Решение № 1145 от 02.08.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. Плевен, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20234430100963 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И. Е. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, обл.Плевен, ул. „***“ № *** чрез адв. К. И. Б., съдебен адрес: гр. София, ул.

„***“ № *** (***) против „***“ ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район „***“, бул. „***“ № *** , представлявано от И.Д. и Д.Н..

Производството е образувано като гр.д. №20221110154577/2022г. по искова молба, подадена пред Софийски районен съд, като с Определение 33986/13.12.2022г. е прекратено на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК и изпратено по подсъдност на РС-Плевен.

Ищцата твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права: Твърди се, че на 12.01.2022 г. между „***“ *** и ищцата И. И. бил сключен договор за потребителски кредит №***, по силата на който ответникът поел задължението да предостави на 1 ищцата - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 2000 лв., а заемополучателката се задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: годишен лихвен процент - 35 %; годишен процент на разходите – 49,66 %, общ размер на плащанията 2700 лева.

Твърди се, че е сключен допълнителен договор за поръчителство, обезпечаващ процесния договор за кредит, по който е начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя. Твърди се, че таксата е дължима съгл. чл. 5 на договора, а поръчителят бил предварително избрано и одобрено от ответника лице – юридическото лице „***“, за което се твърди че е свързано с ответника. Твърди се още, че съгл. чл.1.6 от договора за предоставяне на поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в размер на 1980 лева и не е включено нито в ГПР, нито в погасителния план.

Навеждат се доводи, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а при условия на евентуалност /ако съдът приеме, че договорът не е изцяло недействителен/, че същия съдържа нищожни клаузи.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 1 2 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит бил недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК. Излага се довод, че в чл. 10, ал. 1 ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискването за шрифт /не по-малък от 12/. В случая, според ищцата, процесният договор не отговаря на това изискване, т.к. шрифтът е по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към него. Излагат се доводи, че общите условия, освен че не отговаряли в случая на изискването за шрифт, то поради липсата на разстояние между редовете и абзаците, били и трудни за възприемане от потребителя, което представлявало нарушение на ЗПК и ЗЗП.

Сочи се още, че в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите предвиден срок на договора за кредит. Според ищцата, такъв 2 нямало в процесния договор. Сочи се, че същият съдържал единствено погасителен план на вноски, което не можело и не следвало да се тълкува като срок на договора.

Излага се довод, че в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор се твърди, че липсвала.

Нарушена била, според ищцата, и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора следвало да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които заемополучателя ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като това била икономически слабата страна по договора и следвало да бъде запозната и максимално информирана за разходите, които следвало да направи във връзка с кредита.

Твърди се, че е налице грубо нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В Договора, както и в погасителният план не можело да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасявали с всяка вноска и дали се дължали други такси по кредита /каквато била задължително вменената на ищцата такса „Поръчител“ за едностранно определеното дружество-гарант „***“/.

Излагат се доводи, че договорът е недействителен и поради сключения допълнително договор за поръчителство със свързано с ответника лице „***“. Излагат се доводи, че на ищцата едностранно е вменено задължение да предостави обезпечение на кредита при две опции – да предостави физическо лице за одобрение или да сключи договор за поръчителство с предложеното дружество. Развити са съображения, че дължимото възнаграждение по договора за поръчителство е 1980 лева /при главница от 2000 лева/, което по естеството си представлява скрита лихва. Твърди се, че гаранционната сделка води до оскъпяване на кредита, че възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да се включи в ГПР, както и че невключването му в ГПР представлявал заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Сочи се, че ГПР би надвишил максималния размер, предвиден в ЗПК, а това е 3 самостоятелно основание за недействителност на договора.

Твърди се, че нищожна като противоречаща на добрите нрави е и клаузата, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 35%. Развиват се доводи, че допустимият размер на лихвата не следва да надвишава трикратния размер на договорната лихва, а в процесния договор е налице трикратно превишаване.

Отправено е искане към Съда за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния договор за кредит, поради противоречието със сочените по-горе разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условия на евентуалност, ако се приеме, че процесния договор е действителен, да се прогласи нищожност на отделни клаузи: на клаузата, регламентираща лихвен процент от 35 % и на чл. 5, предвиждащ представяне на обезпечение по кредита. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът „***“ *** е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Твърди се, че на кредитополучателя е предоставен СЕФ на електронната поща, при кандидатстване на за кредита. Ответникът счита за неоснователни възраженията на ищеца по отношение на лихвения процент, доколкото в договора е посочен фиксиран лихвен процент. Развиват се съображения, че от страна на ответника няма нарушение на нормите на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, чл.

11, ал.1, т.9, т.10 и чл. 19, ал.4 ЗПК.

Развиват се съображения, че кредитополучателят е могъл да обезпечи кредита с избрани от него физически лица, и клаузата за обезпечение чрез „***“ / ***/ е в следствие от направения от кредитополучателя избор. Излагат се доводи, че необходимостта от обезпечение възниква в следствие от извършваната оценка на кредитоспособността на потребителя. Посочено е, че кредитополучателят е имал възможност в 14-дневен срок да се откаже от договора без да дължи обезщетения или неустойки, което не е сторил. Твърди се, че чл. 5 е индивидуално уговорена клауза, по избор на потребителя.

Излагат се доводи, че няма въведен максимален размер на възнаградителната лихва и тя се определя съгласно чл. 9 ЗЗД. Твърди се, че ищцата е получила информация за размера на възнаградителната лихва още при сключване на договора. Излагат се съображения, че законодателят не е 4 ограничил размера на възнаградителната лихва, както е сторил с ГПР. Сочи се, че ГПР е съобразен с изискванията на ЗПК.

В заключение е отправено искане да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни. Претендират се разноски. Отправено е искане за допускане на съдебно-техническа експертиза по посочени в отговора на исковата молба въпроси.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява.

Депозирано е писмено становище, с което изцяло се поддържа исковата молба, по изложените съображения.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:

Не се спори между страните, че е сключен процесният Договор за потребителски кредит № *** от 12.01.2022г.

Съгласно чл. 1 на договора, ответникът предоставя на ищеца кредит в размер на 2000 лева.

Съгласно чл. 2 на договора срокът за издължаване на кредита е 18 месеца, при първа падежна дата 11.02.2022г.

Съгласно чл. 3 от договора, за целия период на кредита, кредитополучателят следва да върне на кредитора сума в размер на 2700 лева, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия кредит в размер на 2000 лева и б) лихва в размер на 700 лева при лихвен процент 35%.

Съгласно чл. 4 на договора, годишният процент на разходите е 49,66%, изчислен по реда на чл.8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 5 от договора, Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от *** в полза на Дружеството, С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на 5

Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

Между ищцата И. И. и „***“ е сключен и Договор за гаранция /поръчителство/ от 13.01.2022г. Съгласно чл. 1.5. на този договор, Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за Потребителски кредит, включително и от Общите условия, които са неразделна част от този Договор (наричан по- долу “Договора”). Съгласно чл. 1.6 на този договор, Такса за предоставяне на гаранция(поръчителство) е сума в общ размер от 1980 лева, дължима от Клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се заплаща по посочена банкова сметка в Пощенска Банка -IBAN: ***, BIC: ***) на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно Погасителен план, който е неразделна част от настоящия Договор: Брой вноски – 18, Дата на първо плащане - 11.02.2022, Краен срок на издължаване на таксата - 06.07.2023

Така сключеният Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 12.01.2022г., попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението, предоставеният кредит е в размер 2000 лева, при 18 броя вноски, лихвен процент 35%, ГПР 49,66. Вещото лице дава заключение, че съгласно разписка за извършено плащане, кредитът е изплатен на *** И. на 12.01.2022г., чрез платежно нареждане за кредитен превод по банкова сметка с посочено основание „договор за кредит ***4“.