Определение № 1685 от 29.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1685 гр. София, 27.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000502841 по описа за 2022 година и взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба от 21.04.2023 г. на адв. М., процесуален представител на ищците С. Х. А. и Д. А. В., за изменение на решението в частта за разноските за въззивната инстанция.

На искането не е постъпил отговор от насрещната страна.

Искането е допустимо, постъпило е в срок от надлежна страна. Разгледано по същество, е неоснователно. Наред с изложените в самото решение аргументи съдът посочва следното.

Разноските, претендирани от ответника- въззивен жалбоподател, са били за адвокатски хонорар, държавна такса и преводи в общ размер от 21441,16 лева и от тях съдът е присъдил съобразно изхода на спора 16501, 81 лева.

Неоснователни са доводите, че не се дължат разноски, тъй като не са извършени от ответника. По делото не е било спорно, че „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, който е наредил плащането на държавната такса, превода от унгарски на български език и адвокатския хонорар, е кореспондент на „К и Х застраховане“ АД за България и именно това българско дружество са сезирали ищците с искане за изплащане на обезщетение. Това твърдение е въведено още с исковата молба. Съдът намира, че това дружество не се явява трето лице спрямо страната по делото, а неин представител на основание чл. 510 и сл. КЗ, който следва да улесни уреждането на претенции на пострадали лица, каквито са и ищците.

Уреждането на претенциите включва и изплащането на обезщетение и плащане на разноски във връзка с воденото дело. Ето защо, практиката на ВКС, обективирана в определение № 14/07.01.2015 г. по ч. т. д. № 3082/2014 г. на I т. о., е неотносима към настоящия случай.

Неоснователно е твърдението в искането по чл. 248 ГПК, че обстоятелствата, свързани с извънсъдебното плащане, са ирелевантни към въпроса за разноските.

Неоснователни са доводите в искането относно недължимост на адвокатския хонорар в полза на ответника-жалбоподател. Вярно е, че фактура от 30.06.2022 г. и договор за правна защита и съдействие от 29.06.2022 г. са със страна по тях адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, а адвокатският хонорар е платен по сметка на това адвокатско дружество (платежно нарежда от 01.07.2022 г.). Вярно е също така, че процесуалният представител, от когото са били подписани становищата по делото и който се е явявал в о.с.з е адв. Т. Б..

Същият обаче е преупълномощил адвокатското дружество да представлява унгарското застрахователно дружество до приключване на делото (л. 323 от делото пред СГС). С оглед 1 на обстоятелството, че представителната власт на адвокат Б., представено с молба от 27.12.2018 г. (л. 142) е до приключване на делото във всички инстанции, следва да се счете, че същият надлежно е преупълномощил адвокатското дружество за осъществяване на процесуалното представителство на ответниците във въззивното производство, т. е. с представителни права пред въззивната инстанция разполагат както адв. Б., така и адвокатското дружество, което от своя страна може да преупълномощи адвокат, който да извършва фактически представителството.

Договорът от 29.06.2022 г. е между унгарското дружество, страна в процеса, чрез „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД и е с предмет изготвяне на въззивна жалба срещу решение 261125 от 30.03.2022 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 18 състав по гр.д. 10635/2018 г., правна защита и процесуално представителство на „К и Х застраховане“ АД. Фактурата е с основание адвокатски услуги по договор за правна защита и съдействие, гр.д. 10635/2018 СГС – жалба, а платежното нареждане е с основание адвокатски услуги гр.д. 10635/2018 СГС – жалба. Съдът намира, че преупълномощаването от адв. Б. в полза на адвокатското дружество е намерило израз в сключването на договор за адвокатски услуги и получаването на възнаграждението по него.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молба от 21.04.2023 г. на адв. М., процесуален представител на ищците С. Х. А. и Д. А. В., за изменение на решението в частта за разноските за въззивната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2