Определение № 418 от 10.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. Варна, 10.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500282 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на П. С. Х., чрез процесуалния му представител адв.А., против определение № 1148/26.03.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2251/2023г. и с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателя против С.

С. Й., В. М. С. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. С аргументи, че жалбоподателят е трето за изпълнението лице, спрямо чието имущество е насочено принудителното изпълнение и постановения отказ на ЧСИ да вдигне наложената върху него възбрана, се оспорва изводът на съда за липса на правен интерес от предприетата съдебна защита. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК не са постъпили отговори от насрещната страна – ответниците С. С. Й., В. М. С. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество настоящият състав на АпС – Варна намира същата за основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 2251/2023г. е образувано по искова молба на жалбоподателя П. С. Х., в която са изложени твърдения, че въз основа на издаден в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ ЕАД против С.П.Х.. е било 1 образувано изп.д. № 373/2011г., по което съдебният изпълнител е наложил възбрана върху ½ ид.ч. от ПИ с административен адрес гр.Варна, ул.“Крайбрежна“ 18 и от построените в него сгради, подробно описани. В хода на това изпълнително дело вземането е било цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а длъжникът С.Х. е починал на 05.04.2021г. Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано ново изпълнително дело от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД против В. М. С. и наследниците на С.Х. - С.

С. Й. и жалбоподателя П. Х.. Отново е била наложена възбрана върху ½ ид.ч. от същия недвижим имот /земя и сгради/. Наведени са твърдения, че жалбоподателят е едноличен собственик на имота – сделката от 1990г., с която е бил закупен поземления имот от С.Х. и съпругата му е симулативна в хипотеза на персонална симулация /действителният купувач е той/, а по силата на приращението е собственик и на построените впоследствие сгради; правото му на собственост е било признато с влязло в сила решение по гр.д. № 1886/2020г. на ОС – Варна по предявен от него иск срещу С. Й. и С.Х.. Твърди се също така, че с оглед направен от жалбоподателя отказ от наследството на С.Х., надлежно вписан, същият е поискал от съдебния изпълнител да го заличи като длъжник, както и да вдигне възбраната, наложена върху собствения му недвижим имот. Искането за заличаване като длъжник е било уважено, но поради направени от взискателя възражения ЧСИ е отказал да вдигне възбраната. По така изложените фактически обстоятелства твърди, че е трето за изпълнението лице, както и че неоснователно принудителното изпълнение е насочено срещу собствения му недвижим имот – земя и сгради, поради което и е сезирал съда с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД и длъжниците С. С. Й. и В. М. С., че длъжникът С. С. Й. не е собственик на възбранената ½ ид.ч. от процесния имот. След дадени от съда указания заявеният петитум е за признаване в отношенията с ответниците, че ищецът жалбоподателят е собственик на възбранения имот – земя и сгради.

За да постанови обжалваното прекратително определение първоинстанционният съд е приел, че с оглед формираната сила на пресъдено нещо по предявения по гр.д. № 1886/2020г. иск за собственост против С. Й., лично и като наследник на С.Х., за ищеца липсва правен интерес от повторното предявяване на иск по чл.440, ал.1 ГПК.

Така направения извод не се споделя от настоящия състав на съда.

Няма спор, че искът по чл.440, ал.1 ГПК е иск, даващ защита на трето за изпълнението лице срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение на парично притезание, изразяващо се в насочване на изпълнението върху имот/вещ, която не принадлежи на длъжника. Съгласно разрешенията на ТР № 3/2015г. на ОСГТК искът по чл. 440 ГПК е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес. В случаите на предявен въз основа на общата разпоредба на чл.124, ал.1 ГПК установителен иск, наличието на интерес винаги се преценява конкретно, въз основа на изложените в исковата 2 молба обстоятелства. Искът по чл.440, ал.1 ГПК е уреден с изрична законова разпоредба, която очертава както случаите, когато той може да бъде предявен, респективно кога е налице правен интерес от него, така и кои са надлежните страни по иска - чл. 440, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. Искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило.

В мотивите по т.4 от цитирания тълкувателен акт, както и в константната съдебна практика се приема, че защита на третото лице по чл.440 ГПК може да бъде постигната и чрез предявяването на положителен иск за собственост, който отново следва да бъде предявен срещу длъжника и взискателя.

От изложените в исковата молба твърдения и представените с нея писмени доказателства се установява наличието на висящо изпълнително производство по изп.д. № 627/2022г. с взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД за вземане срещу С.Х., починал, поради което и претендирано от наследниците му – П. Х. и С. Й.. С разпореждане на ЧСИ от 13.06.2023г. производството срещу П. Х. е прекратено, поради това, че същият се е отказал от наследството на С.Х. и не се явява негов наследник. Следователно същият е трето за изпълнението лице. Установява се и насочване на принудителното изпълнение върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот /земя и сгради/ и по отношение на който това трето лице претендира самостоятелни права на собственост и които са му признати в отношенията с длъжника С. Й. с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 1886/2020г. Така формираната СПН обаче е непротивопоставима на неучаствалите в този процес трети лица, в частност на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Поради това и същата не съставлява процесуална пречка за предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК. А доколкото длъжникът и взискателят са задължителни другари по този иск, то това обуславя и необходимостта от участие в процеса и на ответницата С. Й., независимо от наличието на разрешен със СПН между нея и ищеца П. Х. спор относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот /в т. см. Определение № 155/21.07.2022г. по ч.гр.д. № 1283/2022г. на ВКС, І г.о. и др./

Що се отнася до насочването на иска и срещу В. М. С., един от другите солидарни длъжници, съдът намира, че доколкото на ищеца не са давани указания за уточняване правния му интерес от насочването на иска и срещу 3 него, то на настоящия етап не може да бъде правена преценка за допустимоста на иска срещу този ответник.

Горното налага отмяна на обжалваното определение в неговата цялост, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1148/26.03.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2251/2023г. И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4