констатира, че стойността на дължимата главница топлинна енергия е в размер на 1966,19 лева, а за дялово разпределение – 51,29 лева, които са останали незаплатени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На първо място, искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно, тъй като същото не е направено като искане за тълкуване на изрична разпоредба от правото на Европейския съюз или за валидността на акт на органите на Европейския съюз, което представлява задължително условие за отправянето на преюдициално запитване съобразно чл. 628 ГПК. Нещо повече, преюдициалното заключение, а оттам и преюдициалното запитване трябва да имат пряко отношение към предмета на делото, а в случая такова не е налице, тъй като не става въпрос за искане за тълкуване на разпоредби от общностното право, а на такива от националното такова.